Решение № 10818 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2009 г.

Решение № 10818 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на МОХАМЕД ЕЛМАЛЛАХ АЛИ ЕЛСАБААХ, гражданин на Египет, срещу решение № 1113 от 27.01.2009 г. по адм. д. № 6358 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 127 от 31.03.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на мантериалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че в решението липсват мотиви, не са изяснени всички факти и не са преценени всички твърдения от бежанската история, както и информацията за ситуацията в страната по произход. Неправилно съдът е приел, че при т. нар. "убийства на честта" драстичните мерки не се прилагат по отношение на лица от мъжки пол. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 127 от 31.03.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Елмаллах Али Елсабаах. С обжалваното решение № 1113 от 27.01.2009 г. по адм. д. № 6358 по описа за 2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Мохамед Елмаллах Али Елсабаах срещу решение № 127 от 31.03.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Въз основа на направения анализ на твърденията на Елсабаах при проведеното интервю е направен верен извод, че причините за напускането на Египет са лични и са свързани със страх, породен от заплаха с убийство, отправена от роднините на жената, с която живеел. Същите не били съгласни двамата да сключат брак, тъй като момичето е християнка, а той мюсюлманин. Решението е законосъобразно и в частта му, в която е отказан хуманитарен статут с оглед визираните в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ критерии. Жалбоподателят е заявил изрично, че не е бил преследван от официалните власти в страната си или от организация, на която държавата не може или не желае да се противопостави. Съдът е възприел за правилен и изводът на административния орган за недостоверност на бежанската история, тъй като при т. нар. "убийства на честта" лицата от мъжки пол не са поставени от заплаха. Освен това, християнската общност няма обичай да урежда семейни спорове по този начин. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са изложените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви, в необсъждане на всички факти и всички твърдения от бежанската история, както и информацията за ситуацията в страната по произход. Заявеното от кандидата при проведеното интервю и неговата бежанска история са подробно обсъдени от съда с оглед преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не е налице и неправилно приложение на материалноправните законови разпоредби. Правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно посочената права на норма, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят не твърди наличието на някоя от изброените причини за напускането на страната си по произход. Изрично заявява, че не се занимава с политика и че не е имал никакви проблеми с държавните органи или други организации и по никакъв начин не е бил репресиран. Твърди, че е избягал от Египет, тъй като родителите на момичето, с което е живеел са заплашили да го убият. Те не били съгласни с връзката им, тъй като той е мюсюлманин, а тя християнка. Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че причините за напускането на държавата по произход са лични. В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са предвидени три хипотези за предоставянето на хуманитарен статут на чужденец, а именно когато той е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Както е посочил съдът, условието на ал. 2 в случая не е налице. Заплахата за посегателство върху живота му, според жалбоподателя идват от роднините на жената, с която живеел на семейни начала. Отделно от това, съдът е обсъдил информацията, съдържаща се в справка - вх. № 192/01.03.07 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", Отдел "Специализирана информация" при ДАБ относно ситуацията в Египет. В същата е посочено, че т. нар. "убийства на честта" се извършват в мюсюлманските общества, макар че не са разрешени от Корана и не се оправдават от ислямското вероучение. Според възприетите морални догми в ислямските държави, жената (особено съпругата) трябва да се държи по такъв начин, че да не дава повод на мъжа за съмнение в нейната целомъдреност. Затова по правило лицата от мъжки пол не могат да бъдат жертви на такива убийства и не могат да се опасяват от извършването на подобни действия от чужди съпрузи, тъй като такива деяния са насочени изключително към лицата от женски пол. С оглед на изложеното, е направен извод за недостоверност на бежанската история, тъй като от една страна, роднините на момичето, които, според кандидатът са го заплашили със смърт, са християни и от друга - лицата от мъжки пол по принцип не са заплашени от подобен род убийства, имащи за мотив нарушена семейна чест. С оглед на изложеното, решението на тричленния състав на ВАС, трето отд., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия