Решение № 22 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2011 г.

Решение № 22 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Златин Вангелов Тръпков от гр. София против заповед № К-687/13.09.2011 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС) е наредено, прекратяването, считано от 20.09.2011 г. на командировката му в посолството на Република България в Холандия - Хага. Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от лице без представителна власт, както и поради липса на компетентност, тъй като само Президентът може да назначава и освобождава от длъжност ръководители на дипломатически мисии. Наведени са доводи и за това, че заповедта е издадена на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДС, при което противоречи на чл. 98, т. 6 от Конституцията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед. Ответникът - министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на жалбата, като излага съображения, че същата е вътрешно ведомствен акт, който е изключен от съдебен контрол съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като разгледа събраните по делото доказателства съвкупност и поотделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК о лице, чийто права и законни интереси са засегнати от същата, при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната заповед № К-687/13.09.2011 г., министърът на външните работи е наредил прекратяването на командировката на Златин Тръпков в посолството на Република България в Холандия - Хага, изпълняващ функциите на извънреден и пълномощен посланика, назначен в Дирекция"Човешки ресурси", отдел "Задгранични представителства", сектор "Хага", на длъжност ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 от ЗДС, изпълняващ длъжността на извънреден и пълномощен посланик, считано от 20.09.2011 г. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДС, а като фактическо - изтичане на задграничния мандат на служителя по чл. 62, ал. 1 от ЗДС. Настоящият състав намира, че обжалваният административен акт не съставлява вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, каквото възражение прави ответника. Съгласно цитираната норма, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая, предвид изпълняваната от жалбоподателя длъжност процесната заповед безспорно засяга негови законни права и интереси, поради което за него е налице правен интерес от обжалване й, което води до извод за допустимост на жалбата. Допълнително мотиви в тази насока се съдържат в Решение № 11 от 22.11.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 8/2011 г., обнародвано в ДВ, бр. 95/2011 г., образувано по искане на 56 народни представители в 41-то Народно събрание за установяване на противоконституционността и несъответствието с международни договори, по които България е страна, с отделни разпоредби от Закона за дипломатическата служба. По-специално по отношение на процесната разпоредба на чл. 69, ал. 1 от ЗДС се приема, че без да е командирован никой задграничен представител не е в състояние да изпълнява функциите, си тъй като той не би имал нито юридически, нито материални основания да осъществява мандата си, като командироването на ръководителя на задграничното представителство е основание за изплащане на командировъчни и други съпътстващи финансови средства във връзка с пребиваването в чужбина на дипломатическия служител на Министерство на външните работи. Приема се още, че прекратяването на това финансиране с издаване на съответна заповед от министъра на външните работи поставя съответното лице в невъзможност да осъществява длъжността си, въпреки че тя произтича от указ на президента за неговото назначаване. Оспорената заповед е издадена от Министъра на външните работи, който е посочен като орган, имащ правото да издаде заповед за прекратяване на дългосрочна командировка на ръководител на задгранично представителство, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДС, поради което направеното възражение за нищожност поради издаване на заповедта от друго лице се явява неоснователно. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа съответните реквизити. Основният спор по делото се свеждат дали в случая е спазен материалния закон, доколкото твърденията за незаконосъобразност на обжалваната заповед се свеждат до противоречие на нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДС на тази на чл. 98, т. 6 от Конституцията. Към момента на издаване на обжалваната заповед нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДС има следното съдържание: Министърът на външните работи издава заповед за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на извънреден и пълномощен посланик или на постоянен представител на Република България при международните правителствени организации след изтичане на задграничния му мандат по този закон или след издаването на указ на президента на Република България за освобождаването му. С посоченото по-горе решение на Конституционния съд нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДС е прогласена за противоконституционна в частта "след изтичане на задграничния му мандат по този закон или". Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията, решението на Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му като актът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението в сила. Това означава, че от влизането в сила на решението противоконституционната норма представа да действа и да урежда съответните обществени правоотношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване на действието на отменената норма. Това от своя страна означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт, уреден с обявената за противоконституционна правна норма следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна. В този смисъл решението на Конституционния съд се явява юридически факт, който е от значение за делото и който с оглед на нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДС е отменена за напред и от момента на влизането й в сила до момента на обявяването й за противоконституционна тя поражда последици. Подобно виждане противоречи на основни принципи на правото, както и на нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, според която, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Тази норма цели да осуети прилагането на противоконституционен закон по висящо дело, като спирането би било безпредметно, ако се приложи противоконституционният закон, която се прогласява за нищожен занапред. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваната заповед № К-687/13.09.2011 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДС е прекратена, считано от 20.09.2011 г. командировката на Златин Вангелов Тръпков в посолството на Република България в Холандия - Хага, е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като разпоредбата на която е издадена - чл. 69, ал. 1 от ЗДСл. е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на Конституционния съд в посочената и в заповедта част и като такава следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,