Решение № 14937 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2020 г.

Решение № 14937 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Баханов и Г. Бузов, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. Христова, срещу решение № 2479 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 670/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчаливият отказ на кмета на община Сандански за издаване на удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, съответно: ПИ с идентификатор 57176.317.7, с площ от 8. 016 дка и ПИ с идентификатор 57176.317.25, с площ от 3.016 дка., и двата в землището на с. Поленица, общ. Сандански, по заявление на касаторите вх. № 9400-1375/12.04.2019 г. по описа на община Сандански, в качеството им на наследници на Г. Манолев, починал през 1984 г. Твърди се, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорени са изцяло изводите на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на кмета. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на друг състав на съда с указания за тълкуване и прилагане на закона. Ответникът – кметът на община Сандански не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Баханов и Г. Бузов срещу мълчалив отказ на кмета на община Сандански за издаване на удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, съответно: ПИ с идентификатор 57176.317.7, с площ от 8. 016 дка и ПИ с идентификатор 57176.317.25, с площ от 3. 016 дка., и двата в землището на с. Поленица, общ. Сандански, по тяхно заявление вх. № 9400-1375/12.04.2019 г. по описа на община Сандански, в качеството им на наследници на Г. Манолев, починал през 1984 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че в настоящия случай е била поискана административна услуга, по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с цел издаване на документ – удостоверяващ статуса на два земеделски имота, находящи се в землището на с. Поленица, общ. Сандански. Във връзка с материалната законосъобразност на акта първоинстанционният съд е приел, че съгласно т. 5 от ППВС № 4/1976 г. при съдебния контрол на мълчаливия отказ като индивидуален административен акт, следва да се вземат предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. Първостепенният съд е счел, че за да постигне искания резултат – снабдяване с удостоверение относно статуса на недвижим имот, молителят е следвало да се легитимира като собственик или като носител на вещни права върху имота и по този начин да обоснове правния си интерес от получаването на тази услуга. Според съда, в случая жалбоподателите не са ангажирали относими доказателства, установяващи правото им на собственост или вещни права върху процесните два имота, което е било от съществено значение за определяне на характера на въпросните имоти, в частност земеделски или имоти включени в границите на населено място с оглед установяване на материално и териториално компетентния административен орган, който да издаде исканото удостоверение. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си задача по чл. 170, ал. 2 АПК да установи, че са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение, респ. че мълчаливият отказ на кмета в тази хипотеза не противоречи на закона и на неговата цел. Обжалваното решение е правилно. Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд е установил фактите по делото, подробно е обсъдил представените по делото доказателства, подвел е установеното под относимите нормативни разпоредби, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения пред него мълчалив отказ на кмета на община Сандански Този извод изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция. По делото няма спор за факти. Същите са подробно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. Съдът е точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на постановен мълчалив отказ на кмета на общината да бъде издадено удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, намиращи се в землището на с. Поленица, общ. Сандански. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга, представляваща издаване на исканото удостоверение, който подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случаи като процесния, оспорващото лице носи тежестта да установи, че са били налице условията за извършване на исканата услуга, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК. Неоснователно е релевираното с касационната жалба оплакване, че кметът на община Сандански неправилно е отказал да извърши поисканата административна услуга, защото издаването на исканото удостоверение било изцяло в задълженията на административния орган. От съществено значение е обстоятелството, че молителите е следвало да се легитимират като собственици или като носители на вещни права върху имотите, защото само тази категория лица имат правен интерес да получат исканата услуга. След като искателите не са сторили това е било налице неустановеност на условията за издаване на позитивен акт, с който се удовлетворява искането за административна услуга – чл. 170, ал. 2 АПК, респ. мълчаливият отказ на кмета е материално законосъобразен по резултата си, а потвърждаващото го съдебно решение – правилно. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение