Решение № 1219 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вързка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител, срещу решение 13643/01.08.2024г., постановено по адм. дело 7587/2023г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Кронос Ауто Рент ЕАД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220522003772-091-001/13.03.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 937/07.07.2023г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1029/25.07.2023г., в частта в която за данъчен период февруари 2022г. е коригирано в посока намаление правото на данъчен кредит със сума в размер на 8 607.50лв. и е установен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 38 249.52лв., вместо декларирания в размер на 46 857.02лв., и в частта на начислена лихва в размер над 148.25лв. до 801.04лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно АССГ е приел, че въпреки неизпълнението на нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС в посочения в нея срок, касаещ извършване на корекция на приспаднат данъчен кредит по фактура издадена на Евро Старс ЕООД, то това е извършено на по-късен етап и по този начин е постигнат желания данъчен ефект. Сочи се, че липсва спор относно факта, че РЛ не е извършило корекция на приспаднатия данъчен кредит, като извода на съда, че дружеството е приложило чл. 78 от ЗДДС е неправилен, тъй като приспаднатия данъчен кредит е коригиран по друга издадена фактура и това не е техническа грешка. Поставен е знак - на фактура от 14.02.2022г., издадена от ОТП Лизинг ЕООД, документираща авансова вноска за покупка на автомобил предмет на развалената доставка с Евро Старс ООД. РЛ е декларирало в дневник за покупки от 04.2022г. фактурата от 14.02., издадена от ОТП Лизинг ЕООД, като доставка без право на ДК. В конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 126 от ЗДДС и чл. 119 и сл. от ППЗДДС, касаещи редът за извършване на корекции на допуснати грешки. Процедурата е уредена в чл. 103 от ДОПК и се извършва при установяване несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването и. В конкретния случай не са установени несъответствия между съдържанието на подадената СД по ЗДДС за 04.2022г. и изискванията за попълването и. Не е налице неправилно отразяване в дневник продажби и СД по ЗДДС за 04.2022г. по фактурата издадена от ОТП Лизинг ЕООД чрез включване със знак - , а заявено обстоятелство от РЛ, че за документираното авансово плащане не е приспаднат ДК. По подробно изложени доводи моли решението на АССГ да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в оспорената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна Кронос Ауто Рент ЕАД чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По подробно изложени доводи моли за оставяне решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и изложеното в жалбата, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА Р-22220522003772-091-001/13.03.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 937/07.07.2023г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1029/25.07.2023г., в частта в която за данъчен период февруари 2022г. е коригирано в посока намаление правото на данъчен кредит със сума в размер на 8 607.50лв. и е установен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 38 249.52лв., вместо декларирания в размер на 46 857.02лв., ведно с начислената лихва. За да отмени процесния РА, първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че Евро Старс ЕООД е издало фактура 0000100372/13.04.2021г., на РЛ за авансово плащане на 1бр. автомобил, с данъчна основа 43 037.50лв. и ДДС в размер на 8 607.50лв., с дата на авансовото плащане 12.04.2021г. РЛ е упражнило право на ДК по фактурата в размер на 8 607.50лв. с отразяване на последната в дневника за покупки респек. в СД по ЗДДС за данъчен период 04.2021г. Впоследствие между РЛ, Евро Старс ЕООД и ОТП Лизинг ЕООД е сключено тристранно споразумение, според което се извършва прихващане в размер на платената от РЛ сума в размер на 51 645лв. с ДДС. Посочената сума подлежи на връщане от Евро Старс ЕООД на РЛ се прихваща с част от дължимата от ОТП Лизинг ЕООД сума на Евро Старс ЕООД и се счита за извършено авансово плащане от РЛ на ОТП Лизинг ЕООД. Във връзка с горното ОТП Лизинг ЕООД издава на РЛ фактура 0001685935/14.02.2022г. за авансова вноска по договор с данъчна основа 43 037.49лв. и ДДС в размер на 8 607.50лв. Установено е, че РЛ е упражнило правото на ДК по тази фактура, като последната е отразена в отчетните му регистри за данъчен период 02.2022г. Ревизиращия екип е установил, предвид горните факти, че продавачът по посоченото споразумение Евро Старс ЕООД е издал КИ от 15.02.2022г., на стойност 43 037.50лв. и ДДС 8 607.50лв. и го е включил в отчетните си регистри за данъчен период 02.2022г. Установено е още, че РЛ за периода 01.02.-31.07.2022г. не е отразило процесното КИ, като по този начин неправомерно не е намалило ползваното право на ДК по процесната фактура. С оглед на това е коригирано правото на ДК на РЛ в 02.02022г. на стойност 43 037.50лв. и ДДС 8 607.50лв. по издаденото КИ. РЛ е представило доказателства, че извършило корекция на ползвания ДК в размер на - 8 607.50лв. по фактурата издадена от Евро Старс ЕООД в дневника си за покупки и в СД по ЗДДС за данъчен период 04.2022г., но е допуснал грешка при отразяване на корекцията процесното КИ е отразено с отрицателен знак по фактура от 14.02.2022г., издадена от ОТП Лизинг ЕООД. Това не е прието от данъчния орган и е издаден процесния РА. При съдебното оспорване е назначена ССЕ от чието заключение се установява следното: 1. РЛ е извършило в данъчен период 04.2022г. корекция на упражнено от него право на приспадане на ДК в размер на 8 607.50лв., равна на корекцията, която е следвало да се извърши във връзка с фактура издадена от Евро Старс ЕООД; 2. Резултата по СД за ЗДДС на Кронос Ауто Рент ЕАД за данъчен период 02.2022г. е коригиран от ДДС за възстановяване в размер на 46 857.02лв. на ДДС за възстановяване в размер на 38 249.52лв.; корекцията в посока намаление се отнася до неотразеното КИ от 15.02.2022г. към фактура от 13.04.2021г. издадена от Евро Старс ЕООД; според в.л. корекцията на резултата за данъчен период 02.2022г. не се отнася до упражненото от РЛ право на ДК за доставка на автомобил по фактури издадени от ОТП Лизинг ЕООД; в.л. сочи, че от счетоводна гледна точка макар да е налице допусната грешка, то е постигнат следващия си в такива случаи данъчен ефект. Първоинстанционния съд е приел, че спорът е относно наличието на предпоставки за корекция на вече упражнено право на ДК по КИ, към фактура издадена от доставчика ЕВро СТарс ЕООД. Според съда РЛ не е спазило изискванията визирани в чл. 78, ал. 1-ал. 4 от ЗДДС за извършване на корекция, но приема, че на един по-късен етап РЛ е извършило дължимата такава, макар и с допусната грешка, но с постигнат данъчен ефект. АССГ сочи, че ако останат и двете корекции тази на органите по приходите в данъчен период 02.2022г. и тази на РЛ за данъчен период 04.2022г. ще се стигне до двукратно събиране на ДДС за доставка с право на ДК, докато ако се възприеме само корекцията на РЛ в 04.2022г. като такава към фактурата издадена от Евро Старс ООД респек. КИ към нея ще се постигне целения от ЗДДС данъчен ефект и никоя от страните в данъчното правоотношение няма да е ощетена. Налице е допусната от РЛ грешка за която обаче преди издаване на РА то е уведомило данъчния орган и това е следвало да се съобрази от последния при издаване на РА. По отношение на лихвата съдът е посочил, че не е налице правно основание за начисляване на лихва за периода от отразяването на фактурата, по която е ползван ДК, до датата на която е следвало да се отрази КИ към тази фактура. Според съда се дължи лихва само за периода на закъснение когато е следвало да се извърши корекцията т.е. за периода от 15.03.-15.05.2022г. и я е изчислил на 148.25лв. По изложените съображения, съдът е постановил своя акт. Решението е правилно. Предмет на контрол пред ВАС е решението на АССГ само и единствено в отменителната част по отношение на издадения РА т.е. в частта в която за данъчен период февруари 2022г. е коригирано в посока намаление правото на данъчен кредит със сума в размер на 8 607.50лв. и е установен резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 38 249.52лв., вместо декларирания в размер на 46 857.02лв., и в частта на начислена лихва в размер над 148.25лв. до 801.04лв. Първоинстанционният съд е обсъдил съвкупно всички релевантни за спора доказателства и правилно е приел, че РА е издаден в противоречие на материалния закон. Спорът по делото се свежда до правилното прилагане нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС при чието действие задълженото лице дължи корекция на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, в който се разваля доставката независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Според решението на Съда по дело С-234/11 /т. 32/ "Що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, то чл. 185, § 1 от Директивата установява принципа, съгласно който подобна корекция трябва да бъде осъществена по-специално когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, са настъпили след изготвяне на справка-декларацията по ДДС.". В конкретния случай спора по този въпрос няма РЛ е упражнило право на приспадане на ДК по издадена му фактура от Евро Старс ООД в размер на 8 760.50лв., представляваща авансово плащане за покупка на автомобил, като фактурата е включена в дневника за покупки и в СД по ЗДДС. С оглед впоследствие сключеното тристранно споразумение между РЛ, Евро Старс ООД и ОТП Лизинг ЕООД доставката между първите две лица е развалена, издадена е КИ от 15.02.2022г. към фактурата от 13.04.2021г., докато ОТП лизинг ЕООД е издало на РЛ нова фактура от 14.02.2022г. за авансова вноска по новия договор и по тази нова фактура РЛ е упражнило право на ДК. Установено е безспорно и това, че РЛ в срока по чл. 78, ал. 4 от ЗДДС не е извършил корекция на ползвания от него ДК по издадената от Евро Старс ООД фактура за авансово плащане, въпреки издаденото към нея КИ, но това е сторено на по-късен етап, но с допусната от него, както правилно е приел и АССГ, счетоводна грешка вместо да извърши корекция на основание фактура 0000100372/13.04.2021г. със знак - на сума от 8 670.50лв., то такава е извършена по фактура 0001685935/14.02.2022г. Неправилно данъчния орган не е признал наличието на грешка, за която е бил уведомен преди издаване на РА и е следвало да се съобрази с нея, и в резултат на това неправилно е извършил корекция в данъчен период 02.2022г. Не е налице отказ на РЛ от право на ползване на ДК по фактурата издадена от ОТП Лизинг ЕООД поради поставяне на знак - на дължимата данъчна основа и ДДС, тъй като по нея се установява, че РЛ е ползвало ДК на законно основание. При това положение, както правилно първоинстанционния съд е приел, са налице две извършени корекции касаещи един и същи правен факт издадена фактура от Евро Старс ООД относно ползван ДК в размер на 8 607.50лв., от страна на данъчния орган в данъчен период 02.2022г. и от страна на РЛ в данъчен период 04.2022г., което е недопустимо, тъй като по този начин РЛ ще бъде натоварено да плати за една и съща доставка два пъти ДДС. Съобразявайки се и с заключението на ССЕ, което сочи, че извършената корекция на резултата за данъчен период 02.2022г. касае неотразеното КИ към фактурата от 13.04.2021г., а не към упражненото право на ДК по фактурата издадена от ОТП Лизинг ЕООД, както и становището на в.л., че по този начин е постигнат следващия се данъчен ефект, АССГ е постановил правилно решение което следва да се остави в сила, вкл. и в частта на определената лихва. При този изход на спора на ответника по касацията следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 1 100лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. По делото е представен списък на направените разноски и доказателства за платен адвокатски хонорар в посочения размер по банков път /л. 18-20/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделениe