Решение № 8434 от 21.8.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране, с искане за отмяна на решение 5071 от 03.08.2021 г. по адм. д. 6351/2019 г. на Административен съд София-град, както и решение 3032 от 31.03.2022 г., постановено по адм. д. 11363/2021 г. на Върховния административен съд. В молбата се обосновават доводи за наличието на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално в т. 53 и т. 54 от тях, според които може да се вземе под внимание предмета на спора, и по-специално материалният интерес, т. 54, При отчитането на финансовите възможности на молителя, ако става дума за юридическо лице, под внимание могат по-специално да се вземат правно-организационната форма на дружеството капиталово или персонално, с ограничена отговорност или не, финансовите възможности на съдружниците, предметът на дейност и начинът на учредяване, и по-специално връзката между зачислените му средства и планираната дейност, т. 54. Отразено е, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. 6351/2019 г. на Административен съд София град с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP, т. 37 и т. 38. В молбата се твърди, че е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455 от 2017 г. на Административен съд София град, с което Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен изцяло предявения иск за обезщетение. Излагат се доводи, че решение 1349 от 31.01.2019 г. на Върховния административен съд и решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. В молбата се сочи, че са налице и други решения на Върховния административен съд, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Според молителя, случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-338 от 17.12.2014 г.). Молителят счита, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото наказателно постановление. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08. Изложени са доводи, че неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение и Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Твърди се, че това разрешение противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. (В същия смисъл определение 8004 от 05.06.2012 г. по адм. д. 6861 от 2012 г. на ВАС и определение 4677 от 22.04.2020 г. по адм. д. 10701/2019 г. на ВАС). На основание чл. 239, т. 1 АПК се претендира отмяна на решение 5071 от 03.08.2021 г., постановено по адм. д. 6351/2019 г. по описа на Административен съд София град, както и на решение 3032 от 31 март 2022 г., постановено по по адм. д. 11363/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на Админисративен съд София град. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК се иска отмяна на решението по адм. д. 6351/2019 г. по описа на Административен съд София град и решение по адм. д. 11363/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като неправилни. В проведено открито съдебно заседание на 09.03.2023 г., процесуалният представител на молителя претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна "Електроразпределение Север" АД, в проведено открито съдебно заседание от 09.03.2023 г., оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. От фактическа страна е установено, че с решение 5071 от 03.08.2021 г., постановено по адм. дело 6351/2019 по описа на Административен съд София-град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-338 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд 76/2015 г. по описа на Районен съд Трявна, ведно със законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 26.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по канхд 273/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство. Впоследствие, в касационното производство постановения съдебен акт на Административен съд София град е отменен с решение 5071 от 3 август 2021 г., постановено по адм.д. 6351/2019 г. в частта, с която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв., за периода считано от 26.01.2016 г. до 09.08.2016 г., която сума на главницата представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по нахд 76 по описа на Районен съд Трявна за 2015 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1356 лв. за периода, считано от 26.01.2016 г. до 09.08.2016 г., която сума на главницата представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по канхд 273/2016 г. по описа на Административен съд Габрово и вместо него постановява: отхвърля искането на Електроразпределение Север АД за присъждане на законна лихва върху така присъдените му обезщетения за забава в размер на 1356 лв. като погасени по давност, оставя в сила решение 5071/03.08.2021 г., постановено по адм.д. 6351/2019 г. по описа на Адемнистративен съд София град, в останалата му част. С решението се осъжда Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД разноските по делото в размер на 792 лв. При така установените факти, искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, е неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Изтъкнатите доводи в молбата за отмяна не отговарят на визираната в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК (в този смисъл е и постоянната практика визирана в решение 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. 5290/2013 г., решение 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. 16054/2013 г. и много други на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия). Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав приема, че несъобразяването на националния съд с решение на Съда на Европейския съюз, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е акцентирал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на присъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. С решение от 16.03.2006 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. Същата позиция се възприема от Съда на Европейския съюз в решение от 29 юли 2019 г. по дело С-620/2017. Съдът приема, че следва да се припомни важността на принципа на силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Действително с цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C213/13, EU:C:2014:2067, т. 58 и от 6 октомври 2015 г., Târia, C69/14, EU:C:2015:662, т. 28. Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не приложи вътрешноправните процесуални норми, съгласно които даден съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което не съответства на това право (решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C213/13, EU:C:2014:2067, т. 59 и от 6 октомври 2015 г., Târia, C69/14, EU:C:2015:662, т. 29). Всъщност е постановено, че в правото на Съюза няма изискване, съгласно което съдебният орган по принцип да е длъжен да отмени своето ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C213/13, EU:C:2014:2067, т. 60 и от 6 октомври 2015 г., Târia, C69/14, EU:C:2015:662, т. 38. Идентично е и разрешението, дадено в мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 7 юли 2022 г. по дело С-261/21. Съобразно посочените мотиви, когато, както в настоящия случай, е направено позоваване на разпоредби на правото на Съюза пред национална юрисдикция, която постановява своя съдебен акт, след като е получила отговора на въпросите, които е отправила до Съда относно тълкуването на тези разпоредби, условието за наличие на правно средство за защита в съответната държава членка, позволяващо да се гарантира зачитането на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, по необходимост е изпълнено. Следователно тази държава членка може да ограничи възможността да се поиска отмяна на влязло в сила решение на върховната ѝ административна юрисдикция до изключителни и строго определени положения, които не включват хипотезата, при която според правния субект, загубил делото пред посочената юрисдикция, тя не се е съобразила с тълкуването на правото на Съюза, дадено от Съда в отговор на преюдициалното ѝ запитване. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Както се посочи по-горе, с решение 5071 от 03.08.2021 г., постановено по адм. дело 6351/2019 по описа на Административен съд София град, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-338 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд 76/2015 г. по описа на Районен съд Трявна, ведно със законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 26.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по канхд 273/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство. Молителят твърди, че с решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 г., постановено по административно дело 6455/2017 г. на Административен съд София град и вместо това е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, срещу Комисията за енергийно и водно регулиране иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв., представляващи разноски, във връзка с отменено наказателно постановление 202 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, осъществени при процесуално представителство по нахд 2493 за 2015 г. по описа на Районен съд Русе. В депозираната молба за отмяна изрично е посочено, че предмет на двете дела на административния съд, за едното от които се иска отмяна в настоящото производство, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на две различни отменени наказателни постановления, а именно НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-338 от 17.12.2014 г. Това твърдение, което е и безспорно установено, е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на пълен идентитет в предметите на двете административни производства, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства). В процесния случай не е налице и противоречива съдебна практика при решаването на един и същ правен спор, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във Върховния административен съд, тъй като съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти. С процесното решение 5071 от 03.08.2021 г. постановено по адм. дело 6351/2019 г. на Административен съд София град, оставено в сила, с изключение на частта по отношение на лихвите, с решение 3032 от 31.03.2022 г., постановено по адм. д. 11363/2021 г. на Върховния административен съд, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП-338/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е надлежно представляван в производството по обжалване на наказателно постановление НП-338/17.12.2014 г., на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие в размер на 1356 лв. е реално заплатен от ищеца. С цитираното в молбата за отмяна решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, с което е разрешен правния спор по същество, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че производството по реда на глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираният размер е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. При съобразяване на направените фактически и правни доводи, и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия