Решение № 4938 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията (АВ) срещу Решение 5416 от 17.08.2023 г., постановено по административно дело 3838/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати на "Кепитъл рекърдс" ЕООД- със седалище град София, сумата от 1 011. 25 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на съдебния акт. В условията на евентуалност твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Моли за уважаване на касационната жалба и обезсилване на решението или в условия на евентуалност за отмяна на решението на АССГ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. По делото е постъпил и касационнен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) срещу същото решение, постановено по административно дело 3838/ 2020 г. на Административния съд- София - град. Предлага се обезсилване на решението, като недопустимо или алтернативно да се отмени, като неправилно и да се отхвърли предявения иск за имуществени вреди, или при условията на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение. Ответникът- "Кепитъл рекърдс" ЕООД в писмен отговор, подаден чрез адв. Т. Томов от АК Плевен, моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В открито съдебно заседание процесуалният представител- адвокат Томов оспорва касационната жалба и касационния протест и излага доводи за тяхната неоснователност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и касационният протест. Смята, че първоинстанционният съд е приел искът за основателен, като не е съобразил спецификата на охранителното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице в регистърното производство при Агенция по вписванията по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и специалната разпоредба на чл. 541 ГПК. Счита наличието на касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. АССГ е бил сезиран с искова молба на "Кепитъл рекърдс" ЕООД, подадена чрез адв. Томов, срещу Агенцията по вписванията, в която се съдържа претенция за присъждане на сума в размер на 1 011, 25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. С обжалваното съдебно решение Агенцията по вписванията е била ОСЪДЕНА да заплати на "Кепитъл рекърдс" ЕООД, сума в размер на 1 011, 25 лв. (хиляди и единадесет лева и 25 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от Отказ 20191223101731-2/ 02.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, който акт е отменен с Решение 841 от 21.04.2020г. на Софийския апелативен съд по Търговско дело 1045/ 2020 г., както и разноски по делото в размер на 325,88 лв. (триста двадесет и пет лева и 88 ст.). Решаващият съд, за да приеме този резултат е установил, че с Решение 841 от 21.04.2020 г., постановено от Софийския апелативен съд по търговско дело 1045/ 2020 г., е отменен Отказ 20191223101731-2/ 02.01.2020 г. Дадени са указания на АВ за извършване на вписването по партидата на ищеца на заявените обстоятелства. Решението на САС е окончателно и е влязло в сила на 21.04.2020 г. Посочил, че в производството пред СГС ищецът е представляван от процесуален представител- адвокат Томов, съгласно пълномощно, приложено на лист 8 от търговско дело 18/ 2020 г. Приложен бил и Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) от 02.01.2020 г. между "Кепитъл рекърдс" ЕООД и адв.Томов с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне и депозиране на жалба срещу Отказ 20191223101731-2/ 02.01.2020 г. С договора страните са договорили възнаграждение в размер на 1 000 лв., което дружеството е заплатило в брой при подписване на договора. За образуване и разглеждане на делото е била внесена държавна такса от 7,50 лв. Административният съд приел за доказани всички елементи на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатените от него разноски за адвокат и държавна такса. По отношение на размера на претенцията е посочил, че за ищеца са настъпили неблагоприятни последици в имуществената сфера в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, както и сумите от 7,50 лв. заплатена ДТ пред СГС и 3,75 лв. заплатена държавна такса пред САС, които са в резултат от обжалване на отказа. При извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК- за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното съдебно решение за НЕДОПУСТИМО. Съдебните разноски са част от вземането на решение по правния спор- чл.78, чл.81, чл.236, ал.1, т.6, чл.248 от ГПК, както и чл.143 и чл.172а АПК. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът е задължен да се произнесе и по искането за разноски. Отговорността за разноски може да бъде реализирана само във висящия исков процес. Вън от него може да бъде реализирана само отговорността при злоупотреба с процесуални права. Действително, както твърди процесуалния представител на ответното дружество съдебната практика достига до различни изводи по чл.28 ЗТРЮЛНЦ. Настоящият състав за въпроса дали съдебните разноски сторени в търговско дело пред Окръжния съд могат да се претендират по реда на ЗОДОВ пред адм. съд и ВАС намира отговор в Решение 8361 от 11.08.2023 г. на ВАС по адм. дело 2068/ 2023 г., III отделение. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, тъй като спорът не е подсъден на административните съдилища. Административният съд не е съобразил Тълкувателно постановление 2 от 19 май 2015 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт. По точка седма от постановлението е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са подсъдни на гражданските съдилища. Тълкувателно постановление 2 от 19 май 2015 г. не е отменено, поради което остава задължително за съдилищата. Длъжностните лица по регистрацията при Агенцията по вписванията имат особен статут, уреден със специален закон. Устройственият правилник на Агенцията по вписванията урежда правното положение на служителите на агенцията, които имат правата и задълженията по Закона за държавния служител. Длъжностните лица по регистрацията не са служители на Агенцията по вписванията, тъй като не са част от нейната администрация, както не са и част от администрацията на Министерството на правосъдието. Те не са административни органи по § 1, т. 1 ДР АПК или длъжностни лица по смисъла на Закона за администрацията. Извършваната от тях дейност, при изпълнението на която се извършва вписване в търговския регистър или регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на предвидени за оповестяване обстоятелства, не е административна. Вписването, заличаването и обявяването на обстоятелства и актове се извършва в хода на регистърно производство, охранително по своя характер. Длъжностните лица по регистрацията разглеждат самостоятелно заявленията за вписване, заличаване и обявяване на определени обстоятелства и актове. При изпълнение на дейността те не са подчинени на председателя на Агенцията по вписванията или на министъра на правосъдието. Само съдът в производството по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНСЦ може да им дава указания, които са задължителни за изпълнение. Отказите на длъжностните лица по регистрацията да извършат поисканото вписване не са индивидуални административни актове, тъй като не са издадени при упражняването на административни правомощия. Волеизявлението, с които отказват да се извърши вписване на определени обстоятелства или да се обявят актове, не въздейства върху правната сфера на заявителите, засягайки техни права или законни интереси, нито им създава задължения. Вписването има за цел да даде публичност на вписаните обстоятелства и обявените актове, което изключва определянето на отказите на длъжностните лица по регистрацията като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Именно поради правната природа на постановените откази те се обжалват в охранително производство пред гражданския, а не пред административния съд (чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ). Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Що се отнася до разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), на която някои съдебни състави се позовават, застъпвайки обратната теза, тя разширява обхвата на отговорността на Агенцията по вписванията като държавна институция за вреди, причинени на граждани и организации. С приемането на тази разпоредба имуществената отговорност на агенцията от виновна отговорност за непозволено увреждане се урежда като обективна отговорност, при която вината за увреждането не се доказва. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, относно отговорността на агенцията, не посочва компетентния да разглежда споровете съд, от което следва, че преценката следва да се направи в зависимост от вида на спорното правоотношение. Промяната на параметрите на отговорността на Агенцията по вписванията, както и наподобяването на формулировката на текста чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в този на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦТ, не променя характера на извършваната от длъжностните лица по регистрацията дейност. Тя остава такава, каквато е била и преди приемането на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което няма основание да се приеме, че споровете, свързани с нея, вече са подсъдни на административните съдилища. В този смисъл е Определение 34 от 24.10.2022 г. по адм. дело 28/ 2022 г., 5- членен с-в на ВКС и ВАС и Определение 26 от 26.02.2019 г. по адм. д. 3/ 2019 г., 5- членен с-в на ВАС. Решението на административния съд следва да се обезсили и делото да се върне на съда с указание за прекратяване на производството по подадената от "Кепитъл рекърдс" ЕООД искова молба и за изпращането му по подсъдност на гражданския съд. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение