Решение № 4644 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2020 г.

Решение № 4644 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. М., срещу решение № 3612/6.07.2020 г., постановено по административно дело № 13756/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № РА-50-186/11.03.2019 г. в частта, с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП – изменение на план за регулация и застрояване по внесеното заявление вх. № САГ17-ГР00-2514/9.11.2017 г., като делото е върнато като преписка за процедиране, съобразно дадените указания. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на главния архитект, тъй като била постановена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Ответните страни – М. П., А. Р. и Д. Р., чрез процесуалния си представител от адв. М., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират разноски. Ответната страна Л. Й. изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответните страни В. К., Н. К. и Б. Н., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, административният съд се е произнесъл по жалба на М. П., А. Р. и Д. Р. срещу заповед № РА-50-186/11.03.2019 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП – изменение на план за регулация и застрояване по внесеното заявление № САГ17-ГР00-2514/9.11.2017 г. В заповедта е прието, че действащият план за улична регулация е приетият с решение № 65 по протокол 24/2001 г. В мотивите на заповедта е описано, че разработка попада в обхвата на ПУП, одобрени със заповед № 308/1976 г., РД -09-236/1990 г. и решение № 65 на СОС от Протокол № 24/2001 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена при некоректно и непълно изясняване на релевантни факти и обстоятелства, което е довело до противоречие с материалния закон. Приел е, че постановеният акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган в частта, с която е отказал исканото изменение се е мотивирал на фактическо положение, което не съществува. Посочил е, че производството е започнало по внесено със заявление № САГ17-ГР00-2514/09.11.2017 г. от М. П. със съгласието на останалите две жалбоподателки преработено мотивирано предложение, които предвиждат изменение на ПРЗ на ПИ с идентификатор № 02659.2195.397 по КККР за образуване на нов УПИ IV-397 за "ЖС", кв. 4, изменение на плана за регулация на контактни УПИ V-2037 и VI-396, кв. 4 за образуване на нова задънена улица от о. т. 135 до о. т. 135 б, м. град Банкя – ЦГЧ, [квартал], район Банкя, гр. София. След излагане на мотиви за това, че административният орган се е позовал на несъществуващо фактическо положение административният съд е приел незаконосъобразност на оспорения отказ поради противоречие с материалния закон, некоректно и непълно изясняване на релевантни факти и обстоятелства. Поради това е отменил оспореният отказ и е върнал преписката на административния орган със съответни указания за ново произнасяне. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на приетите по делото доказателства - относимата административна преписка и изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал в хронология развилото се административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед. За да отмени заповедта в частта, с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП – изменение на план за регулация и застрояване по внесеното заявление № САГ17-ГР00-2514/9.11.2017 г., съдът е приел, че е издадена при некоректно и непълно изясняване на релевантни факти и обстоятелства, и е постановена в противоречие с материалния закон. Правилен е възприетия от съда извод, за това, че органът се е мотивирал в частта, в която е отказал исканото изменение на фактическо положение, което не съществува. Видно от доказателствата в мотивите на оспорената заповед органът се е позовал на действаща регулация съгласно три броя административни актове, които я установяват – заповед № 308/1976 г., заповед № РД-09-236/1990 г. и Решение № 65 по Протокол № 24/2001 г. на СОС., въпреки че в последствие действащия улично-регулационен план относно търсеното изменение на уличната регулация е бил отменен. При така установената липса на изясняване на релевантни факти и обстоятелства, както и позоваването на несъществуващо фактическо положение, тъй като е съобразен действащ улично-регулационен план относно търсеното изменение на уличната регулация, какъвто не следва да бъде зачитан поради отмяната му, правилно съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София - град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община - юридическото лице, в чийто състав е органът, подал неоснователната касационна жалба, следва да заплати на ответниците по касационната жалба М. П., А. Р. и Д. Р. сумата 500. 00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. Възражението, съдържащо се в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е под минималното за дела с такъв характер, предвидено в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,