Решение № 7638 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Бургас срещу Решение 10244/12.12.2024 г. по адм. дело 1160/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт като се претендират разноските за касационната инстанция и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът по касация М. С. С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като намира обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания за правилни и законосъобразни. Претендира за присъждане на понесените в касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за частично недопустима. Макар и подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК и в срока за обжалване, в частта, с която е отменено Решение 1040-02-92/25.06.2024г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо Разпореждане 021-00-2596-2/15.05.2024 г. и Разпореждане 021-00-2596-3/15.05.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, които са издадени по реда на чл.117 ал.1 т.2 б. б от КСО, съдебното решение не подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл. 119 от КСО. В тази част касационната жалба е недопустима и съдът ще я остави без разглеждане, като прекрати производството по делото. В останалата част, отменяща решението на органа относно Разпореждане 021-00-2596-4/15.05.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, съдебният акт подлежи на касационен контрол за законосъобразност, поради което жалбата срещу него е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна. С Решение 10244/12.12.2024 г. по адм. дело 1160/2024 г. Административен съд - Бургас е отменил, по жалба на М. С. С. от гр. Бургас, Решение 1040-02-92/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо Разпореждане 021-00-2596-2/15.05.2024 г. и Разпореждане 021-00-2596-3/15.05.2024 г., както и Разпореждане 021-00-2596-4/15.05.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но е постановен в нарушение на материалния закон. Административният съд е изложил мотиви, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установява, че М. С. С. действително е престирала труд и реално е осъществявала трудова дейност, поради което не дължи връщане на полученото обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със заявление от 10.07.2023 г. М. С. е поискала от органа по осигуряването отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, като е представила Заповед за прекратяване на Трудов договор от 30.06.23 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ с "Алго ЕБГ" ЕООД, считано от 03.07.2023 г. и Трудова книжка, въз основа на което с Разпореждане 021-00-2596-1/21.07.2023 г. е било отпуснато обезщетение за периода 03.07.2023г. до 02.01.2024г. в размер на 61.19 лв. дневно. В резултат на извършена, на основание чл.108 ал.1 от КСО проверка по разходите на ДОО на дружеството, приключила с Констативен протокол КВ-5-21-01520102/25.01.2024 г., е било установено, че лицата, за които са подавани данни по чл. 4, ал. 5, т. 1 от КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството. На същото са били издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, в т. ч. и за М. С. за периода 13.06.2023г. 30.06.2023г. В хода на проверката е бил направен извод, че дружеството работодател/осигурител не е извършвало фактически търговска дейност и че лицата, за които са били подадени данните по чл. 5, ал. 4 КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството, съответно не подлежат на осигуряване по реда на КСО, тъй като по отношение на тях не е възникнало осигурително правоотношение. Прието е било от органа, че М. С. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, служебно са били заличени подадените за нея данни от работодателя/осигурителя за периода 13.06.2023г. 30.06.2023г. Въз основа на заличените данни ръководителят по осигуряването по безработица в ТП на НОИ е издал оспорените разпореждания - Разпореждане 021-00-2596-2/15.05.2024 г. , Разпореждане 021-00-2596-3/15.05.2024 г. и Разпореждане 021-00-2596-4/15.05.2024 г. , с първите две от които е било отказано признаване на право на ПОБ и отменено предходното разпореждане за отпускане на ПОБ, а с третото - разпоредено да се върнат недобросъвестно получените от жалбоподателката суми в размер на 7648,75лв. главница и 577,52лв. лихви за периода от 03.07.2023г. до 31.12.2023г. С Решение 1040-02-92/25.06.2024 г., по жалба на М. С. срещу издадените разпореждания, директорът на ТП на НОИ - Бургас е отхвърлил жалбата и е потвърдил трите разпореждания на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас, като в мотивите си е посочил съображения, че дружеството "Алго ЕБГ" ЕООД не е извършвало фактически търговска дейност и че лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, не са извършвали трудова дейност в дружеството и не подлежат на осигуряване по реда на КСО, поради което за тях не е възникнало осигурително правоотношение. С тези аргументи, приемайки, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, административният орган е потвърдил издадените разпореждания. В хода на проверката по чл. 108 от КСО, на М. С. е била дадена възможност да представи доказателства относно извършваната трудова дейност, като за целта последната е предоставила подробни сведения и пояснения относно осигурителното правоотношение в хода на проверката, но те не са били съобразени и адекватно оценени от органите по осигуряване. С. е уточнила как е възникнало трудовото правоотношение с дружеството работодател, естеството на работата, работното й място, начинът на получаване и размерът на трудовото възнаграждение за релевантния период, наименованието на последния и предходните работодатели, и др. данни, доколкото и с каквито е разполагала. Издадените задължителни предписания не са били надлежно връчени на дружеството осигурител поради невъзможност за съобщаването им на адреса на същото и на управителя му. В резултат на това е било прието, че при безспорно установените данни за неизвършвана от дружеството търговска дейност и за недоказан полаган от С. труд в търговското дружество, респективно за липсата на качество на последната на осигурено лице за процесния период, поради влезли в сила задължителни предписания и служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, е осъществен фактическия състав на законовата норма за издаване на разпореждане от длъжностното лице за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица от С. за периода от 03.07.2023г. до 31.12.2023г. в размер на 7648,75лв. главница и 577,52лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В производството по обжалване на издадените разпореждания, с жалбата си до директора на ТП на НОИ Бургас, в подкрепа на твърденията си за неправилно констатирани от органа по осигуряването за безработица при ТП факти и обстоятелства, довели до неправилни изводи, С. е предоставила редица уточняващи данни и допълнителни документи от значение за решаването на спора. Посочила е, че в периода от м.септември 2020г. до 03.07.2023г. е престирала труд по правоотношения със седем различни компании работодатели, които е установила, че си прехвърлят бизнеса един на друг, като тя не е променяла работното си място, нито дейността , която е извършвала от 14.11.2022г. със съгласие на работодателя е полагала труд от дома си /хоум офис/ и е била служител запитвания във виртуален кол център. Конкретизирала е, че през целия посочен период е била осигурявана чрез непрекъснато внасяни здравни и социални осигуровки, а заплатата си е получавала по банков път, за което е представила и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо надлежно получено трудово възнаграждение. В производството пред Административен съд Бургас, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, пред първоинстанционния съд е бил допуснат и разпитан свидетелят Б. Д., колега на ответницата по касация в дружеството работодател, който с показанията си е описал извършваната от него и от С. трудова дейност, конкретните задълженията за съответната длъжност, дейността на дружеството онлайн търговия с финансови инструменти и данни относно прекратяване дейността в офиса. При правилно установена фактическа обстановка в резултат на прецизна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Изложил е аргументи, че констатациите на административния орган, че М. С. не е осъществявала реална трудова дейност по трудовия договор и че не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО поради липса на доказателства за наличие на осигурителен стаж в разглеждания период, обосноваващи недължимост на полученото обезщетение за безработица за конкретния период и съответно задължение за възстановяване на недължимо полученото, не кореспондират на събраните по делото доказателства и противоречат на приложимия материален закон. Тези изводи на административния съд се споделят напълно от касационния съдебен състав. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Според чл. 4, ал. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. В случая, предвид наличието на действително възникнало трудово правоотношение между С. и дружеството "Алго ЕБГ" ЕООД и установени неоспорени от касатора данни за заплащани от последното като работодател осигурителни вноски за периода на договора, следва да се приеме, че лицето фактически е полагало труд през този период. Настоящият съдебен състав намира, че обратно на възприетото от административния орган, първоинстанционният съд правилно е преценил, че към датата на настъпване на осигурителния риск С. е притежавала статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като е доказана действително извършвана от нея трудова дейност по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО в дружеството за проверявания период. По делото не се спори, че е налице валидно възникнало трудово правоотношение между С. и конкретното дружество, надлежното му прекратяване и настъпването на осигурителния риск оставането без работа на физическото лице. При тези установени факти спорът между страните е дали С. е извършвала реална трудова дейност по конкретното правоотношение с дружеството през периода на действие на трудовия договор. Осигурителните органи не са признали наличието на осигурително правоотношение с аргумента, че от проверката по разходите на ДОО на "Алго ЕБГ" ЕООД, в хода на която не е била установена връзка с управителя на дружеството, не са били представени надлежни доказателства за действително извършвана търговска дейност от дружеството, както и за реално престиране на труд от лицата по регистрираните трудови договори. Невъзможността да се извърши проверка на документите поради липсата на контакт с управителя на дружеството е дало основание на органите по осигуряване да отрекат наличието на осигурително правоотношение, което съдът правилно е преценил като незаконосъобразно. По делото е безспорно, че при проверката на НОИ по разходите на ДОО са били изискани и надлежно предоставени от С. сведения относно обстоятелствата по престираната от нея трудова дейност и по осигуряването й от работодателя, а също и представени документи, установяващи значими за спорното право факти, които обаче не са били съобразени от осигурителните органи и това е повлияло на резултата от проверката й и е засегнало в значителна степен правната сфера на претендиращото да бъде признато за осигурено лице. Поради изведените след приключване на проверката констатации, че дължимите вноски за ДОО за наетите от дружеството лица не са внасяни, на дружеството са били издадени предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, в това число и относно ответницата по касация. Тези задължителни предписания са били изпратени на адреса на седалището на дружеството и върнати в цялост, след което изпратени до адрес на управителя на дружеството, но върнати с отбелязване в обратната разписка "непотърсени", поради което същите са били приети за редовно връчени и като необжалвани са били приети от органите на ТП на НОИ Бургас за влезли в законна сила. Поради липсата на доброволно изпълнение, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО относно М. С. за релевантния период от време са били служебно заличени. Макар и в хода на административното производство лицето да не е било лишено от възможност да даде информация и представи доказателства за действително извършване на трудова дейност по валидно сключения трудов договор, дадените от С. сведения и предоставените от нея доказателства са били неоснователно игнорирани от осигурителните органи. В изпълнение на разпределената от съда доказателствена тежест, жалбоподателката пред АС Бургас е ангажирала гласни доказателства, подкрепящи депозираните преди това пред органа писмени доказателства и установяващи реалното престиране на труд по трудовия договор през проверявания период от време, с което е оборила изводите на административния орган, че няма качеството на осигурено лице по смисъла на закона. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал доказателствената сила на представените в административното производство документи - трудова книжка и др., прецизността и липсата на основание за пристрастие на свидетелските показания на св. Д., преценявайки ги в съвкупност с останалите доказателства по делото, в това число и съдържащите се в административната преписка. Касаторът не е оспорил истинността на трудовата книжка в хода на производството пред административния съд, поради което при неустановяването на недостатъци във нейното външно оформяне и липса на надлежно оборване на съдържащите се в нея данни, не могат да бъдат споделени твърденията му за негодност на документа да установи релевантните за спора и ползващи осигуреното лице факти. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС, между които е и трудовата книжка, се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред. В тази връзка, като издадена съобразно изискванията на чл. 40, ал. 4 от НПОС и съответстваща на останалите доказателства по делото, при липсата на установявания в обратния смисъл, данните от трудовата книжка следва да бъдат зачетени. Правилно са кредитирани и останалите представени пред органа доказателства, които допълнително убеждават съда в правотата на тезата на страната за действително престиран труд през процесния период от време. Предвид изложените съображения, формираният от АС Бургас извод, че събраните по делото доказателства категорично установяват действително престиран труд и реално осъществявана от С. трудова дейност, е обоснован и правилен. При правилно приложение на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да потвърди. Предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати да бъдат присъдени претендираните от ответницата по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и 130лв. разноски за призоваване на свидетел. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,