Решение № 7547 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 684/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка - гр. София срещу Решение 15858 от 01.09.2024 г., постановено по адм. д. 12597/2021 г. по описа на Административен съд София град В ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Д. Л. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото. Касаторът твърди недопустимост на решението в частта на присъдената законна лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска до окончателното му плащане, като постановено свръхпетитум и неправилност на съдебното решение в останалата му обжалвана част като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в съответните части да бъде обезсилено и отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго, с което да върне делото на АССГ с указания за произнасяне по действително предявения иск. От страна на БНБ е подадена и частна жалба срещу Определение 25210 от 28.11.2024 г. по адм.дело 12597 от 2021г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането на БНБ за изменение на Решение 15858 от 01.09.2024 г. в частта за разноските. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Българска народна банка, се представлява от адв. Георгиев, който поддържа касационната и частната жалба на доверителя си и излага твърдения за недопустимост и неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Моли да бъде уважена и частната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба, Д. Л. А., чрез процесуален представител е подала насрещна касационна жалба и отговор на касационната жалба на БНБ, в която поддържа мнението на БНБ, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като предявени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационните жалби са частично основателни по следните съображения: Исковата молба на Д. Л. А. е предявена пред граждански съд против Българската Народна Банка за сумата от 60 160 лева за понесени вреди от умишлено неизпълнение на служебните задължения на длъжностни лица, служители на БНБ от управление Банков надзор, поради което се стигнало до влошаване на състоянието и дейността на Корпоративна Търговска Банка. Делото е образувано пред Софийски градски съд, който с Определение 3520 от 17.02.2020 г. преценил, че претенцията на ищцата следва да се квалифицира по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и изпратил делото по компетентност на Административен съд София град. Съставът на АССГ, като се съобразил с изрично направеното искане на ищцата, делото да бъде разгледано от общия съд, с твърдение, че исковата претенция не е такава по ЗОДОВ, а е иск за търсене на отговорност за непозволено увреждане, повдигнал спор за подсъдност между общ и административен съд. Смесен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд с Определение 63 от 17.12.2021 г. преценил, че компетентен да разгледа исковата молба на Д. Л. А. против БНБ е Административен съд София град. АССГ е приел, че е сезиран с искова молба, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка АД претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627,97 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинени му от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за неналичен депозит. Със съдебното решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на Д. Л. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.09.2016 г. до окончателното плащане и е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над 5624,38 лв. до пълния предявен размер. За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив , АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти ищцата е имала договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ приема проекта на тристранния договор между ФГВБ, квесторите на КТБ и обслужващите банки и определя 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните влогове в КТБ с отнет лиценз. АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства,като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищецът да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да уважи частично предявения от Д. Л. А. иск за имуществени вреди, АССГ е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение,пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банкаАД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им 26.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата. За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 5624,38 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на Д. Л. А. сумата от 5624,38 лв., ведно със законна лихва считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдебното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Установява се, че между същите страни на разгледаното от АССГ основание вече има постановено съдебно решение, с което БНБ е осъдена да заплати на Д. Л. А. сумата от 5 624,38 лева като обезщетение за претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вреди Решение 1317 от 01.03.2022 г. по адм.дело 5754 от 2019 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение 11768 от 19.12.2022 г. по адм.дело 5988 от 2022 г. по описа на Върховния административен съд. Представено е доказателство, че сумата е заплатена платежно нареждане от 30.03.2023 г. /лист 32/. Първоинстанционният съд е постановил решение по вече разрешен с влязло в сила съдебно решение спор между същите страни, по същия предмет и на същото основание. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи и служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 и ал.2 от ГПК - Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Като не е изпълнил това изискване, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. По горните съображения следва да бъде обезсилено и Определение 25210 от 28.11.2024 г. по адм.дело 12597 от 2021г. по описа на АССГ. Делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за произнасяне по предявения иск / исковата молба.по гр. дело 8203/2019 г на СГС/. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение