Решение № 4313 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15389/2012 г.
ВАСVI отделение27.03.2013 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 2764 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 4195 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, второ отделение, ХХХII състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - гр. Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4313 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15389/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, срещу решение № 2764 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 4195 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, второ отделение, ХХХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Мария Христова Славова от гр. Варна, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 2764 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 4195 от 2011 г. Административният съд - гр. Варна, второ отделение, ХХХII състав, е отменил решение № РД-РД-Вн-03-0019 от 11.11.2011 г. на зам.-директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, с което е потвърдена заповед № СЗ-Д-Вн-07-1-7/1361 от 12.10.2011 г. на главен експерт Маринова - упълномощено лице по заповед № 24 от 1.04.2011 г. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите към решението. Така постановеното съдебно решение е недопустимо по следните съображения: Правилно като ответник по делото е бил конституиран директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна. В мотивите към решението обаче е посочено, че производството е по жалба на Мария Христова Славова от гр. Варна срещу решение № РД-РД-Вн-03-0019 от 11.11.2011 г., постановено от изпълнителния директор на Агенция "Социално подпомагане", подписано от Десислава Дамянова, упълномощена съгласно заповед № ЧР-5-418 от 2.11.2011 г. С диспозитива на решението се отменя решение № РД-РД-Вн-03-0019 от 11.11.2011 г. на зам.-директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Варна. В мотивите към обжалваното решение също така е прието, че решението на Агенцията за социално подпомагане - РД - Варна, е необосновано. Постановено е при неправилно и незаконосъобразно разширително тълкуване на закона. Съгласно чл. 42, ал. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) заповедта за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги се издава от директора на Дирекция "Социално подпомагане". Според чл. 42, ал. 10 ЗИХУ тази заповед може да се обжалва пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С решение № РД-РД-Вн-03-0019 от 11.11.2011 г. на ВРИД директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Варна, се потвърждава заповед № СЗ-Д-Вн-07-1-7/1361 от 12.10.2011 г. на ВРИД директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на оспорване пред съда по отношение на неговата законосъобразност подлежи първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт. Според чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК предмет на съдебен контрол е решението на по-горестоящия административен орган, когато с него е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. От изложеното става ясно, че предмет на съдебен контрол в производството по чл. 145 и сл. от АПК в конкретния случай е заповед № СЗ-Д-Вн-07-1-7/1361 от 12.10.2011 г. на ВРИД директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, която е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0019 от 11.11.2011 г. на ВРИД директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Варна. От изложеното в тези мотиви става ясно, че първоинстанционният съд не е определил правилно индивидуалния административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Ето защо се приема, че така постановеното решение е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - гр. Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,