Решение № 4694 от 14.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. К. , гражданка на Руската Федерация, против решение 258 от 21.08.2020 г., постановено по адм. д. 301/2020 год. по описа на Административния съд Добрич, с което е отхвърлена нейната жалба против решение 342 от 28.01.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалбоподателка твърди, че съдът не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания и не отчел,че в него липсват мотиви за постановения отказ и по отношение на нейното малолетно дете, чиято бежанска история не била разгледана по същество от административния орган. Счита, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/ и разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, според които детето има право на назначаване на представител и на правна помощ. Твърди, че неправилно административният орган и съдът са приели, че не са налице и двете материалноправни предпоставка на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв. К. П., поддържа касационната си жалба. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк.Ч.,оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира, че административният орган е спазил изискванията на АПК за форма и съдържание и специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Счита, че не са нарушени разпоредбите на ЗЗДет. Намира за правилно приетото от съда, че изложените от чужденката причини за нежеланието да се върне в страната по произход не са обусловени от страх от преследване по смисъла на чл. 8 ал.1 и чл. 9 ал.1 ЗУБ. Счита за неоснователни доводите на касатора, и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от С. К. лично и като законен представител на малолетното дете С. С., граждани на Руската Федерация, против решение 342/28.01.2020 год. на председателя на ДАБ, с което им е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът установил, че с молба от 19.08.2019 год. до ДАБ, С. К., гражданка на Руската Федерация, етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание]; семейно положение разведена, е поискала международна закрила от Република България лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете С. С., [дата на раждане] год. ,като личните им данни са установени с руски национални паспорти. Съобразил,че с оглед данните, установени от проведено интервю, чужденката е напуснала легално Руската Федерация,като за причини, поради които напуснала страната си на произход посочила проблеми, свързани с невъзможността да се задържи дълго време на работа, неразбирателство с колеги, роднини и съседи, дължащи се на [етническа принадлежност] й произход. Сочи, че била тровена с газ на работното си място, но не знаела от кого. Релевирала и твърдения, че не са искали да приемат детето й в детска градина и другите децата не искали да играят с него. Административният орган приел, че не са открити съществени противоречия в обясненията, но твърденията на чуждата гражданка са извън предмета на ЗУБ,предвид установеното, че чуждата гражданка и нейният син не са били обект на преследване заради своята етническа принадлежност. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил оспореното решение , с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждата гражданка и малолетното й дете- по съображения, че търсещите закрила не са били обект на преследване, липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, а случаят касае въпрос за влошени междуличностни отношения. Съдът приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ,без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че производството е проведено в законоустановените срокове ,при спазени процесуални права на чужденката и малолетното й дете. Счел за правилно, че е отказано предоставянето статут на бежанец на чуждата гражданка и малолетното и дете, тъй като спрямо тях не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счел, че спрямо лицата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсвали и условията за предоставяне на закрила по чл. 9 от ЗУБ. Обосновал извод, че в държавата им на произход не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Първоинстанционното решение е правилно. Постановено е без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на обжалваното решение на ДАБ. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- Добрич нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката и на малолетно дете, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 9 и по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ за бежанци се смятат и хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец и с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. Видно от представените доказателства по делото, за молителката и малолетното й дете липсват предпоставки за предоставяне на международна закрила по горецитираната норма, поради което е правилен административният акт. Настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Посочените от С. К. лични мотиви за желанието й да живее в Република България,където търговското дружество на оспорващата е закупило недвижим имот/в [населено място],общ.Г.Тошево/ не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. За да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденката и малолетното й дете, както и невъзможност за достъп на закрила на държавата по произход, което видно от данните ,в случая такава опасност не е налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чужденката и малолетното й дете не разкриват необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, С. К. не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности. От заявеното в молбата за международна закрила и от събраните доказателства по време на интервюто, правилно административният съд е приел, че не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидатката опасения за сигурността й по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявеното от молителка, че била тровена с газ, докато работила на работното си място фризьорски салон, интервюиращият орган правилно приел за недостоверни, защото само тя е усетила миризмата, а в залата присъствали и други хора и че не е отказана помощ заради [етническа принадлежност] й произход, а такава въобще не е търсена от руските власти. С оглед установеното, съдът обосновано приел,че от държавните институции не й е била отказвана помощ -даже напротив- винаги са разглеждани подадените от С. К. молби и жалби и са последвали мотивирани решения. С оглед горното, правилно административният съд приел, че тя не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Обосновани са изводите на АС- Добрич и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. К. и нейното дете за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства тя и детето й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган правилно е установил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Руската Федерация. В тази връзка следва да се посочи, че в Руската Федерация към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. Така и в решение 13140 от 01.11.2017 г. по адм. д. 4923/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, в което е посочено, че в предходна справка относно актуалното положение в Русия, най - значимите проблеми за страната, според доклад на държавния департамент на САЩ, са ограничаването на политическото участие и свободата на изразяване, събрания и медии, дискриминация срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства, правосъдие и правораздаване, но това не определя страната като несвободна, и преценката дали да се предостави закрила се отнася за всеки конкретен случай . По следващите възражения на касационната жалбоподателка следва да се посочи,че Законът за убежището и бежанците е специален закон спрямо ЗЗДет и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Трайно Върховният административен съд в съдебните си решения приема, че нарушаването на ЗЗДет води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат за съществени нарушения на процесуалните правила, когато засягат правото на защита на търсещите закрила деца. В случая обаче са неоснователни твърденията в касационната жалба, че нямало назначаване на представител по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ и е налице нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет./, че детето има право на правна помощ/,предвид подписаната от С. К. декларация рег. УП 20328/20.08.2019 г., с която изрично е заявила, че не желае за нея и детето й да бъде предоставена правна помощ от Националното бюро за правна помощ /НБПП/, и представената по делото заповед на кмета на общината по местоживеене , че С. К. е определена като представител на малолетното й дете по реда на чл. 25 от ЗУБ . Неоснователни са и направените в тази връзка твърдения в настоящата жалба, че в решението липсвали мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетното дете. Произнасянето на съда е осъществено след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба, както на чужденката, така и на малолетното й дете. Представените доказателства установяват, че няма нарушения на висшия интерес на детето- С. К. е законен представител на детето си и в производството по предоставяне на международна закрила то е представлявано от нея. Административният орган е спазил нормата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, като е назначил социален работник от Дирекция "Социално подпомагане", който е предоставил социален доклад и съгласно последния са спазени всички права на детето. Впрочем по заявеното твърдение от молителката, че детето й не било прието в детска градина, тя самата е представила документи, установяващи обективни причини за невъзможността за приемане в детско заведение- липса на място. По делото няма данни за дискриминация на етнически признак в страната им на произход, при реализиране правото на образование спрямо чужденката и малолетното й дете. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателката, т.е. спазено е изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя извод за неправилност на съдебния акт. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно представената справка от 27.05.2020 год. по делото, относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката и детето й да са били принудени да отпътуват от Руската Федерация поради реална опасност от тежки посегателства. Аналогични изводи следват и от представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в страната по произход Руската Федерация. Обстоятелствата, посочени от С. К. за причините, поради които пребивава в страната заедно с членове от семейството си, не e основание за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по ЗУБ.