Решение № 9324 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител срещу Решение 3944/ 17.04. 2025г. по административно дело 649/ 2025 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Счита се, че неправилно административният орган е достигнал до извод за отказ за предоставяне на статут и хуманитарен статут на бежанеца. Иска се отмяна на решението на административния съд и да се отмени като незаконосъобразно Решение 1980 от 26.02. 2024 г. на председателя на ДАБ. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание чрез адвокат Илиев моли да се отмени решението на АС Хасково по мотиви изложени в касационната жалба. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Е. Хичовски моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на АС- Хасково, като правилно, валидно и законосъобразно. Смята, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и моли същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Б. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 1980/ 26.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган- председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма. След анализ на приетите доказателстваформирал извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето- Б. А. А.. В тази връзка намерил, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение. Решаващият съд посочил, че не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и председателя на ДАБ. Според съдебни акт правилно от административния орган е формиран извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. В процесния случай не се доказвала реална опасност от тежки посегателства спрямо Б. А. А., като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Развил съображения, че не се установява спрямо лицето да е налице реална опасност от тежки посегателства, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. А. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В заключение преценил, че оспореното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на лицето, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият състав смята за неоснователно твърдението на касатора, че решението не е съобразено с фактическото положение, установено по делото. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. В съдебното производство адм. съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Преценил и обсъдил установените факти към всички относими хипотези на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е анализирана и оценена обстановката в района на Хасака. Споделя се приетото от съда, че видно от оспореното решение в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се анализира степента на индивидуална опасност в провинция Хасака. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Хасака, като такива са не сочени от жалбоподателя за осъществени през 2024г. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Според установеното по делото неговите родители, шест сестри и четирима братя продължават да живеят необезпокоявано в провинция Хасака. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото социално- политическо положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Целеното от чужденеца постигане на по-добро икономическо положение и възможност за по-добра работа и живот за него и неговото семейство са причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно съдебно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,