Решение № 6309 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2013 г.

Решение № 6309 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанци е подал касационна жалба срещу решението от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7691/2011 г. по описа на Административния съд-София град, с което е било отменено издаденото от този орган решение № 421 от 16.08.2011 г. в частта за постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Мина Ашуб Дехкорди, гражданка на Иран, и преписката е била върната за ново разглеждане. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответницата Мина Ашуб Дехкорди е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с молба № 617/13.04.2011 г. до Държавната агенция за бежанците Мина Ашуб Дехкорди, гражданка на Иран, поискала предоставяне на статут. На проведеното интервю Мина Дехкорди заявила, че иска да се установи в страната, защото е европейска и с добри условия на живот. В последващи интервюта тя разказала, че е била изнасилена от младеж, който бил осъден за това престъпление. След постановяването на присъдата младежът започнал да я притеснява и да я заплашва. Тъй като тя не можела да получи закрила от семейството си, напускала Иран и през Турция пристигнала в България. С решение № 421 от 16.08.2011 г. на председателя на Агенцията за бежанците (според мотивите на административния съд решението е на интервюиращия орган при Държавната агенция за бежанците) бил направен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мина Дехкорди. Решението е мотивирано с липсата на причини за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Органът посочил, че проблемите на чужденката били от личен и битов характер, което ги поставяло извън приложното поле на закона. Срещу нея не са били предприемани действия от официалните власти или от някоя конкретна местна групировка. Не се установявала опасност при връщане на жалбоподателката в родината, тъй като от изложеното от нея не можело да се направи предположение за бъдещ риск от тежко посегателство, като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както и налагане на наказание в държавата по произход. Посочените от Мина Дехкорди лица - нейната майка и осъденият за изнасилването й не можели да се определят като субекти, от чиито действия произтичала заплаха за нея при завръщането й в родината. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон в частта, в която на Мина Дехкорди е бил отказан хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. По силата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Според административният съд, от страна на органа не било взето предвид състоянието на човешките права в държавата по произход на кандидата на статут. Видно от доклад на "Амнести интернешънъл" за 2010 г. там положението, що се отнася до спазване на човешките права, било влошено и се установявали нарушения. В доклада се посочвали примери за жени-участници в кампаниите за равноправие на жените, които са били тормозени, осъждани, преследвани и осъждани само по полов признак. От друга страна, дори и обществено- политическата ситуация в Иран да бъде приета за относително спокойна, органът следвало до обсъди възможността за вътрешно разселване, като изложи мотиви защо приема това за подходящо по отношение на кандидата за статут. Съдът изтъкнал неотчитането на обстоятелството, че цялото семейство на молителката (баща, майка, братя и сестри) е напуснало страната по произход, че тя дошла като непълнолетна в България и нямало да има закрила, ако се върне в Иран. В оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците не били обсъдена и възможността за предоставяне на статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тези мотиви съдът отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Мина Дехкорди като незаконосъобразно и изпратил преписката за ново разглеждане в тази част. Върховният административен съд намира, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на административния акт не кореспондират с данните по делото. Бежанската история на кандидата за статут не предполага връщането на преписката на административния орган за обсъждане на възможността за вътрешно разселване, при положение, че Мина Дехкорди не е напуснала държавата по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война или насилие в отделни райони. Не отговаря на въведените от разказа на чужденката обстоятелства и приетото от съда, че цялото семейство на Мина Дехкорди е напуснало Иран и тя нямала при кого да се завърне. Единственото, съответстващо на разглеждания случай, съображение в решението на първоинстанционния съд, е това, свързано със състоянието на човешките права в Иран. Дори страната да се счита за несвободна според оценката на неправителствени организации, от съществено значение при преценката за нуждата от закрила е дали съществува реална опасност от посегателство срещу личността на кандидата. При положение, че разказът на чужденката не съдържа твърдения за проявена спрямо нея дискриминация или унизително отношение вследствие на това, че е станала жертва на изнасилване и била опозорена, не може да се направи извод, че са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Историята на чужденката сочи на проблеми, които са свързани изцяло със семейната й среда, поради което не обуславят необходимост от получаването на особен статут. Случаят не разкрива и наличието на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Не може да се приеме, че завръщането на Мина Дехкорди в Иран носи риск от посегателства срещу нея по причина, че семейството й не може да й осигури закрила. От разказа на чужденката е установено, че тя е напуснала Иран с един от братята си, а преминавайки на територията на Република Турция, тя е била придружена и от баща си, което опровергава твърденията й, че като сама жена би била изложена на опасност от посегателства. От значение е и обстоятелството, че Мина Дехкорди не би била санкционирана от страна на държавата, поради това, че я е напуснала. В справката на дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците, представена пред касационната инстанция, е отразено, че само лицата, на които е била наложена забрана за напускане на страната, но са успели незаконно да я напуснат, се налагат глоби или други наказания при завръщането им. Мина Дехкорди е напуснала законно Иран и не би могла да очаква наказание при завръщането си. В хода на извършената проверка касационната инстанция констатира, че административният съд погрешно е отменил решение № 421 от 16.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, вместо решение № 422/16.08.2011 г. Допуснатата грешка в изписване на номера на решението обаче не означава, че съдът се е произнесъл по различен от въведения с жалбата на Мина Ашуб Дехкорди предмет. При положение, че административният акт е обсъден със съдържанието, каквото има решение № 422/16.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, не може да се направи извод за недопустимост на постановеното съдебно решение. С оглед на допуснатите нарушения решението на административния съд в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Мина Ашуб Дехкорди срещу решение № 422/16.08.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд