Решение № 279 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2020 г.

Решение № 279 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. С. Веселинска против решение № 2285/27.04.2020 на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1774/2019 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № СФР18-РД77-55/18.06.2018 г. на органи по приходите - служители на Столична община, в оспорената част за установените на "Сити Дженерал-1" ЕООД задължения в общ размер над 71 915. 88 лева, както следва: данък недвижими имоти (ДНИ) за главницата над 9 929. 66 лева и дължимата лихва над 2 683. 06. лева и такса битови отпадъци (ТБО) за главницата над 43 769. 78 лева и дължимата лихва над 15 533. 38 лева и общината е осъдена за разноски. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че 6 броя ателиета, находящи се в гр. София, ж. к. Манастирски ливади, бл. 110 партида № 7224 F151658 и къща в район Оборище, земя и сграда, находяща се в гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 54, партида М318_070720_04/7216 Н30387, са жилищни имоти. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза (СТЕ) и съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ), тъй като въпросът относно предназначението на посочените недвижими имоти е правен. Счита, че за целите на ЗМДТ е от значение начинът на ползване на имота, деклариран в подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ. В конкретния случай дружеството не е променило предназначението на имотите, чрез коригиращи декларации по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ за ревизираните периоди 2012-2016 г. Оспорва приетата от съда отчетна стойност на следните недвижими имоти: офис I –Б2 и магазин № 16, III-та секция и две паркоместа 1-10, както и на офис 1, II-ра секция, находящи се на бул. "България" № 81. Счита, че съдът неправилно е кредитирал определената от съдебно - счетоводната експертиза отчетна стойност на посочените имоти, в резултат на корекция на счетоводна грешка от страна на ревизираното дружество. Сочи, че счетоводната грешка е открита през 2018 година и коригирането й направено с ГФО за 2018 г. Твърди недопустимост на решението в частта относно задълженията за посочените три имота на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК, тъй като тези задължения не са оспорени по административен ред. Оспорва и изводите на съда за незаконосъобразност на ДНИ и ТБО, определени за имот – земя в район Лозенец ул. Вежен № 10, тъй като при издаването на ревизионния акт е съобразено обстоятелството, че съществуващата в имота сграда е разрушена през 2015 година. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Алтернативно поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът – "Сити Дженерал–1" ЕООД, чрез адв. З. Димитрова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, в която на "Сити Дженерал-1" ЕООД са установени задължения за внасяне по ЗМДТ в общ размер на 182 963. 68 лева, в т. ч. данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 22 648. 41 лева и съответните лихви от 7 124. 31 лева и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 112 277. 41 лева и съответните лихви от 4 913. 54 лева. С обжалваното решение, административният съд е отменил установените задължения за сумата над 71 915. 88 лева (до пълния обжалван размер на задълженията от 182 963. 68 лева), както следва: данък недвижими имоти (ДНИ) за главницата над 9 929. 66 лева и дължимата лихва над 2 683. 06. лева и такса битови отпадъци (ТБО) за главницата над 43 769. 78 лева и дължимата лихва над 15 533. 38 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите при СО и при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК, при липса на съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, но в нарушение на материалния закон при определяне данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО за конкретни недвижими имоти. В решението е посочено, че задълженията по ЗМДТ, предмет на съдебния спор са определени за имоти, за които при ревизията е установена разлика между данните от подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ и фактите, констатирани при ревизията: земя и сграда, район Оборище, Столична община, ул. "Екзарх Йосиф" № 54, земя, район Лозенец, ул. "Вежен" № 10, шест ателиета, офис и склад, находящи се в район Триадица, ж. к. "Манастирски ливади", бл. 110, офис 1-Б2, магазин 16, III секция и две паркоместа 1-10 и офис 1, находящи се в район Триадица, бул. "България" № 81. Ревизиращите органи по приходите са приели за данъчна основа по чл. 21, ал. 2 ЗМДТ отчетната стойност на имотите съгласно представените от Сити Дженерал-1 ЕООД счетоводни документи: инвентарни книги, оборотни ведомости, амортизационни планове и счетоводни баланси за 2012 – 2016 г., която е по-висока от данъчната им оценка по приложение № 2 на ЗМДТ. На основание § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, която разпоредба дефинира понятието "отчетна стойност", съдът е приел, че релевантна за определяне размера на ДНИ и ТБО е стойността, по която активът се води счетоводно – СС № 4, т. 2 и е обосновал извод за неправилно определена данъчна основа по отношение на конкретни имоти. За ателие № А1, АЗ, А5 и Б1, № 1 и Б2, съдът е установил, че задълженията са дължими от ревизираното дружество за периода от въвеждането им в експлоатация на 12.05.2015 г. до датата на продажбата им през 2015 г. и 2016 г. Според заключението на СТЕ тези имоти са жилищни, в сграда с изцяло жилищно предназначение, отговарят на минималните допустими стандарти за жилищни помещения и се използват като такива. За къщата, находяща се в район Оборище, ул. "Екзарх Йосиф" № 54, съдебно – техническата експертиза е констатирала, че е декларирана в кадастралния план като жилищна сграда, еднофамилна, на 2 етажа, с два самостоятелни обекта. Помещенията в сградата са жилищни и като предназначение на самостоятелните обекти, като реално функциониране и като позволено застрояване по подробния регулационен план на София. От така установените факти съдът е обосновал извод, че данъчната основа по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ за ДНИ и данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община за посочените недвижими имоти се определя от данъчната им оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ и задълженията са дължими в размера, определен от ССЕ. По отношение на имотите, находящи се на бул. "България" 81 съдът е установил, че дружеството ги е квалифицирало като инвестиционни имоти, чието счетоводно отчитане е според СС 40 "Отчитане на инвестиционните имоти". Счетоводният стандарт дава възможност последващото оценяване на инвестиционните имоти, след първоначалното им признаване да се извърши по два метода – по цена на придобиване или по справедлива стойност. В конкретния случай дружеството е избрало последващото оценяване на имотите през ревизираните периоди (2012 г. – 2018 г.) да е по цена на придобиване и не е променяло така избрания модел на оценяване през следващите години, според счетоводната му политика, оповестена в публикуваните ГФО. Така избраният модел изисква имотите да се отчитат по цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка (т. 9. 1 от СС 40 и т. 7. 1 от СС 16). През 2018 г. дружеството е констатирало, че е допуснало счетоводна грешка, като в нарушение на посочените счетоводни стандарти и счетоводната си политика е отразило в ГФО за ревизираните периоди 2012 г. – 2017 г. преоценъчен резерв и е увеличило отчетната (балансовата) стойност на инвестиционните имоти в резултат на преоценка по справедлива стойност. За коригирането на тази счетоводна грешка дружеството прилага препоръчителния подход, предвиден в СС 8, като отпише формирания преоценъчен резерв за инвестиционните имоти и намали отчетната им стойност. В ГФО за 2018 г. инвестиционните имоти следва да бъдат представени така, както ако не беше допусната счетоводната грешка в предходните години. С оглед на тези правни и счетоводни аргументи, съдът е обосновал извод, че в конкретния случай задълженията за ДНИ и ТБО за имотите, находящи се на бул. "България" 81 следва да се изчислят на база отчетната им стойност, формирана от цената на придобиване през целия ревизиран период. За офис 1-Б2, магазин 16, III секция и две паркоместа 1-10, ССЕ е определила данъчна основа по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ в размер на 400 935. 20 лева и ДНИ в размер на 3 736. 20 лева и лихви от 783. 20 лева, а ТБО в размер на 16 351. 85 лева и 7 377. 02 лева лихви. За самостоятелен обект офис 1 II-ра секция, вещото лице е определило отчетна стойност в размер на 184 260. 70 лева и ДНИ в размер на 1 717. 07 лева и 307 лева лихви, а ТБО – в размер на 1 835. 40 лева и лихви от 420. 92 лева. За имот, находящ се в район Лозенец, ул. Вежен № 10 от представеното по делото писмо изх. № АБ-26-00-1-403/27.11.2015 г. съдът е установил, че съществуващата в имота сграда е разрушена през 2015 г. По тази причина в счетоводството на предприятието е променена отчетната стойност на имота, но това обстоятелство не е декларирано чрез подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. Такава декларация е подадена на 17.12.2019 г. В РД отчетната стойност е определена на база земята и несъществуващата сграда. Съдът е съобразил отчетната стойност на имота, определена в допълнителното заключение ССЕ, изготвена въз основа на представените документи за събаряне на сградата. По отношение на ТБО съдът е приел, че имотите, собственост на дружеството, попадат в границите на организираното от Столична община сметосъбиране и сметоизвозване. За тези имоти се оказват услугите по чл. 62 ЗМДТ. От събраните доказателства е установил, че услугите са реално извършвани през процесните периоди. За два от имотите – къща в район Оборище, ул. "Екзарх Йосиф" № 54 и ателиета в ж. к. Манастирски ливади, бл. 110 съдът е установил, че дружеството е подавало декларации по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУСО, че няма да се използва през част от ревизирания период, поради което не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За тези имоти е приел, че се дължи ТБО за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че задълженията не са в размерите, определени в ревизионния акт и следва да се намалят до размера на 71 915. 88 лева общо. Решението в обжалваната част е неправилно постановено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на настоящото касационно производство, по касационната жалба на кмета на Столична община е решението в частта, в която е отменен ревизионния акт за задълженията над 71 915. 88 лева (главница ДНИ и ТБО и лихви) до общия размер на оспорените по съдебен ред задължения от 182 963. 68 лева (главница и лихви). Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ без да е изяснил всички факти, релевантни за компетентността на органа, възложил ревизията. Ревизията на Сити Дженерал-1 ЕООД е възложена от П. Иванова – гл. инспектор в отдел "Ревизионен контрол" на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от 13.02.2017 г., изменена със заповед от 12.05.2017 г. на същия орган по приходите. Ревизионният акт е издаден от Е. Костадинов на длъжност началник отдел в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община въз основа на решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка от 17.01.2018 г. издадено от директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община. Компетентността на орган по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на посочените двама служители на Столична община е определена с разпореждания съответно от 10.02.2017 г. и от 13.11.2017 г., издадени от директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община. По делото не е установено, че този директор е ръководителят на звеното за местни приходи при СО, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП. Това обстоятелство е релевантно, тъй като съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органите по приходите, които разполагат с правомощия по възлагане на ревизии се определят от териториалния директор. В административната преписка е представена заповед № СОА16-РД09-718/7.04.2016 г. на кмета на Столична община, според която директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" е определен като орган по приходите на основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. В периода от издаването на първоначалната заповед за възлагане на ревизията на 13.02.2017 г. до издаването на решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК от 17.01.2018 г. са действали два устройствени правилника на Столичната общинска администрация, в които не е посочен ръководител на звеното за местни приходи на общината. Следва да се има предвид, че при преобразуване на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" с решение № 201/23.04.2015 г. на Столичния общински съвет и разделянето й две функционални дирекции - дирекция "Общински приходи" и дирекция "Ревизии и събиране на вземания", с решение № 360/11.06.2015 г. на Столичния общински съвет като компетентен орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е определен директорът на дирекция "Общински приходи" (в този смисъл решение № 2450/26.02.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5675/2017 г.). В административната преписка не се съдържат доказателства за настъпили промени в структурата на СО към момента на възлагане на процесната ревизия и издаване на ревизионния акт. При липса на доказателства, че директорът на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в СО е ръководител на звеното за местни приходи в Столична община, остава неизяснен въпроса за компетентността на органа, издал разпорежданията от 10.02.2017 г. и от 13.11.2017 г. за определяне на органите по приходите П. Иванова и Е. Костадинов като органи по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и съответно компетентността им по чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. На това основание решението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване компетентността на директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в СО. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 202 ГПК при преценката на съдебно – техническата експертиза, което е относимо към основата за определяне задълженията за ДНИ и ТБО на следните недвижими имоти: земя и сграда (ид. ч. от правото на собственост от дворно място, съставляващо имот пл. № 5, с площ от 525 кв. м. и партерен етаж от къща с РЗП 80 кв. м.), находящи се в гр. София, район Оборище, ул. "Екзарх Йосиф" № 54 и шест броя ателиета, находящи се в град София, в район Триадица, ж. к. "Манастирски ливади", бл. 110. Спорът относно тези имоти на предприятието е за предназначението им – нежилищни имоти или жилищни имоти. Неправилно и в нарушение на чл. 202 ГПК съдът е кредитирал заключението на СТЕ, което не дава отговор на задачата, поставена с определение от 3.06.2019 г. представляват ли посочените недвижими имоти жилищни имоти на предприятието след проверка на строителната документация при ревизираното дружество – одобрени архитектурни проекти, разрешения за строеж, разрешения за ползване, градоустройствени планове и др. Видно от заключението и от обясненията на вещото лице Ю. Пальов в с. з. на 14.10.2019 г., предназначението на отделните обекти е определено според тяхното третиране от техническа гледна точка съгласно ЗМДТ. В тази връзка в експертизата е посочено разграничението на ателиета при определяне на базисната данъчна стойност (БС) съгласно чл. 5, ал. 4 от приложение № 2 към ЗМДТ, която участва във формулата за изчисляване на данъчната оценка на сградите или части от сгради съгласно чл. 4 от приложение № 2 към ЗМДТ. За сградата на ул. "Екзарх Йосиф" № 54 в констативната част на СТЕ е дадена информация от КККР въз основа на заповед РД-18-45/9.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. В заключението липсват констатации относно идентификатора по КККР за процесния партерен етаж от сградата. Имотът е придобит от дружеството въз основа на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 90/1.06.2007 г. (л. 1456, кл. 4, приложение № 3), преди посочената в СТЕ заповед РД-18-45/09.07.2010 г. и не съдържа данни за идентификация според КККР. Приетата по делото СТЕ не дава каквито и да било характеристики на посочените имоти, съобразно поставената задача. В този случай, независимо от липсата на оспорване от страните, съдът на основание чл. 171, ал. 2 АПК и чл. 201 ГПК е следвало да назначи служебно повторна експертиза. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства преценката за приложението на материалния закон - чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от НОАМТЦУСО и определянето на ДНИ и ТБО върху отчетната стойност на имотите, съответно върху данъчната им оценка по приложение № 2 на ЗМДТ. Предназначението на имотите – жилищни или нежилищни в случая е релевантно и за валидността на ревизионния акт в тази част, тъй като в обхвата на процесната ревизия са включени ДНИ и ТБО за периода 2012 г. -2016 г. само за нежилищните имоти съгласно заповедите за възлагане на ревизията от 13.02.2017 г. и от 12.05.2017 г. Съдът е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК и при кредитирането на съдебно – счетоводната експертиза в частта на определения размер на лихвите. В решението е възприет размера на лихвите, изчислен от ССЕ, без да съобрази, че лихвите са изчислени към 30.04.2018 г., датата на издаване на ревизионния доклад, а не към датата на издаване на ревизионния акт. Грешката на вещото лице и на съда се дължи на некоректно съставените в мотивите на ревизионния акт таблици за всеки от спорните имоти, в които лихвите са посочени в размера им, определен към датата на издаване на ревизионния доклад - 30.04.2018 г. Видно от разпоредителната част на акта, лихвите са определени към датата на издаването му – 18.06.2018 г. Изчисления на лихвите за периода от издаването на ревизионния доклад т. е. от 1.05.2018 г. до издаването на ревизионния акт 18.06.2018 г. се съдържат в класьор № 7, приложение № 6 към делото. За имота на ул. "Вежен" № 10, район Лозенец правилно съдът е приел, че отчетната му стойност в ревизионния акт е определена незаконосъобразно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при определяне отчетната стойност на този имот е съобразено премахването на съществуващата в него сграда през 2015 г. Това обстоятелство е описано в мотивите на ревизионния акт и се установява от представеното по делото писмо на СО от 27.11.2015 г., но отчетната стойност от 544 011. 08 лева е формирана по цената на придобиване на имота, посочена в нотариални актове № 158/29.06.2015 г. и № 159/29.06.2015 г. за покупко – продажба на 5/6 ид. ч и 1/6 ид. ч. от имота. Видно от съдържанието им продажната цена е платена за земята, заедно с построената в имота сграда. Дружеството е декларирало отчетната стойност от 61.284.50 лева на имота на 27.01.2016 г. след събарянето на сградата, което е удостоверено на 27.11.2015 г. Не са налице други данни и доказателства по делото, които да потвърждават определената в ревизионния акт отчетна стойност на този имот. Предвид изложеното по-горе за нарушение на съдопроизводствените правила, което засяга валидността на ревизионния акт, делото следва да се върне за ново разглеждане и в тази част. Това се отнася и за ДНИ и ТБО за имотите, находящи се в р-н Триадица, бул. "България" № 81 - офис I –Б2 и магазин № 16, III-та секция и две паркоместа 1-10, както и офис 1, II-ра секция. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението в тази част на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК. Ревизионният акт е обжалван по административен ред изцяло с жалба, подадена на 19.07.2018 г. и с искане да бъде отменен изцяло. В този случай решаващият орган има задължението да провери законосъобразността на всички установени в акта задължения, независимо от липсата на конкретни оплаквания за отделните имоти. Непроизнасянето на кмета на СО в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, се смята за потвърждаване на ревизионния акт в тази част на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК. При подаване на жалбата до съда на 16.01.2019 г. е спазен срокът по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвид сключеното между страните споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за удължаване на срока за произнасяне на решаващия орган. От изложеното следва, че решението в тази част е допустимо, но неправилно, поради посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на обстоятелства релевантни за компетентността на органа по приходите и размера на лихвите. По изложените съображения решението в обжалваната част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. В производството по чл. 226 АПК кметът на Столична община следва да бъде задължен да представи доказателства, че директорът на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в СО е ръководител на звеното за местни приходи в Столична община, съответно е териториален директор по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ и разполага с правомощия за определяне на органи по възлагане на ревизия на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 7, ал. 3 ДОПК през процесните периоди. Съдът следва да назначи повторна СТЕ на основание чл. 201 ГПК, която да даде отговор на поставената задача за предназначението на следните недвижими имоти: земя и сграда, находяща се в гр. София, район Оборище, ул. "Екзарх Йосиф" № 54 и шест броя ателиета, находящи се в град София, в район Триадица, ж. к. "Манастирски ливади", бл. 110 след проверка на одобрени архитектурни проекти, разрешения за строеж, разрешения за ползване, градоустройствени планове и др. (включително данни от КККР). Съдът следва да назначи и допълнителна ССЕ, която да изчисли размера на ДНИ и ТБО за всеки от спорните недвижими имоти и съответните лихви към датата на издаване на ревизионния акт 18.06.2018 г., като съобрази заключението на СТЕ за предназначението на земя и сграда, находяща се в гр. София, район Оборище, ул. "Екзарх Йосиф" № 54 и шест броя ателиета, находящи се в град София, в район Триадица, ж. к. "Манастирски ливади", бл. 110, основното заключение на ССЕ относно имотите, находящи се в район Триадица, бул. "България" № 81 и изложените по –горе мотиви относно отчетната стойност на имота, находящ се в район Лозенец, ул. Вежен № 10. След изясняване на горните обстоятелства съдът следва да провери законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, като прецени компетентността на директора на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и компетентността на органите по приходите, възложили ревизията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и по чл. 119, ал. 2 ДОПК, основата за облагане с ДНИ и основата за определяне на ТБО, както и размера на ДНИ и ТБО и съответните лихви към 18.06.2018 г. за всеки от изброените в настоящото решение имоти. С оглед изхода от спора, по разноските за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,