Решение № 7704 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2010 г.

Решение № 7704 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Антонова Чакърова - Китанова, от гр. Пловдив против решение № 1288/11.10.2010 г. по адм. дело № 1491/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неточно формулирани от касатора в касационната жалба с основанията за оспорване на административните актове. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1288/11.10.2010 г. по адм. дело № 1491/2010 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Мария Антонова Чакърова - Китанова срещу решение № 183/09.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К 36400/07.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, с които е разпоредено събиране от жалбоподателката на сумата 812.73 лева, представляваща неоснователно получено плащане от ДОО - парично обезщетение за отглеждане на детето Йоана Китанова за периода 28.10.2009 г. - 05.02.2010 г. и сумата от 66,15 лева лихви за забава до дата 07.06.2010 г. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона - основания по чл. 146 от АПК за законосъобразност на административните актове. По делото е установено, че Мария Антонова Чакърова - Китанова е записала детето си Йоана Наумова Китанова в детско заведение ОДЗ в район "Западен" в гр. Пловдив. Детето е посещавало заведението за периода 28.10.2009 г. - 05.02.2010 г. С молба-декларация от 10.08.2009 г. жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ - Пловдив изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, като е декларирала, че детето и Йоана Наумова Китанова не е настанено в детско заведение. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 812.73 лева. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла. Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е посещавало детското заведение. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Йоана Наумова Китанова е настанено в детско заведение, правото на майката Мария Антонова Чакърова - Китанова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, съдът определя за настоящата инстанция в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение