Решение № 9867 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2019 г.

Решение № 9867 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община М., чрез процесуалния му представител - адв. Цветков, против решение № 146 от 21.03.2019 г. постановено по адм. дело № 531/2018 г. на Административен съд М., с искане за обезсилването му, като недопустимо и за отмяната му като неправилно, при неконкретизирани отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата: С. Й., редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответниците: П. Д., Г. Г., Р. М., И. В., Г. К., И. И. и Т. Д., редовно призовани, не се явяват, с изключение на последната. Всички, чрез процесуалния им представител - адв. Т. Д., която и от свое име, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците: И. Д., П. Ц. и К. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: "Кадастър Монт" ООД, редовно призовано, не изпраща представител. Ответникът: Министъра на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АС-М. е оспорена Заповед № 2123/18.09.2018 г. на кмета на община М., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II в кв. 154 и за улично пространство с От 440-439-438 / части от ул. "Извора" и бул. "Ал. С."/ на гр. М., ЦГЧ, както следва: 1. С ПУП-ПР регулационната линия между УПИ II и УПИ III се поставя в съответствие с имотната граница на ПИ с идентификатор 48489.8.85; регулационната линия между УПИ II и УПИ I се поставя в съответствие с кадастралната граница на ПИ с идентификатор 48489.8.88, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ; към УПИ II се включват части от уличното пространство и се променя отреждането на УПИ II от "За жилищно строителство, териториален кадастър и дом на архитекта" в " За жилищно строителство и ОО", на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ; и 2. С ПУП-ПЗ в УПИ II се запазва съществуващата жилищна сграда и се предвижда ново средно, свободно застрояване, показано с ограничителни линии на застрояване, съгласно чертеж; Оспорващите са заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като носители на ограничени вещни права върху УПИ II - предмет на изменението. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи незаконосъобразността й. Според съда съществените нарушения на административнопроизводствените правила се изразяват: в липсата на данни за инициатора на производството с предложена скица - проект на изменението на ПУП-ПРЗ; неяснота относно кои чертежи от приложените към административната преписка са неразделна част от заповедта; липсата на мотиви по отношение изменението на ПУП-ПЗ; липса на текстова част - обяснителна записка към ПУП-ПЗ, съгласно изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, което възпрепятства проверка за съответствие на плана с материалния закон; несъответствие на одобрените проекти с изискванията на Раздел I "План за регулация и застрояване/план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване" от същата Наредба № 8/2001 г.; в проекта за ПУП-ПЗ липсват данни за предвиденото застрояване съгласно изискванията на Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ; липсата на доказателства за влизане в сила на заповед № 1281/19.06.2018 г. на кмета на община М., с която е прекратено административното производство със същия предмет; недопустимост на второто административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК; По отношение нарушението на материалния закон съдът не е изложил отделни мотиви, с позоваване на конкретните материалноправни норми, а е посочил най-общо, че заповедта е незаконосъобразна и на основание чл. 146, т. 4 АПК. При тези установявания заповедта е отменена изцяло. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по незаявен предмет - заповеди № 704/20.04.2018 г. и № 1281/19.06.2018 г., и двете на кмета на община М.. Предмет на обжалваното решение е Заповед № 2123/18.09.2018 г. на кмета на община М., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II кв. 154 и за улично пространство с От 440-439-438 / части от ул. "Извора" и бул. "Ал. С."/ на гр. М., ЦГЧ, който предмет е въведен с подадената жалба на част от физическите лица - ответници. Решението е това, което постановява диспозитива му, а не мотивите. От диспозитивът на обжалваното решение става ясно, че отмяната е по отношение на цитираната заповед, а не по отношение на сочените от касатора други заповеди, които са обсъдени в мотивите, но без сила на присъдено нещо. От извършената служебна проверка на обжалваното решение, се установява, че оспореният акт е отменен от съда на основание чл. 146, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсват мотиви - фактически и правни изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт, в нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК, както и проверка на акта по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 4 и 5 АПК, свързано с правилното приложение на материалния закон и целта му. Съдът неправилно е обсъждал нарушенията, допуснати при първото процедиране на производството по изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II, приключило с прекратителна заповед на кмета на община М., по чл. 56, ал. 1 АПК /заповед № 1281/19.06.2018 г. /, приемайки, че прекратяването не е влязло в сила, при което следващото, второ производство със същия предмет е недопустимо, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК. Косвеният контрол върху актове, които не са предмет на висящото съдебноадминистративно производство, е недопустим. Неправилен е и изводът на съда, че няма данни за инициатора на административното производство по издаване на оспорената заповед. От заповед № 1780/08.08.2018 г. /стр. 27/, издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, с която се слага началото на производството, става ясно, че инициатор е кмета на община М., който при наличие на условията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, има право на служебно изменение. Не отговарят на данните по делото и изводите на съда, че липсват графични материали - скици на проектираното изменение на ПУП-ПР и ПЗ. Другият извод на съда, за отсъствие на текстова част - обяснителна записка към проекта за изменение на ПУП-ПЗ е правилен, но това не е достатъчно, за да се приеме, че оспорената заповед противоречи и на материалния закон, съответно, че липсата й възпрепятства проверката за съответствие на заповедта с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Или с други думи, съдът е извършил проверка за законосъобразност на акта по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК, но не е извършил такава по чл. 146, т. 4 и 5 АПК, в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК. Общият израз, че в резултат на описаните процесуални нарушения е нарушен и материалния закон, е необоснован, при липсата на достатъчно доказателства за това. Съдът е дължал проверка за материална законосъобразност на проекта за ПУП-ПР и този за ПУП-ПЗ поотделно, тъй като по отношение на плана за регулация в заповедта има изложени мотиви, има и графична част, както и обяснителна записка, от които би могъл да изведе правни изводи по същество, което не е направил. Съдът, при процесуалното бездействие на страните, е дължал назначаването на СТЕ служебно, за изясняване на факти и обстоятелства относими към одобрения ПУП-ПРЗ като цяло, или само по отношение на ПУП-ПЗ, за който липсват доказателства. По делото липсват данни: каква е УЗ по влезлия в сила ОУП на гр. М., ако има такъв, за територията в която попада процесния УПИ II и по нея какви са устройствените показатели за застрояване - плътност, интензивност и минимално озеленена площ; нанесените върху скицата проект на ПУП-ПЗ устройствени показатели /80%, 20%, 2, 5, по-малко 15 за УПИ II отговарят ли на показателите за застрояване по УЗ на ОУП; промяната в предназначението на имота " За Жм и Оо", съответства ли на отреждането по ОУП; какъв е начинът и характерът на застрояване, които се предвиждат в имота и те съответстват ли на правилата и нормативите за максимална височина и етажност по Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ; при свободно застрояване спазени ли са отстоянията от съседните имоти и подлежащата на запазване 5 ет. ЖС в същия УПИ II; предвидени ли са гаражи и места за паркиране в новопроектираната сграда или извън нея; с приобщаване на част от улицата към процесния имот, остават ли тротоари и бордюри към улицата, както и къде минават външните и вътрешни линии на застрояване; има ли изработено задание по чл. 125 ЗУТ; Отделно вещото лице е трябвало да извърши проверка в община М. на оригиналната административна преписка, за наличието на уведомяване на заинтересованите лица за производството, за уведомяването им за изготвения и внесен за одобрение проект за изменение на ПУП-ПРЗ, за наличие на съгласувателни становища на проекта със заинтересованите централни и териториални администрации по чл. 128, ал. 6 ЗУТ, както и за съответствие на графичните части на проекта за ПР и на проекта за ПЗ с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 48, ал. 2, т. 1 от наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В случая, в нарушение на служебното начало в съдебноадминистративния процес съдът не е дал конкретни указания на страните да ангажират доказателства, не е разпределил доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК и не е назначил, за сметка на страните, съдебно-техническа експертиза за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, при което делото е останало неизяснено. При неизясненост на спора, изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК, са неправилни. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане, съдът следва да задължи касатора да представи конкретни доказателства, като част от административната преписка, свързани със съобщаване за началото на производството на заинтересованите лица, съобщаване за внесения проект за изменение на ПУП-ПРЗ, уведомления /съгласуване/ до заинтересованите централни и териториални администрации за изготвения проект, обяснителна записка към ПУП-ПЗ и др., както и да допусне назначаването на СТЕ за изясняване на всички останали въпроси, относими към процесния ПУП-ПРЗ, подробно изложени по-горе. При този резултат по касационното обжалване и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски на адв. Петрова се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение