Решение № 10709 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Николова Радева и С. Радева против решение 39 от 15.03.2023 г., постановено по адм.д. 238/2022 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците главният архитект на Община Разград и Бета Инш ООД не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград отхвърля жалбата на С. Радева и Ж. Николова - Радева против виза за проектиране от 29.09.2022 г. издадена, на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ, от главния архитект на Община Разград, с която се допуска изработване на инвестиционен проект за жилищна сграда и гараж в ПИ с идентификатор 61710.502.388 по КККР на гр. Разград, за който е отреден УПИ V-2980, кв. 181 по регулационния план на гр. Разград, предвиждаща основно застрояване на жилищна сграда и допълващо застрояване на второстепенна постройка гараж, като начинът на застрояване на сградите на основното и допълващото застрояване е свързан. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че визата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира въз основа на представените доказателства, че визата съответства на предвидените в действащия ПУП-ПРЗ начин и характер на застрояване по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Посочва, че отклонението от застроителния план се състои единствено в промяна на конфигурацията на основната сграда, която не засяга границите с имота на жалбоподателките. Сочи, че не се твърди от жалбоподателките и не се установява по делото неспазване на устройствени правила и нормативи. Приема, че не е нарушен чл. 21, ал. 5 ЗУТ, тъй като посочената разпоредба урежда случаите, в които визата конкретизира или допълва ПУП, а в настоящия случай визата е съобразена с предвижданията на действащия ПУП, като начин и характер на застрояването. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената виза е издадена в съответствие с материалния закон. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Съгласно правилото на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. От представените по делото доказателства е видно, че действащия план за регулация и застрояване, одобрен със заповед 1188/30.11.1995 г. предвижда свързано застрояване. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че предвиденото ново строителство в УПИ V-2980, кв.181 е за двуетажна жилищна сграда, ниско застрояване, която е долепена до част от западната граница с УПИ 25 от кв. 181, съответстващ на ПИ с идентификатор 61710.502.389 по КККР на гр. Разград като поради частично увреждане на плана не може да се установи частично конфигурацията на новата жилищна сграда, но това е неотносимо към спора, тъй като на плана се вижда конфигурацията на сградата към имота на жалбоподателите и оспорената виза не предвижда никакви отклонения от действащия ПУП. Установено е, че разрешеното проектиране, на основното и допълващо застрояване съответства на предвиденото в действащия план начин и характер на застрояване, както и на допустимите параметри за височина, плътност, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ. С процесната виза само се конкретизира разположението на сградите по действащия план на застрояване от 1995 г., без да се въвеждат нови елементи на основно и допълващо застрояване. Следователно изводът за материална законосъобразност на визата, като издадена при спазване на разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, която допуска конкретното застрояване в имота да се определи с виза, когато се променя само разположението и конфигурацията на предвидените по плана сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, е правилен. Законосъобразен е и изводът, че в случая изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ е неприложимо, тъй като начинът на застрояване е предвиден в действащия ПУП. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,