Решение № 15778 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2013 г.

Решение № 15778 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Тодор Неделчев Гоговски и Иван Неделчев Гоговски, двамата от гр. Хасково против решение № 56 от 08.05.2013 г. по адм. дело № 6/2013 г. по описа на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-386/17.06.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, за премахване на незаконен строеж "Двуетажна сграда" в ПИ № 013013, земл. на с. Гняздово, община Кърджали. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна началник на РДНСК-Южен централен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и нетърпим поради недопустимост по правилата и нормативите към момента на извършването му и съгласно ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. По делото са останали неизяснени фактите относно индивидуализацията на строежа-предмет на заповедта. Налице са доказателства, които не са обсъдени от съда, че процесната сграда не е самостоятелен, индивидуален строеж, а част от застройката на "помпена станция" и е обект от изграден комплекс по водоснабдяване на двора на ТКЗС. Следва да се установи налице ли е разрешение за строителството на "помпена станция", включващо и процесната сграда и при липсата на такова да се прецени допустимостта му съгласно строителните правила и нормативи, действали по време на извършването му (1966-1868 г.) или съгласно ЗУТ. Обсъдените от съда ограничения по § 102, § 104а, § 97, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места касаят индивидуален строеж, а по отношение на обект "помпена станция", собственост на ТКЗС са приложими правилата на чл. 218 ППЗПИНМ и § 103 от СПНИНМ, допускащи такова застрояване, при съответните условия, наличието на които следва да бъде проверено от съда. Следва да се прецени и дали са налице условията за признаване статут на търпимост на строежа по силата на чл. 303 ППЗТСУ, доколкото този статут не би могъл да бъде отнет в последствие. Преценка за допустимостта на строителството следва да се извърши и относно съответствието му със строителните правила и нормативи по ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, приета на основание чл. 13, ал. 1 ЗУТ. Липсата на строителните книжа, вкл. и ситуационна скица по чл. 59, ал. 1 ЗУТ, не е основание да се отрече допустимостта на строежа. По определение търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа. За изясняването на посочените релевантни факти и обстоятелства е необходимо събирането на допълнителни доказателства, вкл. и допълнителна експертиза, заради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1АПК Върховният административен съд, второ отделение,