Решение № 16896 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12478/2011 г.

ВАСII отделение20.12.2011 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.07.2011 г. по адм. д. № 177/2011 г. на Монтанския административен съд. ОБЕЗСИЛВА същото решение по отношение на Стефан Руменов Любенов и прекратява производството по делото по отношение на него. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16896 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12478/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 15.07.2011 г. по адм. д. № 177/2011 г. Монтанският административен съд е отхвърлил жалбата на Александър Руменов Любенов и Емил Александров Руменов срещу заповед № ДК-02-СЗР-51/22.02.2011 г. на началника на РДНСК Северозападен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Александър Любенов и Емил Руменов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Монтанския административен съд заповед на началника на РДНСК Северозападен район е наредено премахването на незаконен строеж "гараж", собственост на жалбоподателите, тъй като е изграден без строителни книжа. Монтанският административен съд е приел, че строежът е незаконен. Приел е също, че е изграден в периода 2000 - 2008 г., поради което за него не е приложим § 16 ПР на ЗУТ. При постановяване на решението Монтанският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Процесният гараж е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Незаконен е по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Законосъобразно и обосновано Монтанският административен съд е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ. По отношение времето на извършване на строежа съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е съображения, поради които не е дал вяра на свидетелските показания, установяващи време на строежа 1985 - 1986 г. Тези свидетелски показания с в противоречие със събраните писмени такива, заключението на тройната техническа експертиза и с декларираното от самия жалбоподател Александър Любенов в заявленията му до община Монтана и възражението срещу констативния акт, въз основа на който е издадена процесната заповед. В тези изявления жалбоподателят Любенов е посочил, че е започнал строежа на гаража след като този на брат му бил изграден (2000 г.) и го завършил окончателно през 2008 г. Представените пред настоящата инстанция доказателства не са относими към спора и не подкрепят касационните основания. Извънсъдебната спогодба на жалбоподателите и неговите роднини не представлява доказателство по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Административното производство по премахването на строежа може да се образува по сигнал или служебно от органите на ДНСК. В случая административното производство е започнало служебно, като без значение са жалбите, които жалбоподателите и техните роднини са подавали едни срещу други до различни инстанции. Решението на Монтанския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Незаконосъобразно в производството по делото като заинтересувана страна е конституиран Стефан Руменов Любенов като съсобственик на дворното място, върху което е построен гаража. Страни в производството по премахване на незаконен строеж са органът, издал заповедта за премахване и адресатите на заповедта. Такива могат да бъдат собствениците или извършителите на строежа. Стефан Любенов няма това качество. Заповедта за премахване не засяга негови законни права и интереси, нито създава задължения за него. Решението на Монтанския административен съд по отношение на Стефан Руменов Любенов следва да се обезсили и производството по делото по отношение на него да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1