Решение № 613 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2008 г.

Решение № 613 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК (2007 г.). С решение от 4 декември 2007 г. по гр. д. № 3092/2005 г. на СГС, въззивно отделение, II-д състав е отхвърлен иска, предявен А. П. К., Й. Т. Й. и И. Т. И. против Х. Т. Д. за признаването им за собственици и предаване владението на притежаваните от тях идеални части от дворно място, находящо се в София, кв. "О.", съставляващо парцел **** 121 в кв. 209, с площ 835 кв. м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на 32 кв. м. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закони процесуалните правила. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са поддържали, че като наследници на Й. Т. Н. са собственици на процесния имот, за което се снабдили и с констативен нотариален акт № 77/94 г., а представят и крепостен акт за имота на името на наследодателя им- акт № 2* дело № 280 от 17.02.1910 г., в който имотът е описан като нива от два декара и 7 ара в землището на с. М., м. "Ф.". За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че не е установена идентичност между имота в настоящите му граници и местоположение и този, който е описан в крепостния акт, съставен на името на наследодателя на ищците през 1910 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че този извод е необоснован и в противоречие с доказателствата по делото, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. По делото е прието заключение на тройна техническа експертиза от 16.11.2007 г., според която имотът на наследодателя е показан на скица, изготвена през 1911 г. приложена на л. 134 от дело 4865/99 г. вероятно във връзка с делбата му, като разделен на четири дяла, спрямо които може да се приеме, че в ситуационно отношение процесният имот е разположен върху дял IV от тази скица, а общите белези са формата и площта на имотите и че от две страни граничи с път (улица). Това е видно и при обикновеното съпоставяне на двете скици. В съдебно заседание вещите лица не са потвърдили изрично писменото си заключение, като са заявили, че поради липсата на планове отпреди 1957 г. (въпреки данните че е имало и по-стар план, но същият е деформиран и скъсан и по него не могат да се правят справки) и на друга скица към 1911 г. и поради това че са изминали 90 години не могат да бъдат категорични за идентичността на имота. В нарушение на чл. 188, ал. 2 ГПК въззивният съд е постановил решението само въз основа на това изявление на вещите лица в съдебно заседание, като не го е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото, а именно показанията на разпитаните свидетели, данните по удостоверение АС-904-А-89 от 20.12.2000 г. от район С., отдел АС, потвърдени от заключението на в. л. инж. П от 3.04.2006 г., първоначалното заключение на трайната техническа експертиза за идентичност на имотите и по-точно, че процесният имот е част от имота на общия наследодател, отговаряща на дял IV от скицата от 1911 г. Неоправдано е наблегнато и на обстоятелството, че тази скица не е официален документ и не е посочено въз основа на кой план е изготвена, вместо да се разгледа във връзка с останалите доказателства и като източник на сведения за имота. По тези съображения следва да се приеме, че поради допуснатите нарушения решението на въззивния съд следва да се отмени и тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция следва да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. От представените доказателства за притежавания от техния наследодател недвижим имот по крепостния акт от 1910 г., идентичността на процесния имот с част от имота на наследодателя им, както и по силата на наследственото правоприемство ищците се легитимират като собственици към настоящия момент, поради което следва да се приеме, че искът им е доказан. По делото съществуват противоречиви данни относно това кой е владял имота през последните години, но дори и да се приеме, че през отделни периоди от време това е бил ответникът или неговия баща, само това не е достатъчно за да се отрекат правата на ищците. Колкото и дълго собственикът да не упражнява фактическа власт върху имота той не губи правата си, освен ако друг не придобие имота по давност. Въпреки твърдението си, че е владял имота продължителен период от време, като е присъединил владението и на своите баща и дядо, ответникът не е изразил по никакъв начин (освен чрез възражение по настоящото производство) намерението да свои имота и да стане собственик като се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Ответникът е обработвал имота, засаждал е зеленчуци, гледал животни и складирал фураж, но тези действия сочат на обикновено държане с цел извличане ползи от имота, а не на своене като израз на субективната страна на владението. За определени периоди от време е съществувала и законова забрана за придобиване на имота по давност, както е разяснено в решението на въззивния съд. По тези съображения следва да се приеме, че искът като основателен и доказан следва да се уважи, като ответникът бъде осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищците владението на собствените им части от имота, така както е предявена претенцията им по исковата молба. Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение