Решение № 4016 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15403/2013 г.

Решение № 4016 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15403/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Бисера Иванова Аспарухова от гр. Перник срещу решение № 172/16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 209/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата й против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта по т. 5, приложение № 2, т. 503 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна по касационната жалба - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Красимир Койчев по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на Бисера Иванова Аспарухова против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 503 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и при наличие на правен интерес. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му, както и в съответствие с целта на закона. Според съда правилно е отказано предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателката за установените щети на жилището й на стойност 812 лв., тъй като това решение на МКВПМС е съобразено с предложението, направено в т. 2 от доклад на секретаря на комисията във връзка с предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от земетресението. Според този доклад, за определяне размера на обезщетенията се използват три критерия: не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети, оценени до 1500 лв., в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70 % от оценените щети и максимално допустимия размер на помощта е 10000 лв. В случая отказът е мотивиран с "несъответствие с правилника", което означава, че искането за предоставяне на възстановителна помощ за текущ ремонт е в несъответствие с чл. 29, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Съдът е посочил също, че няма законово задължение за обезщетяване на щетите в пълен размер, както претендира жалбоподателят, а средствата, с които разполага комисията са ограничени и са пряко обвързани с възможностите на държавния бюджет. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е ноторно известно, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, в резултат на което, както и на последващите трусове, са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Бисера Иванова Аспарухова, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадено искане с вх. № 12/Д - 766/25.05.2012 г. за оценяване на щетите на жилището й, находящо се в гр. Перник, ул. "Братя Миладинови" № 39. От назначената за целта от кмета на община Перник експертна комисия, е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол, изготвено е конструктивно становище, според което няма външни признаци за съмнение в устойчивостта на сградата, както и експертна оценка, според която щетите възлизат на обща стойност 812 лв., подробно описани по вид, обем/размери и стойност. От секретаря на МКВПМС е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., в чийто дневен ред - по т. 2, е включен доклад за преодоляване на последиците от бедствия. От секретаря на МКВПМС е изготвен доклад по т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2013 г. относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране, предвид посочените мотиви. В частта от доклада, касаеща предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение; в останалите случаи е предложено възстановителната помощ за бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви, озаглавени "Мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост, с вреди от земетресението на 22.05.2012 г.", подписани от инж. Людмил Върбанов, главен експерт сектор "Възстановяване и подпомагане" ГДПБЗН-МВР, който е подписал и доклада в качеството си на секретар на МКПВМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т. ч. до 10 00 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено извлечение от списъка по Приложение № 2 /"Списък на исканията за възстановителна помощ с отказано финансиране във връзка със земетресението на 22 май 2012 г. "/, в който по т. 503 е посочена Бисера Иванова Аспарухова за имот в гр. Перник, ул. "Братя Миладинови" № 39. С уведомително писмо от 7.03.2013 г., изпратено от кмета на община Перник, Бисера Иванова Аспарухова е уведомена, че с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС е отказано отпускане на възстановителна помощ, поради несъответствие с изискванията на ПОДМКВПМС и Закона за етажната собственост. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, приет с ПМС № 58/6.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26-32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 1 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В чл. 27 от правилника е предвидено, че до 14 дни от бедствието кметовете на общини издават заповед за формиране на общинска комисия за установяване и оценка на вредите, в която се включва и представител на областното управление "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и един експерт-оценител; в едномесечен срок от сформирането си комисията изготвя протокол за оценка на вредите, за правоимащите лица по чл. 26, ал. 2 и предложения за начина на подпомагане на тези лица, като към протокол се прилагат и снимки на увредените имоти; в срок до 3 месеца след изпращане на информационната форма по ал. 1 кметовете на общини внасят в комисията искане за възстановителна помощ. В чл. 28, ал. 1 от правилника са изброени документите, които следва да бъдат приложени към искането за възстановителна помощ за всеки отделен имот. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че основание за отказ за предоставяне на възстановителна помощ е налице, когато претендираните средства са за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на т. 1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. В конкретния случай изготвеното в административното производство експертно заключение е оспорено пред съда от жалбоподателката, която е поддържала, че сградата има множество увреждания, които са довели до нарушение на конструктивната й здравина и поради това същите не могат да бъдат отстранени чрез текущ ремонт. Подробни съображения в подкрепа на твърдението на жалбоподателката са изложени в подадената писмена молба по първоинстанционното дело от 13.09.2013 г., в която е поискано и назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно описаните щети, установени непосредствено след труса, включително и при оглед - за налични слягания, деформации, появили се вследствие на труса, но неустановени при първоначалния оглед, да отговори необходимите ремонтно-възстановителни работи какви по вид строително-монтажни работи са и като какъв вид ремонт следва да се дефинират - текущ или основен. Наред с останалите съображения, в молбата се твърди и наличие на необоснованост и вътрешна противоречивост на изводите на експертите относно естеството на щетите. Доказателственото искане за назначаване на експертиза е оставено без уважение от първоинстанционния съд, като в мотивите на определението от съдебно заседание са изложени противоречиви доводи - от една страна е посочено, че МКВПМС следва да се съобрази с оценката на комисията, а от друга - че размерът на сумата за подпомагане и възстановяване на щетите съобразно правила, приети от комисията и реално претърпени щети, не са критерий да определяне на дължимата сума. В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че възражението на жалбоподателката срещу изготвената експертна оценка е могло да стане пред кмета на общината към 21.06.2012 г. и до внасяне на оценката в комисията по чл. 27, ал. 2 от правилника. Настоящият касационен състав намира, че изложените от първоинстанционния съд съображения, поради които е оставил без уважение и е приел за недопустимо, неотносимо и ненужно доказателственото искане за назначаване на съдебна експертиза за определяне на вида на щетите на жилището, настъпили в резултат на земетресението, обосновават извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, не съществува нормативно регламентиран ред за оспорване на експертната оценка пред кмета на общината преди внасяне на оценката в комисията по чл. 27, ал. 2 ПОДМКВПМС, както е приел съда. На следващо място, съдебната експертиза е допустимо доказателствено средство в първоинстанционното съдебно административно производство, когато са изясняване на определен въпрос от значение за делото са необходими специални познания от определена област, с каквито по правило съдът не разполага. На трето място, след като жалбоподателката е оспорила пред съда експертната оценка и даденото конструктивно становище с твърдения, че описаните щети са причинили нарушаване на конструктивната здравина на сградата и че дейностите, необходими за отстраняването им не представляват "текущ ремонт" по смисъла на ЗУТ, то за да направи преценка за законосъобразността на оспорения пред него отказ за предоставяне на възстановителна помощ, първоинстанционният съд е следвало да допусне изслушването на исканата експертиза, за да изясни делото от фактическа страна и да осигури на страната право на защита. Като не е сторил това първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява основание за отмяна на решението, тъй като това нарушение е обусловило крайния резултат по съдебния спор. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да назначи поисканата съдебна експертиза и в зависимост от даденото заключение на вещото лице да прецени дали законосъобразно е отказано предоставяне на възстановителна помощ за щетите на жилището на жалбоподателката. Относно останалите оплаквания в касационната жалба следва да се има предвид следното: неоснователно касаторката поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е конституирал другия съсобственик на жилището, за което е поискана възстановителна помощ. Както се посочи по-горе, административното производство е запознало по заявление за предоставяна на възстановителна помощ, подадено от Бисера Иванова Аспарухова и МКВПМС е дължала произнасяне само по това заявление. Другият съсобственик на недвижимия имот не е бил страна в административното производство, същият не е упражнил предоставеното му по закон право да поиска предоставяне на възстановителна помощ /ако този съсобственик е правоимащо лице съгласно критериите по чл. 26, ал. 2 ПОДМКВПМС и по-конкретно, ако имотът представлява единствено жилище за него/, затова и не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК и съдът не е имал задължение да го конституира като страна в съдебното производство съгласно чл. 154, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон като е приел, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че МКВПМС е колегиален орган, състоящ се от 13 члена - в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1 ПОДМКВПМС. Твърдението на касаторката, че комисията се състои от 15 члена и затова решението е взето без необходимото мнозинство, не почива на нормативна разпоредба. В случая на заседанието на 11.02.2013 г. са присъствали 7 от членовете на комисията, а останалите са били представлявани, затова заседанието е проведено при необходимия кворум съгласно чл. 6, ал. 3 от правилника, а решението е взето с мнозинство повече от половината от присъстващите членовете, съгласно изискването по чл. 7, ал. 1 от правилника. По изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Разноски за настоящото производство не са претендирани, поради което и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение