Решение № 13879 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2019 г.

Решение № 13879 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Алтън Пати" ЕООД – гр. С. Загора чрез процесуалния си представител адв. С. В. срещу решение № 103/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 112/2019 г. по описа на Административен съд – гр. С. Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-82-0407953/13.02.2019 г., издадена на началник отдел "Оперативни дейности" – П. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С. Загора, ул. "М." № ... и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е за липса на нарушението, за което е издадена заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ). Твърди се, че липсва и преценка за съответствие на ПАМ с целта на закона, която е наложена и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, както и в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът въз основа на представените от страните доказателства не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Излага се оплакване в касационната жалба, че дружеството не е уведомено за започване на административното производство, а и е нарушен и чл. 187, ал. 2 ЗДДС, според който, когато отстраняването на наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срока до определената дата за запечатване е свързано със значителни затруднения за органите по приходите или за лицето, тогава постановилият орган запечатването може да разпореди стоките да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Касаторът сочи и оплакване, че съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил конкретните възражения в първоинстанционната жалба, както и е игнорирал липсата на конкретно излагане на фактически и правни основания в заповедта. Твърди, че няма системност на нарушението или създадена организация за криене на обороти, нито в заповедта за ПАМ са изложени мотиви относно възможността проверявания да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената мярка. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с което се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и се претендират разноски по делото за двете съдебни инстанции. От адв. С. В. е постъпила молба с характер на писмени бележки по съществото на спора с приложени решения на ВАС за сведение. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. П. при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез юриск. А. Лимберова в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва по подробно изложени съображения в него. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Алтън Пати" ЕООД – гр. С. Загора срещу цитираната по-горе заповед за ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С. Загора, ул. "М." № ... и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е преценил установените факти по делото относно извършената проверка в процесния търговски обект, при която при контролна продукта от органите по приходите при плащане не е издадена фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо обекта фискално устройство, нито от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Съдът е обсъдил и наличието на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. Съдът не е възприел твърдението на оспорващия административния акт, че при контролната покупка от приходните органи е издадена касова бележка от фискалното устройство, която е за сумата 4, 16 лв., но погрешно е въведена от продавача, а и тя е последната преди да бъде разпечатан дневния отчет. Относно възражението на жалбоподателя за липса на съставен акт за административно нарушение (АУАН), съдът изрично е изложил мотиви, че основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство. Според съда основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС може да бъде всеки факт, установен от редовно съставен протокол за проверка, който сочи на извод за неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба и представляващ поради това основание по чл. 185 ЗДДС за ангажиране на административно-наказателна отговорност, а основанието за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е по-общо формулиран състав от административно-наказателните хипотези. Съдът е категоричен в решението си, че от доказателствата по делото се установява, че не е спазен установеният в Наредбата ред за издаване на фискални касови бележки. На представения по преписката копие от фискален бон не се установява, че е издаден за контролната покупка, за да се приеме, че е издаден погрешка със сумата 4, 16 лв., вместо 0, 95 лв. За разликата в касовата наличност и въведените във фискалното устройство суми, съдът е приел, че са налице две причини – едната е неиздаване на касови бележки, а другата – неправилно отразяване на сумите в началото на деня, като за последния факт съдът е приел, че са събрани писмени обяснения на продавача. В решението съдът е изложил съображения, че преценката на органите по приходите по отношение тежестта на нарушението и продължителността на мярката е самостоятелна и не зависи от наличието на основания по чл. 28 ЗАНН, поради което установената разлика от 11, 02 лв. обуславя извод за налагане на ПАМ в рамките на 7 дни. По отношение стойността на контролната покупка, тя няма самостоятелно правно значение според първостепенния съд за тежестта на нарушението, доколкото има за цел да докаже неговото извършване. Обжалваното решение е правилно постановено. Материалноправните разпоредби на ЗДДС и цитираната по-горе Наредба задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано от приходните органи, че в процесния в търговски обект, стопанисван от дружеството, е извършено описаното в заповедта за ПАМ нарушение. При извършената контролна покупка от приходните органи за покупката на минерална вода и вафла, не е издаден фискален бон или касова бележка. Ответникът по касация, въпреки посочените оплаквания, не е доказал, че такъв документ е издаден в търговския обект – магазин за хранителни стоки. Позоваването на фискален бон за 4, 16 лв. не оборва възприетото в протокола за извършена проверка, респ. в заповедта за ПАМ. Обосновано съдът е приел, че без значение е стойността на контролната покупка, тъй като в случая нарушението е неиздаването на фискален бон или касова бележка и за него е предвидена санкцията чрез налагане на ПАМ – запечатване на обекта и забраната за достъп до него. Относно срока на запечатването на магазина, изцяло следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че определянето на срока на мярката е в дискреционната власт на административния орган и определянето му е в зависимост установената фактическа обстановка за всеки конкретен случай. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 186 ЗДДС определя, че максималният срок на принудителната административна мярка е 30 дн, определянето в процесната заповед запечатване за 7 дни и е към минимума, а не към максимума. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Съдът се съобразява с него единствено, когато постановлението е влязло в законна сила и с него е прието несъмнено, че нарушението не е извършено. Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че стойността на контролната покупка при извършената от приходните органи проверка няма обвързваща сила и значение за тежестта на нарушението. Без значение е дали е налице системност или не на нарушението, тъй като законът не обвързва налагането на мярката с това дали нарушението е извършено за първи път или е налице системност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС предвижда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност (с изключение на преценката за продължителност на срока на мярката), е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. Относно оплакванията, че жалбоподателят не е уведомен за началото на административното производство по налагане на ПАМ, по делото е наличен протокол за извършена проверка, в която подробно е описана контролната покупка и действията на приходните органи и поведението на търговеца, който е проверяван, поради което посоченото оплакване е неоснователно и необосновано. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материално правните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. Не е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя предвид, че заповедта за налагане на ПАМ е надлежно мотивирана, връчена е на упълномощено лице. Протоколът за проверка е съставен в присъствието на Ф. А. – продавач в магазина за хранителни стоки, който е проверяван, което сочи на изпълнение на административнопроизводствените правилата органите по приходите. Неоснователни са оплакванията на касатора за неспазване на принципите на съразмерност и законност съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК и съдът се е съобразил с тях при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане в писмения отговор, на приходната агенция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение