Решение № 7595 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2014 г.

Решение № 7595 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна срещу решение № 334/18.02.2014 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4329/2013 г., с което е отменено решение № 467-2 по протокол № 9/04-05.07.2012 г. на ОбС гр. Варна, допълнено с решение № 552-6 по протокол 10/26. и 27.07.2012 г. в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на кв. "Изгрев" в частта засягаща имот 2025. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът извършва преценка за икономичност и целесъобразност на плана по отношение на имота на жалбоподателя, като такава следвало да се извърши по отношение на целия план. Ответникът Маргарита Петкова Димитрова представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание чрез адв. Ангелова оспорва същата. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: С обжалваното решение, Административен съд гр. Варна е отменил решение № 467-2 по протокол № 9/04-05.07.2012 г. на ОбС гр. Варна, допълнено с решение № 552-6 по протокол 10/26. и 27.07.2012 г. в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на кв. "Изгрев" в частта засягаща имот 2025. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решението в оспорваната част, АС въз основа на изслушаната по делото експертиза е приел, че с проектирането на алея от северозапад на имота с о. т. 1884 - о. т. 1880 не се осигурява транспортен достъп до имота на жалбоподателя, тъй като същата се задънва с тротоари на съседни улици. Съдът е приел, че това предвиждане противоречи на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, като в случая не е налице нито една от хипотезите на правната норма. Установено е и нарушение на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, тъй като имотът на жалбоподателя е изключен от обхвата на мрежите на техническата инфраструктура. Решението на Административен съд гр. Варна е валидно и допустимо. В касационната жалба не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Въз основа на приетото заключение на вещото лице, съдът е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на плана в тази част поради нарушаване на разпоредбите на чл. 14, ал. 4, чл. 108, ал. 2 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Касационната инстанция споделя извода на АС относно сочените нарушения . Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. От приетите по делото експертизи по категоричен начин се установява, че до имот 2025 няма транспортен достъп, а проектираната алея не се явява такава по чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, тъй като не представлява алея в парк. На следващо място, имотът на жалбоподателя е изключен от обхвата на мрежите на техническата инфраструктура в нарушение на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. И накрая, въз основа на изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза се установява, че е възможен вариант за проектиране на улична регулация, която да осигури транспортен достъп до имот 2025, свързан с проектиране на задънен улица - тупик с ширина 3.50 м, който да бъде проведен от о. т. 1880 до имота на жалбоподателя; като по този начин се осигури спазването на чл. 14, ал. 4 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което решението на Административния съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Ответникът, Маргарита Петкова Димитрова не представя доказателства за разноски пред касационната инстанция, поради което и не следва да се уважава и искането й за присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК