Решение № 4515 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2016 г.

Решение № 4515 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Д.-1925", срещу Решение № 951/02.12.2015 г. по адм. д. № 629/2015 г. по описа на Административен съд С. област - 6-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките за изземване на имота, а именно: същия да се ползва без основание или да не се ползва по предназначение. Моли да се отмени решението на АССО и оспорената пред него заповед за изземване. Подробни съображения по съществото на спора, излага в писмени бележки. Представя съдебна практика за сведение. Претендира разноските по делото. Ответникът - кметът на О. Д., чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССО. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Народно читалище "Д.-1925", срещу заповед № РД-15-359/29. 06. 2015 г. на кмета на О. Д., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е наредено да се изземе имот, общинска собственост, а именно: масивна триетажна сграда с мазе, със застроена площ от 380 кв. м., находяща се в парцел VIII от кв. 79 по РП на гр. Д. - ЦГЧ, за който има съставен Акт за общинска собственост № 50/05.05.1998 г., от Народно читалище "Д.-1925", поради това, че лицето владее / държи имота без правно основание. В хода на това производство, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че по по ф. д. № 1028/1997 г. на Софийски окръжен съд, е вписано Народно читалище "Д.", което с решение от 29.06.2010 г. е преименувано на Народно читалище "Д.-1925", с цели: да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитието и обогатяването на културния живот, запазването на обичаите и традициите на българския народ, разширяването на знанията на гражданите и приобщаването им към ценности и постижения на науката, изкуството и културата, възпитанието и утвърждаването на националното самосъзнание. По делото е представен акт за общинска собственост № 50/05.05.1998 г. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС за "Масивна триетажна сграда с мазе със застроена площ от 380 кв. м., представляваща Читалищна сграда", находяща се в парцел VIII от кв. 79 по рег. план на гр. Д. - ЦГЧ. Като бивш собственик на имота е посочен "Ч. Д.", предишен акт № 26/1970 г. Представен е АПОС № 68/16.08.1999 г., съставен на основание чл. 56 от ЗОС във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС, за "Основната част от парцел VIII от кв. 79, гр. Д. - ЦГЧ с площ от 12543 кв. м. включваща площад, зелени площи, паркинг, алеи и читалище, собственик - на основната част от парцела - Общината, съставен предходен акт - № 50/1998 г. за читалищна сграда. Представена е и скица № 113/08.06.2015 г. издадена от община Д. на парцел VIII-читалище, търговски обекти, паркинг и градска градина в кв. 79 по плана на гр. Д. - ЦГЧ, имотът собственост на община Д., посочени акт за публична общинска собственост (АПОС) № 68/16.08.1999 г. и АПОС № 50/05.05.1998 г. В скицата има отбелязване, че имот 1022 - читалище е идентичен с имота описан в акт № 50/05.05.1998 г. С решение № 5 по протокол № 1/17.01.1997 г. на О. Д., е предоставена читалищната сграда в гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, считано от 01.01.1997 г. на Народно читалище "Д.". Със заповед № ДС-1619/12.03.1998 г. на областния управител на Софийска област, на основание чл. 8 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и постъпило искане с вх. № 08-14-7/27.01.1998 г. на кмета на община Д., е заповядано да се отпише от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и предаде на община Д. недвижим имот, находящ се в парцел VIII, кв. 79 по регулационния план на гр. Д., представляващ масивна триетажна сграда с мазе, със застроена площ от 380 кв. м., одържавен с акт № 26/22.12.1970 г. Със заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д., на основание чл. 12, ал. 2 ат ЗОС, чл. 13, ал. 2 от Наредба за реда за ПСУР с общинско имущество на община Д. по чл. 8 от ЗОС и във връзка с чл. 56 от ЗС и решение № 5 от 17.01.1997 г. на общински съвет Д., е предоставена на Народно читалище "Д." - гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, читалищна сграда от три етажа и пристроеното към нея парокотелно, в кв. VIII, парцел 79 в центъра на гр. Д., считано от 01.01.1997 г. По делото пред АССО, е представена и друг екземпляр от заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д., където е добавена т. 2, съгласно която на народно читалище Д. се предоставя и "Масивна сграда на един етаж с 4 стаи, застроена върху 250 кв. м., 1250 куб. м., строена за нуждите на читалището в кв. Д., парцел VII-250, 800 кв. м. Върху този екземпляр от заповедта е отбелязано, че представлява копие от неистински документ, който не подлежи на заверка от общинска администрация. С влязло в сила решение № 1028/19.11.2014 г. по адм. дело № 990/2014 г. по описа на Административен съд С. област, е обявена нищожността на решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на общински съвет Д., с което е предоставена читалищната сграда в гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, считано от 01.01.1997 г. на Народно читалище "Д.". Със заповед № 326/05.06.2015 г. на кмета на община Д., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 24, 25 и 26 от АПК е образувано административно производство за установяване на правомерното и законосъобразно ползване на недвижим имот, представляващ общинска собственост, а именно: недвижим имот "Масивна триетажна сграда с мазе със застроена площ от 380 кв. м., представляваща Читалищна сграда", находящ се в парцел VIII от кв. 79 по рег. план на гр. Д. - ЦГЧ. Със заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. на кмета на община Д., е отменена заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д. В случая не се спори от страните, че имотът - подлежащ на изземване с процесната заповед е общинска собственост, актуван с представени по делото АПОС № 68/16.08.1999 г. и АПОС № 50/05.05.1998 г. Относно съществуването на втората предпоставка - имотът да се владее или държи без правно основание, e безспорно също така, че със заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д., е предоставена на Народно читалище "Д." - гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, читалищната сграда от три етажа и пристроеното към нея парокотелно в кв. VIII, парцел 79, в центъра на гр. Д., считано от 01.01.1997 г. С влязло в сила решение № 1028/19.11.2014 г. по адм. дело № 990/2014 г. по описа на Административен съд С. област, е обявена нищожност на решение № 5 по протокол № 1 от 17.01.1997 г. на общински съвет Д., с което е предоставена читалищната сграда в гр. Д. за безвъзмездно стопанисване и управление, считано от 01.01.1997 г. на Народно читалище "Д.". С оглед на това, административния орган е приел, че имота се държи без основание и следва същия да се изземе. Посочено е, че заповедта за предоставяне на процесния имот за ползване на Народно читалище "Д.", се основана на обявен за нищожен административен акт, което се приравнява на изначална липса на такова решение, поради което и заповед № РД-15-14/06.03.1998 г. на кмета на община Д. е издадена без да е съществувало правно основание за предоставяне на имота. Тези доводи са изцяло възприети от административния съд, който е приел също така, че не може да се приеме за установен по безспорен начин и фактът, че имотът се ползва по предназначение - а именно за читалище, за задоволяване на обществените културно-просветни нужди на населението на община Д.. В хода на проведеното административно производство, жалбоподателят, след като е бил надлежно предварително уведомен от административния орган за предстоящо извършване на проверка на място на сградата на читалището на 16.06.2015 г. относно законосъобразното ползване на сградата, не е присъствал на проверката и не е осигурил достъп до сградата за извършване на проверката за установяване ползва ли се сградата по предназначение. С подадената касационна жалба не се оспорва така установената фактическа обстановка, но се твърди, че заповедта, с която е предоставен имота за ползване не е отменена, поради което не може да се твърди, че имота се ползва без основание. Настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба е основателна, като първоинстанционния съд е формирал неправилни правни изводи по отношение прекратяването на правото на ползване. Независимо, че с влязло в сила решение на АССО е обявена нищожността на решението на Общинския съвет, е налице заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д. за предоставяне правото на ползване, върху процесния имот. Тази заповед представлява влязъл в сила административен акт, който не е отменен, поради което са несъстоятелни доводите в оспорената заповед, че същата е нищожна. Изложените пространни доводи, за нищожност, привидност и неистинност, не са доказани по никакъв начин. В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са събрани никакви доказателства, които да обуславят горните изводи. Твърденията, че са налице два варианта на заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. и единия е неистински си остават голословни и не е инициирано производство за установяване на това кой от двата екземпляра всъщност е неистински. Освен това и в двата варианта на тази заповед се предоставя на Народно читалище "Д." ползването на процесния имот, но в единия екземпляр има и още един, различен имот, който обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство. От друга страна, не е доказано и че заповед № РД-15-41/06.03.1998 г., е нищожна, каквито доводи са изложени в оспорената заповед. Наличието на предходно решение на Общинския съвет, което е обявено за нищожно, не прави автоматично и заповедта нищожна, след като същата не е прогласена за такава. В тази връзка, не е от компетентността на кмета на Общината, да обяви предходно издаден акт от същия орган, за нищожен, независимо от какъв порок страда. В същото време, независимо от изложените доводи за нищожност, с нарочна заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. на кмета на община Д., се отменя заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д., като това изрично е посочено в оспорената по настоящото дело Заповед № РД-15-359/29.06.2015 г. на кмета на О. Д. Видно е обаче, че с Решение № 597/29.07.2015 г. по адм. д. № 41/2015 г. по описа на административен съд С. област, е отменена заповед № РД-15-719/30.12.2014 г. на кмета на община Д. Решението на АССО е оставено в сила с Решение № 14047/20.12.2016 г. по адм. д. № 10824/2015 г. по описа на ВАС. При това положение, не е установена другата предпоставка посочена в закона, а именно - имота да се ползва без основание, тъй като в случая читалището ползва имота предоставен му на основание заповед № РД-15-41/06.03.1998 г. на кмета на община Д. Посочената заповед, както беше отбелязано, представлява стабилен административен акт, който не е бил оспорен пред съда и съобразно горепосоченото съдебно решение, не може да се възобнови производството от страна на кмета на О. Д. и същия сам да я отмени. Кметът на О. Д. не може да се позове и на нейната нищожност, тъй като такава не е прогласена. Към настоящия момент единствено в правомощията на съда е да прогласи нищожността на заповедта за предоставяне на имота, но такова искане не е направено. В тази връзка, основателно се сочи, че нищожност може да се релевира без ограничение във времето, но не може същата да бъде обявена едностранно от административния орган без произнасяне от страна на съда. Предвид на изложеното, заповедта за изземване на имота предоставен за ползване от Народно читалище "Д.-1925", е незаконосъобразна, тъй като не се доказа ползването на имота без основание. При този изход на спора ще следва ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на жалбоподателя сторените разноски, каквото искане е своевременно направено с писмените бележки от 23. 03. 2017 г., като се претендират разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по договор (стр. 47) за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение