Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 42/2009 г.

Решение № 79 от 18.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 42/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Б. К. срещу наказателната част на въззивно решение № 179/1.12.2008 г., постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 432/2008 г., с което е потвърдена присъдата по н о х д № 397/2008 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието, с доводи, че неправилно наказанието е определено при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за неправилно приложение на чл. 66 НК. Искането е да се отмени въззивното решение и да се върне на същия съд, за ново разглеждане, с указание за увеличаване на наказанието и отмяна приложението на условното осъждане. Пред касационната инстанция жалбоподателят К. се явява лично и поддържа жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. Подсъдимият Ш. Ф., редовно призован, също се явява лично и с адвокат Е от Добричкия АК. Двамата възразяват срещу исканията в жалбата, като неоснователни и пледират въззивното решение да се остави в сила. Защитата акцентира върху това, че условното осъждане и размерът на наказанието са съобразени с установеното съпричиняване от страна на пострадалата. Гражданският ищец И. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В производство проведено по реда на глава двадесет и седма НПК относно съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК - подсъдимият да признае изцяло фактите изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, първостепенният съд постановил присъда с която признал подсъдимия Ф за виновен в това, че на 30.12.2007 г., в с. К., община Т. при управление на МПС и в нарушение правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смърт на И. И. К., на 78 години, като след деянието избягал от местопроизшествието. За престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. пето, б. "б" вр. ал. 1, б. "в" и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание под предвидения минимум от три години лишаване от свобода, а именно две години и шест месеца, условно, с пет години изпитателен срок. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец И. К. сумата, която претендирал като обезщетение за претърпените неимуществени вреди - 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деянието - 30.12.2007 г. Подсъдимият е осъден да заплати като разноските по делото, така и държавна такса в размер на 400 лева. По жалба на частния обвинител - Б. К., насочена само в наказателната част на присъдата, въззивният съд се произнесъл с атакуваното решение, като потвърдил присъдата както по размера на наложеното наказание, така и по отношение приложението на чл. 66 НК. Настоящият състав намира, че касационната жалба на К. е неоснователна. Преди всичко, при проверката се установи, че съдържанието на касационната жалба е напълно идентично на въззивната. Варненският апелативен съд, при разглеждането й е изпълнил в пълнота задълженията си, като е проверил правилността на присъдата изцяло, независимо от основанията посочени от частния обвинител. Всъщност, исканията на К. пред въззивния съд са само за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. Второинстанционният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК е дал отговор на доводите за явна несправедливост на наказанието. Правилно е прието, че освен задължението на съда по силата на чл. 373, ал. 2 НПК, да определи размера на наказанието под минимума от три години лишаване от свобода, предвиден за престъплението в което подсъдимият е признат за виновен, по делото са установени и други смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността му, както и такива отнесени към престъпния резултат - съпричиняване от страна на пострадалата. Освен изложеното, настоящият състав намира, че за да се породи за касационната инстанция правомощието за изменение на наложеното наказание, следва да се установи наличието на основанието по чл. 348, ал. 5 НПК, явна несправедливост, в двете хипотези по т. 1 и/или т. 2 - наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, а чл. 66 НК е приложен неправилно. В случая, поради изложеното до тук това не е налице и поради липса на касационно основание за изменение на въззивното решение, то следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение