Решение № 2762 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Калифея АД, ЕИК 115621918, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Георги С. Раковски 163, ет. 5, ап. 14, чрез адв. Н. Николова, срещу Решение 6572/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 311/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище, че процесният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) е нищожен с оглед на допуснати съществени процедурни нарушения при издаването му. На следващо място счита за недопустимо извършването на служебни корекции на декларираните обстоятелства от задълженото лице. Твърди че установяването на нови обстоятелства и факти е възможно единствено в хода на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт. Развива съображения за необоснованост на съдебната преценка по отношение на начина на изготвяне на данъчните оценки за имота, както и за недоказаност на дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Хисаря. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и при условията на евентуалност да бъде постановено друго по същество, с което АУЗ да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от Административен съд Пловдив. Претендира присъждане на деловодни разноски, посочени в писмена молба. Ответната страна началник отдел Местни приходи при Община Хисаря, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е бил АУЗ 6496-1/03.11.2022 г., издаден от главен експерт Местни приходи в Община Хисаря, потвърден с Решение 000003/22.12.2022 г. на началника на отдел Местни приходи при общината, с който на Калифея АД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 25 836,82 лв., ведно с лихви за просрочие в общ размер на 5 701,20 лв. и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 22 949,23 лв., ведно с лихви за просрочие в общ размер на 4 981,65 лв. От фактическа страна решаващият съд е установил, че с декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ от 06.04.2022 г. дружеството-жалбоподател е декларирало придобит имот чрез апортна вноска в гр. Хисаря, представляващ УПИ с площ от 60 210 кв.м, в т.ч. застроена площ 3 608 кв.м. и находящи се в имота 4 бр. сгради. При проверката на данните е констатирана необходимост от подаване на коригираща декларация и представяне на допълнителни документи. С писмо от 14.06.2022 г. Калифея АД е уведомено, че в случай на подаване на нова некоректна декларация задълженията за ДНИ и ТБО ще се изчислят на база служебна декларация по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Поради неизпълнение на указанията в цялост е събрана информация по служебен път и на 30.08.2022 г. е съставена декларация, в която са нанесени корекции в данните относно площта на УПИ (намалена от 60 210 кв.м на 41 724 кв.м.), застроената площ (увеличена от 3 608 кв.м на 4 069 кв.м.), броят на сградите (коригиран от 4 на 20), променена е етажността на част от декларираните сгради и е изчислена данъчна оценка за УПИ и сградите, описани като балнеосанаториум/нефрологично и балнеосанаториум/гастроентерологично . При издаването на АУЗ задълженията за ДНИ и ТБО са определени по реда на чл. 21 ЗМДТ на база данъчната оценка на имота, която е по-висока спрямо отчетната стойност. По отношение на искането за представяне на баланс на дружеството е получено обяснение, че такъв не е необходим, тъй като посочените балансови стойности в декларацията са актуални и отразяват начислените в тях амортизации. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал без възражения. От отговорите на поставените задачи стават ясни обемът, периодите и честотата на дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, използваната ресурсна и кадрова обезпеченост от Община Хисаря, като е уточнено, че задълженията за ТБО са изчислени с акта само по компонента такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и останалите такси не са начислявани. В допълнителната ССЕ вещото лице е извършило преизчисления на дължимите ДНИ и ТБО предвид зададените от жалбоподателя коефициенти на овехтяване 0,65; на местоположение 22,5; и конструкция на сградата ПМ 8,2. От правна страна първостепенният съд е обосновал крайно заключение за неоснователност на оспорването срещу АУЗ. Съгласно изложените мотиви, актът е издаден от надлежно оправомощен служител на Община Хисаря със заповед на кмета и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Възражението за нищожност е обсъдено и отхвърлено с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. По делото не е спорно, че задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди не са платени, което също е основание за провеждане на процедура по чл. 107, ал. 3 ДОПК и издаване на АУЗ. При изяснената фактическа обстановка Калифея АД се явява собственик и задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО върху данъчната оценка съгласно чл. 21 ЗМДТ. Не отговарят на действителното положение възраженията по отношение на отделните компоненти в данъчната оценка. От своя страна жалбоподателят не е представил заявеното конструктивно становище на лицензиран оценител и експертна оценка на сертифициран оценител, които са от значение за определяне на данъчната оценка на имота, в частта на сградите в него. Изчисленията по ССЕ на свой ред потвърждават законосъобразното определяне на задълженията за ДНИ и ТБО. Събраните доказателства по делото установяват дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за което общината е разполагала с необходимия състав от лица чистачи и оператори на техника за предоставяне на услугата в процесните периоди. Така постановеното решение от Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на главния въпрос не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Съображенията на жалбоподателя, релевантните факти и ангажираните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Решаващият съд е изложил самостоятелни мотиви и е обосновал последователно заключението за неоснователност на оспорването срещу АУЗ. Оплакванията за нищожност на акта са в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Аргументите на касатора по този пункт не са правно издържани, тъй като законът не предвижда забрана за установяване нови факти и обстоятелства в производството по издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, нито пък абсолютно изискване това да става само в хода на възложена ревизия. С оглед на фактите по делото, правилно съдът е тълкувал и приложил изискванията на чл. 107, ал. 3 ДОПК, според които актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В различните хипотези това правомощие може да бъде упражнено при кумулативното наличие на изброените предпоставки. В случая по делото не са налице данни за това и касаторът не оспорва обстоятелствата, че задълженията за ДНИ и ТБО не са платени в срок и че от органите на местната данъчна администрация не е била извършвана ревизия на Калифея АД за периодите от 2017 г. до 2022 г. със същия предметен обхват. Следователно не е необходимо провеждане на ревизия по реда на Глава петнадесета, раздел II ДОПК. Извършените действия във връзка с издаването на процесния АУЗ са законосъобразни, както и предприетите служебни корекции в резултат от събраната информация. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл. 15, ал. 4, 6, 7 и 8 и чл. 51, ал. 1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Независимо от различните редакции на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, правилно административният съд е приел по отношение на задълженията за ДНИ за периода от 2017 г. до 2022 г., че обект на облагане с данък са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данъка имоти, което важи и за ТБО предвид разпоредбата на чл. 64 от закона. По делото е установено и касаторът не възразява по наличието на всички предпоставки за дължимост на ДНИ и ТБО върху процесния недвижим имот земя и сгради, находящ се в гр. Хисаря. Изцяло бланкетни са доводите за неправилно изчисление на данъчната оценка с оглед на данните за конструкцията на сградата МЗ и част от коефициентите за имота КМ (Коефициент за местоположение), КХ (Коефициент за характеристика на имота) и КО (Коефициент за овехтяване). В хода на делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в тази насока, вкл. техническа експертиза и заявеното с жалбата до съда конструктивно становище. Резонно административният съд отчита като ирелевантни за задълженията по АУЗ промените, свързани със заличаването и нанасянето на нови обекти в имота през 2023 г. и 2024 г. Неоснователни са и възраженията във връзка с изчислението на ТБО поради липса на организирано сметосъбиране и сметоизвозване от имота. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща без значение дали същите се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видно от АУЗ, във формулата за изчисление на размера на ТБО е застъпен само третият компонент съобразно данните за собствеността и характеристиките за всеки обект по отделно в годишен аспект. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е подходил по благоприятен за Калифея АД начин, след като са установени допълнителни задължения за ТБО единствено за компонента чистота на териториите за обществено ползване за всички процесни периоди. В тази насока са съобразени подадените в срок декларации за неизползване на имота (относно освобождаването за компонента сметосъбиране и сметоизвозване) и доказателствата относно осъществяване на дейностите по почистване на териториите за обществено ползване - трудови договори със служителите, графици, отчети за дейността, заповедите на кмета за определяне на зоните в общината и др. За законосъобразността на акта е ирелевантно обстоятелството дали конкретно около имота е изградена инфраструктура за обществено ползване, след като безспорно в самото населено място има такава. След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу АУЗ. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,