Решение № 59 от 25.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 42/2013 г.

Решение № 59 от 25.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 42/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 5.12.12 г., за възобновяване на НЧД № 219/09 по описа на Районен съд, Благоевград, по което е постановено определение № 6559 от 17.11.2009 г., влязло в сила на 3.12.2009 г., с което са групирани наказанията, наложени на осъдения Д. Г. К. по множество присъди, както следва:

• определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 1972/05 на БлРС, НОХД № 638/05 на БлОС, НОХД № 253/06 на БлРС, НОХД № 418/06 на БлРС, а именно: една година "лишаване от свобода", при "общ" режим,

• на основание чл. 25, ал. 2 и 3 НК, е зачетено изтърпяното наказание "пробация", наложено по НОХД № 253/06 на БлРС, като от определеното по съвкупност наказание една година "лишаване от свобода" е приспаднато наказанието шест месеца "лишаване от свобода",

• на основание чл. 59 НК, е зачетено предварителното задържане по НОХД № 638/05 на БлРС,

• на основание чл. 92, ал. 3 НК, е постановено принудително лекуване от наркомания за срока на определеното по съвкупност наказание "лишаване от свобода",

• определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 225/07 на БлРС, НОХД № 1101/07 на БлРС, НОХД № 1196/07 на БлРС, НОХД № 128/08 на БлРС, а именно: "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година и шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година и шест месеца, "100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото", за срок от една година,

• на основание чл. 25, ал. 2 НК, е приспаднато изтърпяното наказание по групираните присъди,

• определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 849/08 на БлРС, НОХД № 127/08 на БлРС, НОХД № 152/09 на БлРС, НОХД № 160/09 на БлРС, НОХД № 264/09 на БлРС, НОХД № 1377/08 на БлРС, НОХД № 504/09 на БлРС, НОХД № 574/09 на БлРС, НОХД № 456/09 на БлРС, НОХД № 461/09 на РС, Дупница, а именно: две години "лишаване от свобода", увеличено, на основание чл. 24 НК, с три месеца, като полученото наказание две години и три месеца "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно при "строг" режим,

• на основание чл. 25, ал. 2 НК, е зачетено изтърпяното наказание по групираните присъди,

• на основание чл. 92, ал. 3 НК, е постановено принудително лекуване от наркомания за срока на определеното по съвкупност наказание "лишаване от свобода",

• определено е едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 967/09 на БлРС, НОХД № 1250/09 на БлРС, а именно: една година "лишаване от свобода",

• на основание чл. 92, ал. 3 НК, е постановено принудително лекуване от наркомания за срока на определеното по съвкупност наказание "лишаване от свобода",

• постановено е отделно изтърпяване на наказанието глоба, в размер на 100 лв., наложено по НОХД № 826/08 на БлРС.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е избран от съда този вариант, който се явява най-благоприятен за осъдения. В искането е посочен вариант за групиране, при който осъденият би изтърпял наказание "лишаване от свобода" с пет месеца по-кратко от това, определено от съда Иска се да бъде отменено определението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед извършване на законосъобразно групиране.

В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.

Защитата също пледира за уважаване на искането.

Осъденият не участва лично в настоящето производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо - подадено е от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 1 НПК, в полза на осъдения е и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.

Според определението на съда, осъденият би следвало сумарно да изтърпи наказанието четири години "лишаване от свобода", без приложението на чл. 24 НК, и "пробация", респективно, глоба от 100 лв. Съобразно посочения в искането вариант биха могли да се формират четири съвкупности и да се постанови отделно изтърпяване на две наказания глоба / в размери, съответно от 200 лв. и 100 лв. /, а именно: В първата съвкупност биха се включили наказанията, наложени по НОХД № 1972/05, НОХД № 638/05, НОХД № 253/06, НОХД № 418/06, с определено най-тежко общо наказание: една година "лишаване от свобода". Във втората съвкупност биха се включили наказанията, наложени по НОХД № 225/07, НОХД № 1101/07, НОХД № 1196/07, НОХД № 128/08, с определено най-тежко общо наказание: "пробация". В третата съвкупност биха се включили наказанията, наложени по НОХД № 849/08, НОХД № 127/09, НОХД № 152/09, НОХД № 160/09 и НОХД № 1377/08, с определено най-тежко общо наказание: седем месеца "лишаване от свобода". В четвъртата съвкупност биха се включили наказанията, наложени по НОХД № 504/09, НОХД № 967/09, НОХД № 1250/09, НОХД № 574/09, НОХД № 461/09, НОХД № 456/09, с определено най-тежко общо наказание: две години "лишаване от свобода". При този вариант, на отделно изтърпяване биха подлежали наказанията, наложени, по НОХД № 264/09 /глоба от 200 лв./ и НОХД № 826/08 /глоба от 100 лв./.

Известно е, че при групиране на наказанията по множество присъди следва да бъде избран вариантът, явяващ се най-благоприятен за осъдения. При предложения от прокурора вариант осъденият би изтърпял сумарно три години и седем месеца "лишаване от свобода" и "пробация", респективно, глоба от 200 лв и глоба от 100 лв. Видно е, че при този вариант, сумарното наказание "лишаване от свобода" е със срок, по-кратък срок от този по определението за групиране. При това положение, съдът, който е извършил групирането, е допуснал нарушение на материалния закон, тоест, релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е налице.

По изложените съображения, искането за възобновяване се явява основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,