Решение № 15037 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2013 г.

Решение № 15037 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13331/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири касационни жалби, съответно на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив, "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София и "Енерго-Про Мрежи" АД гр. Варна, подадени срещу решение № 9263/24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12462 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С обжалваното решение по жалбите на "Фотон Средец" ЕООД, "В 2 М" ООД, "Енергемид ринюбълс Бългерия" ЕАД, "Соларен парк България" ЕАД, "Зелена светлина 2010-3" ООД, "Пи Джи Енерджи" ЕООД, "Фри Енерджи Медия"АД, "Агророуд" ООД съдът е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 12. В касационната жалба на ДКЕВР се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на тричленния състав да се отмени. Не е направено искане за присъждане на разноски в касационното производство. В касационна жалба на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив също се твърди неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения се моли, то да се отмени. Вместо него се иска постановяване на решение по същество, с което жалбите ад се оставят без разглеждане или евентуално - да се отхвърлят. Претендира се заплащане на направените разноски в първоинстанционното и в касационното производства. Касаторът "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София навежда касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, за което излага подробни съображения в жалбата си. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски. Касаторът "Енерго-Про Мрежи" АД гр. Варна излага подробно развити в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Претенцията му е за отмяна на решението. Не е направено искане за присъждане на разноски в касационното производство Ответните страни по касационните жалби - "Фотон Средец" ЕООД, "В 2 М" ООД, "Енергемид ринюбълс Бългерия" ЕАД, "Соларен парк България" ЕАД, "Зелена светлина 2010 - 3" ООД, "Пи Джи Енерджи" ЕООД, "Фри Енерджи Медия"АД, "Агророуд" ООД, всички действащи чрез процесуалния представител адв. Кискинов, оспорват основателността на касационните жалби. Не правят искания за присъждане на разноски в касационното производство. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че предмет на касационна проверка по настоящото дело е решение № 9263/24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12462 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. В резултат на извършената служебна проверка, касационният съд, в настоящия си състав, намира обжалваното решение за недопустимо. Същото е постановено на 24.06.2013 г., към който момент вече е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел III, т. 12. При извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на раздел III т. 12 на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влязло в сила съдебно решение. С решение № 8937 от 19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12, а именно за фотоволтаични централи /ФЕЦ/ с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. При тези данни е безспорно, че към постановяване на обжалвания съдебен акт спорът за законосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел III т. 12, вече е бил решен с влязлото в сила и цитирано по-горе съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалба на друг жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно, то е било задължително за първоинстанционния съд, както е и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Едно от тези условия е да не е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на оспорвания акт. В случая тази отрицателна процесуална предпоставка не е била налице при постановяване на обжалвания съдебен акт. Ето защо обжалваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъда обезсилено. Към момента на постановяване на решението си съдът не е имал предмет на спора, по който да се произнесе, съответно на това страните не са имали правен интерес от оспорване на акт, който вече е бил отменен. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правни последици на начална липса на правен интерес от оспорване. По така изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира, че обжалваното решение следва да се обезсили като образуваното производство по жалбите на ответните по касация страни следва да се прекрати. В полза на касаторите, претендирали разноски, не следва да се присъждат такива в касационното производство, тъй като в чл. 143 АПК, приложим на основание чл. 228 АПК, са изчерпателно уредени хипотезите, при които се дължат разноски, сред които настоящият случай не попада. Водим от горното настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия