Решение № 4441 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2015 г.

Решение № 4441 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Петко Николов Петков, чрез пълномощника си адвокат Детелинка Ангелиева Ангелова - АК Ямбол, против Решение № 86/22.05.2015 г. постановено по адм. дело № 221/2014 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-200-6500/2171, издадено на 11.08.2014 г. от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че неправилно съдът е счел за неоснователно възражението му, че административната процедура по издаването на атакувания акт е нарушена - не е бил приложен снимковия материал, не е било взето под внимание направеното възражение за извършане на повторна проверка поради несъгласие с констатациите по приложения по делото контролен лист. Неправилно съдът не бил взел под внимание, че заявените парцели попадат в обхвата на Натура 2000 и са спазвани стриктно изискванията и забраните за поддържане на тези площи. Изразява недоволство, че извършената проверка на място на 2.08.2013 г. е визуална, а не с GPS приемници, поради което не може да се установи по безспорен и категоричен начин действителното положение и действителното състояние на заявените парцели. По тези и други подробно развити съображения жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените в настоящото производство разноски. От ответника - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Марияна Стойчева са постъпили писмени бележки, в които се оспорва подадената касационна жалба и се моли да бъде оставено в сила обжалваното с нея решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съдебното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 2.07.15. настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба (която е входирана на 6.07.2015 г.) се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 18.06.2015 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 86 от 22.05.2015 г. по административно дело № 221/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд Сливен, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Петко Николов Петков от гр. Сливен, ул. "Абланово" № 17, ЕГН ..., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-200-6500/2171, издадено на 11.08.2014 г. от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което за декларираните за подпомагане за кампания 2013 площи по СЕПП и НР1 е оторизирана сумата от 0 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 41 544,01 лева, от които по СЕПП - 25 240,9 лева и по НР1 - 16 303,11 лева. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя Петко Николов Петков от гр. Сливен да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер 600 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма и при изложени мотиви, което го прави валиден акт. Същият е постановен и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, което обуславя неговата законосъобразност. На първо място съдът е цитирал нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е констатирал, че в случая фактическите и правни основания за издаване на акта, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включая и разясненията по колони на самите таблици. Позовал се е на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП която определя материалната компетентност на Разплащателната агенция, както и предпоставките, при наличието на които същата намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания. В случая оправомощено длъжностно лице е извършило проверка на място на заявените за подпомагане парцели, като резултатите са обективирани в контролен лист, част от административната преписка и от който се установява, че част от парцелите (конкретно посочени с номера) не са почистени и са обрасли в храсти и орлова папрат, а по отношение на други 4 конкретно посочени парцели - измерени с GPS са установени площи в по-малък размер от заявения и деклариран такъв. Тъй като наддекларираната площ възлиза на 81.47 ха, съдът е направил извод, че правилно е отказано финансово подпомагане, а обстоятелството, че след проверката оспорващият Петков е почистил площите от храстите и орловата папрат и е поискал повторна проверка, която му е била отказана, не може да се приеме като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото същият е декларирал ангажимента си пред фонда при заявяване на искането си за финансово подпомагане и е бил наясно със задълженията си, произтичащи от този ангажимент. Съдът се е позовал на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. и е констатирал, че при декларирана площ 92.83 ха, установената при проверката възлиза на 11.36 ха, съответно наддекларираната площ е 81.47 ха, тоест процента на наддеклариране е повече от 50%, при което правилно по СЕПП органът е приел, че санкционираната площ е равна на нула и е отказал подпомагане за разликата между декларираната и установената площ. Относно мярката НР1 съдът се е позовал на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. и при същите данни за декларирана, установена и наддекларирана площ е направил извод, че законосъобразно е отказано подпомагане. Посочил е, че така формираните изчисления се потвърждават както от събраните по делото писмени доказателства, така и от експертното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която е безпристрастно и компетентно изготвена и приета като неоспорена от страните, с оглед на което се обуславя и материалната законосъобразност на постановения, обжалван в производството акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Пред Административен съд Сливен е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за кампания 2013 г., с изх. № 02-200-6500/2171/ от 11.8.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С това писмо адресатът Петко Николов Петков от гр. Сливен, ул. "Абланово" 17, УРН: 193301 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 20/280513/86818 за кампания 2013, както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева; По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева; Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Останалите мерки за които е кандидатствал за финансово подпомагане Петко Николов Петков видно от подаденото от него Заявление за подпомагане 2013 - Форма за физически лица, са извън предмета на настоящия спор: Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3) и Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи (Н2000), защото не са включени в обжалваното Уведомително писмо. Необходимо е да се посочи за яснота, че финансовото подпомагане в Република България започва от 2007 г., тоест 2007 г. е първата година за която земеделските стопани имат правото на директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, като подаването на заявления продължава и за процесната кампания 2013 г. Целта е да се подпомагат земеделските производители при провеждане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСПЕС), за която вече има нов програмен период "2014 - 2020 г.". Предвидени са нови мерки, нови условия и ред за подпомагане. За процесния период от Програмата за развитие на селските райони "2007 - 2013 г." като нормативна база е приложимо както националното законодателство - Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и множество наредби, така и различни Регламенти (ЕО) относими за конкретния период. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция за прилагане на ОСПЕС се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял III от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена и специална Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба (преди изменението в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.), системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, а електронната база данни за годните за подпомагане площи е част от СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели) - последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП (преди изменението в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.) и чл. 24 от Наредбата (преди изм. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.). Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се правят не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5% от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Цялата тази описана сложна административна процедура се развиваше при действащата към датата на издаване на процесното уведомително писмо нормативна регламентация преди изменението на ЗПЗП и Наредбата през 2015 г. В конкретния случай на заявителя и жалбоподател Петко Николов Петков е извършена и проверка на място от независим експерт от Регионален технически инспекторат (РТИ) - Ямбол, като е съставен Контролен лист, който играе ролята на изискуемия по Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Доклад. Безспорно е, че за извършване на проверката заявителят е уведомен, както и за резултатите от проверката. Не може да се приеме, че е допуснато нарушение в процедурата по издаване на уведомителното писмо само защото не е уважено искането на лицето за извършване на повторна проверка. Както се каза по-горе, проверките са административни и по изключение се правят проверки на място на случаен принцип, в което изключение (контролна извадка) очевидно е попаднало заявлението на жалбоподателя Петко Николов Петков. Начините на извършване на проверката са регламентирани от закона и от Правилника за работата на дирекция "Технически инспекторат" към ДФЗ и визуалният контрол освен GPS измерване е напълно допустим метод. Снимков материал, тоест цветните снимки от извършената проверка на място на датата 2.08.2013 г. освен на електронен носител (диск) са приложени в кориците на делото по искане на жалбоподателя и на хартиен носител, като вещото лице от извършената инженерно-техническа експертиза изрично заявява в съдебно заседание на 27.02.2015 г., че по безспорен начин може да се каже коя снимка за кой парцел се отнася, като се има предвид датата и часа на заснемането и посоката на заснемането, а именно посока спрямо север. За яснота на жалбоподателя следва да се отбележи, че проверката на място (ПнМ) и теренната проверка (ТП) се различават по много признаци - правно основание за извършване; повода, налагащ извършване; органът, който е компетентен да ги прави; целта на проверките; обхвата на проверките - ПнМ е на заявените площи, а ТП е на физическите блокове. Относно възражението на жалбоподателя, че парцелите попадат в обхвата на Натура 2000, по отношение на които е забранено косене преди 15 юли, следва да се посочи, че той всъщност не оспорва констатацията на експерта, че площите не са почистени от орлова папрат и храсти, което ги прави недопустими за подпомагане. Забрана действително има съгласно заповед на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона Котленска планина, но тя се отнася за косене на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника, тоест почистването от нежелана растителност - храсти и орлова папрат може да се извърши и преди тази дата, но без използването на моторни косачки, например чрез ръчно почистване. Следва да се има предвид, че е било забранено косенето, но не и извършване на други дейности по почистването на парцелите, за да бъдат допустими за подпомагане. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,