Решение № 5421 от 23.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), подадена чрез юрисконсулт В. Стамова - Стойкова, срещу Решение 1891 от 27.10.2022 г., постановено по адм. д. 1878 по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив) за 2022 г. С него, по жалба на Валгруп 75 ЕООД, е отменено Решение с рег. 32-176927 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 754,50 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Като се излагат подробни аргументи по същество на спора, изтъкнати и в първоинстанционното производство, се поддържа становище, че съдът не е съобразил, че декларираната с митническата декларация стойност на стоката не е доказана. Наред с това, неправилно е приел за приложими вторичните методи за определяне на митническата стойност, доколкото предвид откритата продажна цена на автомобила не са приложими разпоредбите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС). По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от негов упълномощен процесуален представител, с която касационната жалба се поддържа и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноските, сторени пред АС Пловдив. Ответникът Валгруп 75 ЕООД, чрез адв. В. Джостов, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име я оспорва, а по същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно представените доказателства и списъка на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е било Решение с рег. 32-176927 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С него, на основание чл. 70 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008027943R9 от 27.11.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 30230,17 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 8703 33 2490 /код по ТАРИК 8703 249000/, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 3023,02 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 27.11.2020 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа при внос в размер на 33435,01 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобила, в размер на 6687,00 лв.; 4. на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 8141,03 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Валгруп 75 ЕООД оспорване. Изложил мотиви с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата териториална и материална компетентност съобразно предоставените му правомощия, поради което е валидно. Съдът съобразил, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение". Взел предвид разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 74 МКС, както и предписанието по чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС и това, че в случая е определена различна от декларираната митническа стойност на стоката по съображения за събрана информация (база данни), поддържана от трето лице в интернет на адрес www.bidfax.com (www.bidfax.info). Съдът отчел липсата на доказателства, че тази информация (база данни) е част от официален публичен регистър, че подлежи на съответен режим на съхранение, както и че има характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Извършил служебно проверка в интернет и констатирал налична информация на страница https://plc.ua/en/auctions/lot/lexus-gs350-2017-vin-jthcz1bl2ha007178-1-45908170/ и такава на страница https://stat.vin/es/cars/JTHCZ1BL2HA007178/3027806. Констатирал, че според информацията на първата страница (домейн Украйна), автомобил LEXUS GS350, VIN JTHCZ1BL2HA007178, е продаден на 24.09.2020 г. за сумата от 35000,00 $, а според информацията на втората страница (домейн Испания), автомобил LEXUS GS350, VIN JTHCZ1BL2HA007178, е продаден на 24.09.2020 г. за сумата от 23600,00 $. Във връзка с това съдът приел, че използваната от митническите органи информация има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен материал, като със същата тежест, според съда се ползва и представената invoice/ фактура 2950 от 17.10.2020 г. За необосновано приел, че е направеното от митническите органи определяне на митническата стойност на процесния автомобил единствено на база цената, отразена в намерената информация в интернет, на адрес: www.bidfax.com (www.bidfax.info). Направил извод, че подходът, основан само на съпоставка между данни от интернет и придружаващата вноса invoice/фактура, не почива на закона. Позовал се на изискването по чл. 70, § 1 МКС, като приел, че то е ясно и не може да има съмнение, че за договорна стойност следва да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежа на плащане като цена на стоките при продажбата. Мотивирал се, че служебно приобщената справка не съдържа данни, които да сочат, че «Валгруп 75» ЕООД в качеството на купувач е участвал в проведения аукцион и е заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от 23600,00 CAD. Обърнал внимание и на това, че от митническата разпечатка не може да се определи валутата на продажбата. По тези причини направил извод, че приетото за установено от издателя на спорното митническо решение, че това е договорната цена на стоката, е толкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по процесната invoice/фактура 2950 от 17.10.2020 г. При липсата на съпътстващи продажбата документи, доказващи по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, според съда, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 70 МКС е незаконосъобразен. Взел предвид, че липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да бъде преодоляна от митническите органи посредством прилагане на вторичните методи по чл. 74 МКС - чрез извършване на съответни анализи и сравнения, което в случая не е сторено. В допълнение, съставът на АС - Пловдив се позовал на приетото от Съда на Европейския съюз в Решение от 28 февруари 2008 г. по дело C-263/06 г. и Решение от 18 декември 2008 г. по дело С-349/07 г. В заключение приел, че в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС стойност на внасяните стоки, което в случая не е направено и по тези причини определянето на митническата стойност на процесния внос, на основание чл. 70, § 1 МКС, е направено в нарушение на материалноправните разпоредби. Като продължение на това, определянето на допълнителни задължения за ДДС въз основа на неправилно и незаконосъобразно изменена митническата стойност на декларирания от «Валгруп 75» ЕООД внос на автомобил съдът приел за направено при липсата на фактическо основание за целта и в противоречие с относимите разпоредби от ЗДДС. Ето защо, по горните мотиви първоинстанционният съд отменил спорното решение като незаконосъобразно, а показанията на разпитания по делото свидетел намерил за неотносими към спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към неговите мотиви. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.bidfax.com (www.bidfax.info). Впрочем, там не е отразено, че именно Валгруп 75 ЕООД е закупило процесния автомобил. Както правилно е съобразено от първоинстанционния съд не са налице и доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовало Валгруп 75 ЕООД, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на Канада, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, § 1 от него, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в претендирания и доказан размер от 1100,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение