Решение № 3148 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14132/2008 г.

Решение № 3148 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14132/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрисконсулт Елена Димитрова Аврамова, срещу Решение № 918 от 29.09.2008 г. по адм. дело № 153/2008 г. на Пловдивския административен съд, XVI състав, с което е отменено решение № 1494/27.11.2007 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-28481/22.05.2006 г. в размер на 91 439 лв. и доплащане на ДДС в размер на 1407 лв., ведно с прилежащата лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде потвърден обжалваният административен акт. Ответникът - "Агрокемикъл" ЕООД, гр. Асеновград, чрез процесуалния си представител - адв. Лулчева, в с. з. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови посочения резултат, Пловдивският административен съд е приел, че договор 11/17.04.2002 г., сключен между "Агрокемикъл" ЕООД и "Клакстън" ООД няма за предмет доставката на стоки, които да са обект на внос или респективно обект на поставяне под друг митнически режим, нито договорът касае посредничество за сключване на договор за доставка, или да засяга реда и начина на определяне на продажната цена на доставяните стоки. Съдът е констатирал, че дружеството не е заплатило възнаграждения за посредничество във връзка с придобиването на стоките по процесното ЕАД. Съдът е приел, че в случая се касае за заплащане на възнаграждение по договор за встъпване в дълг, сключен с трето лице, макар и да е във връзка с придобиването на стоките, не е факт включен в коя да е от хипотезите въведени в чл. 38 от ЗМ, поради което така заплатената парична сума не следва да се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Решаващият съд е посочил, че изброяването в чл. 38 от ЗМ е изчерпателно и разширително тълкуване е недопустимо. С оглед изложеното, Пловдивският административен съд е отменил решението на Началник Митница Пловдив като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че спорът се свежда до това дали договореното заплащане по договор 11/17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение с изключение на комисионна за покупка по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. а от ЗМ и следва ли да се прибави съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Видно от клаузите на договор 11/17.04.2002 г., страните са се договорили "Клакстън" ООД, като изпълнител да изпълнява: 1.1. посреднически услуги, 1.2. други услуги - да поеме всички рискове по неплащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. По отношение на описаните в т. 1.2. от договора доставчици, изпълнителят се е задължил да поеме рисковете от неплащане в срок на задължения на възложителя към тях. Това задължение е по съществото си гаранция за извършване на определени действия по договора - плащане на задълженията на възложителя в срок и не може да покрива фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество - така както са регламентирани в ТЗ. Правилно съдът е анализирал, че разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ водят до извод, че възнаграждението, определено по договор 11/17.04.2002 г. не може да се прибави към митническата стойност на стоките предмет на процесното ЕАД, защото съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Видно от клаузите на договора същият няма юридическата характеристика на договор за поръчка или комисионен договор, предвид разпоредбите на чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД и чл. 348, ал. 1 от ТЗ, а по съществото си е договор за гаранция. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер - 120 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.12.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,