Решение № 1827 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Н. К. от гр. Велико Търново срещу решение 2091 от 21.06.2024 г., постановено по адм. дело 192/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново /АдмСВТ/, с което са отхвърлени предявените от К. съединени искове против Община Свищов за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 426.17лв. и 1000лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Община Свищов по принудително изпълнение на АУЗД 1022-1/07.07.2023г. по изпълнително дело 20237250401540 на ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът сочи неправилност и необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени на нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно са приети и тълкувани фактите по делото от страна на съда. Счита, че исковете за посочените имуществени и неимуществени вреди са допустими и дължими. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски. В представена писмена защита поддържа изцяло подадената касационна жалба. В съдебно заседание, касаторът П. Н. К. не се явява и не се представлява. Ответникът, Община Свищов, чрез адв. Янков, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура /понастоящем ВКП/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил предявените от П. К. обективно съединени искове против Община Свищов за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 426.17лв. и 1000лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Община Свищов по принудително изпълнение на АУЗД 1022-1/07.07.2023г. по изпълнително дело 20237250401540 на ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Установил е, че на 07.07.2023 г. на П. Н. К. е съставен АУАН 1022-1/07.07.2023г. от инспектор Приходи при Община Свищов за задължения в размер на 284.31лв. за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци /ТБО/ в [населено място] за периода 2018 2022г. Приел е, че с молба изх. 11-00-2270/01.12.2023 г. до Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ 725 В. Георгиев е поискано на основание чл. 426 ГПК образуването на изпълнително дело срещу К. и възложени изпълнителни действия по събиране на вземането на Община Свищов съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. Приложена е Покана за доброволно изпълнение до П. К., връчена по цитираното изпълнително дело от ЧСИ на 15.02.2024г. На основание чл. 450, ал. 3 от ГПК В. Георгиев, в качеството му на ЧСИ е наложил запор върху трудовото му възнаграждение и банкова сметка. К. е подал жалба да община Свищов на 23.01.2024г., с която предвид неуведомяването по надлежния ред на ДОПК за съществуването на изпълняемо спрямо него право да се оттегли отправеното искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, като декларира, че ще заплати веднага дължимите от него данъци и такси към Община Свищов. На следващо място е приел, че К. е подал заявление до Ръководителя на Звено МДТ при община Свищов, с която моли да се прекрати образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като АУЗД не е влязъл в сила, но го е платил и по образуваното изпълнително производство срещу него му се събират задължения и начисляват разноски от ЧСИ, които представляват вреда за него. ЧСИ му бил наложил запор на заплатата и на банковата сметка, от което търпял вреда начислените разходи от ЧСИ по образуване на изпълнителното дело. Община Свищов е уведомила К. с писмо изх. 94-Ж-18/05.03.2024г., че жалбата му е препратена по компетентност на ЧСИ В. Георгиев. С писмо изх. 21677/25.04.2024г. по изпълнително дело 20237250401540 във връзка с жалба 94-Ж-18/19.02.2024г. ЧСИ В. Георгиев е отказал да се произнесе, тъй като ЧСИ няма правомощия да се произнася по жалби на длъжника, а само да ги администрира пред съответния Окръжен съд. В заключение съдът е посочил, че не установява наличието на изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ липсва изискуемото се незаконосъобразно действие при осъществяване на административна дейност, както и алтернативно липсва изискуемата си причинна връзка между незаконосъобразното действие сезиране на ЧСИ за събиране на публичното общинско вземане и вредата плащане от ищеца на дължимите към ЧСИ такси и разноски. С оглед изложените съображения административният съд е отхвърлил обективно съединените искове като неоснователни. Решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло развитите от АдмСВТ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди, не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт (в т.ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно съдът е посочил, че Община Свищов е взискател, а не орган по изпълнение по смисъла на чл. 271, т. 1 от АПК, поради което не могат да се търсят вреди от нея, тъй като за вредите, причинени на гражданите от незаконно принудително изпълнение, общината отговаря по реда на чл. 299 АПК, когато органът по изпълнението е общински. В случая, общината с възлагателно писмо е изпратила вземането си за събиране от ЧСИ по реда на ГПК. Действията на ЧСИ не подлежат на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи по реда на чл. 266 ДОПК. Процесният АУЗД представлява акт по чл. 107 ДОПК, следователно влизането в сила на акта, включително и връчването на акта на задължените лица не представлява законоустановена предпоставка за пристъпване към принудителното изпълнение на акта. Затова правилно съдът е приел, че за преценката за наличието в случая на годно изпълнително основание няма отношение редовността на връчването на АУЗД, както и законосъобразността на преценката дали АУЗД е влязъл в сила. В допълнение следва да се отбележи, че изпращането на възлагателно писмо от община до частен съдебен изпълнител за събиране на установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане не представлява увреждащо ищеца административно действие, тъй като не носи белезите на изпълнително-разпоредителна дейност. Не е налице изискуемата причинна връзка между вредата и твърдяното незаконосъобразното действие, тъй като сезирането за образуване на изпълнителното дело и плащането на тези такси и разноски са опосредени от извършването на действия от ЧСИ. При липса на законови предпоставки за възникване на право на обезщетение, правилно съдът е отхвърлил исковата молба. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото следва да се уважи в размер на 534 лева, представляващ адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд