Решение № 13522 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. М. С. чрез адвокат Апостолов срещу Решение 4241 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело 3947/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РА-30-45/19. 01. 2022 г., издадена от главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът главния архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано след отмяна на Решение 7816/ 19. 12. 2022 г., постановено по адм. дело 1896/2022 г. по описа на Административен съд - София град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с Решение 4054/ 13. 04. 2023 г., постановено по адм. дело 1519/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд. Предмет на разглеждане е жалбата на К. М. С. срещу Заповед РА-30-45/ 19. 01. 2022 г. издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на К. М. С. да премахне незаконен строеж Плътна ограда към УПИ I - 541", находяща се в ПИ с идентификатор 35239.6107.1791 по КККР, УПИ II-543, кв. 43, м. "[населено място]", район Панчарево - СО. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че предвид датата на започване и на завършване на строежа, както и предвид указанията, дадени с Решение 4054/13. 04. 2023 г., постановено по адм. дело 1519/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд, в конкретния случай следва да се извърши преценка относно изпълнението на изискванията на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Посочено е, че съгласно посочената разпоредба незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съгласно § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Съдът е установил от доказателствата по делото, че строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Същевременно обаче не е налице вторият кумулативен елемент по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а именно - същият да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съдът е посочил, че липсват доказателства и за наличие на предпоставките на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, а именно - същият да е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Съгласно чл. 225а ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството за нарушения по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ. Видно от съставения констативен акт при проверката на длъжностни лица по контрол на строителството е установено, че процесната плътна ограда има характера на строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и строежът, предмет на оспорения административен акт е от шеста категория, съобразно чл. 137 ал. 1 т. 6 ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства административният орган и съдът обосновано са приели, че с оглед установения характер на строителството, строежът е извършен без да са налице условията на законовите разпоредби при изграждането му или към настоящия момент, липсват изискуемите строителни книжа изграждането му е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 ал. 1 ЗУТ. Правилно е прието от съда, че се касае за строеж по § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването му е следвало да има необходимите строителни книжа. Процесния строеж е индивидуализиран в достатъчна степен. Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по този ред са: 1/ наличие на обект, който отговаря на условията за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и чл. 137 ал. 1 т. 5 б.а. ЗУТ ; 2/ строежът да е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ - несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж 3/ разпоредбите на §16 и § 127 ПЗР на ЗУТ да са неприложими. С оглед установеното от доказателствата по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза относно времето на извършеното строителство /1988-1989г./, правилно съдът е приел, че строежът попада в приложното поле на §16 на ПР на ЗУТ, тъй като е изграден през 1988-1989г. и е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. С оглед установения период на извършеното строителство се явява приложима конкретната норма на § 16 от ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Предвид това, обосновано съдът е анализирал приложените доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза и е приел, че не е доказано да е изпълнена една от кумулативно предвидените предпоставки на процесната норма, а именно - плътната ограда, предмет на оспорения административен акт да е декларирана от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените по делото разноски за юрисконсулт, като при определяне на размера съдът съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В тази връзка, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,