Решение № 9259 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2010 г.

Решение № 9259 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Община гр. Варна е обжалвал решението от 26.02.2010 г. постановено по адм. д. № 1676/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен отказа на главния архитект на Община Варна да издаде у-ние за въвеждане в експлоатация на строеж " жилищна сграда", находяща се в УПИ - VIII-129, кв. 29, ж. к."СВ. св. Константин и е Елена", гр. Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО 21051/30.05.2009 г. като незаконосъобразен с връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът "Амерссон консултинг" ООД чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Ответниците физически лица не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразен отказа на административния орган да издаде удостоверение за въвеждане на процесния обект в експлоатация, мотивирайки този свой извод с нарушение на административнопроизводствените правила за издавеното. Обосновани са съображения за допуснатото нарушение по смисъла на чл. 59 АПК. Административния орган е длъжен да изложи фактически и правни съображения съгласно цитираната разпоредба, която има императивен характер. Нейното нарушение е достатъчно основание административния акт да се приеме за незаконосъобразен. Съображенията на съда не могат да бъдат замествани от тези на съда. Отделно от това в конкретния случай разпоредбата на чл. 148, ал. 9 ЗУТ изисква в разрешенията за строеж да се вписват всички условия за изпълнение на строежа и не е предвидено условие за изпълнение на други строежи. Правилно е прието, че макар и вписани в разрешението те не могат да породят правни задължения за изпълнението им. В случая от доказателствата по делото, съдът е установил, че са налице окончателни договори за присъединяване към канализационната система, както и три разрешение № 55,85, 35 за строеж на канализационните отклонения издадени от " В и К " ООДЗ гр. Варна, договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа и към тази на БТК, поради което законосъобразни са изводите, че ответното дружество е представило всички необходими документи по смисъла на чл. 177, ал. 1 ЗУТ за завършеност на строежа, който е четвърта категория и при представения доклад по чл. 168, ал. 6 с. з. и останалите книжа от възложителя, задължение на органа издал строителното разрешение е да регистрира въвеждането му в експлоатация с издаване на удостоверение за въвеждане. Правилни са съображенията, че в конкретния случай с оглед посочената категория на строежа не е необходимо издаване на удостоверение за ползване, каквото е нужно за тези от първа, втора и трета категория за въвеждането им в експлоатация. След като възложителя е представил необходимите документи по смисъла на чл. 177, ал. 1 ЗУТ и при липсата на пречки по чл. 178, ал. 3 ЗУТ и поради характера на режима, който е регистрационен, а не разрешителен, законосъобразни са съображенията за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приемайки тези изводи, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано като изводите му са изградени въз основа на събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и е постановено въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочено в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. Разноските по делото са правилно определени с оглед на липсата на искане за редуцирането им по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК като прекомерни, взел е предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, поради което оплакването е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение