Решение № 5226 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2012 г.

Решение № 5226 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Аксаково, област Варна, срещу решение № 1144 от 02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1307/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответниците - Пенъо Иванов Иванов и Валентина Костова Иванова, редовно призовани не се явяват и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 317 от 12.04.2010 г. на кмета на община Аксаково, с която е разпоредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 404, вх. 15, ет. 75, ап. 229 на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че не са били налице материално-правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на административния акт - имотът да се държи без правно основание, или на отпаднало такова, да не се ползва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Установил, че липсват доказателства за прекратяване на наемното правоотношение. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и постановил съдебният акт в съответствие с материалния закон. Решението ще следва да се остави в сила. От фактическа страна е установено, че жалбоподателите и ответници по касация държат процесния имот на валидно правно основание, по силата на заповед, с която същия им е бил отдаден под наем. Съгласно чл. 46 от Закона за общинската собственост, наемните отношения се прекратяват при наличие на някое от посочените в текста девет основания. Касаторът не е представил доказателства, че преди постановяване на заповедта за изземване, е прекратил възникналите наемни правоотношения. Редът, предвиден в чл. 46 от Закона за общинската собственост не е бил изпълнен, за да се премине към изземване на имота. Съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материално правни разпоредби, като правилно е отменил същата. Неоснователни са и наведените доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Пред вид изложеното, при валидно наемно правоотношение, заповедта за освобождаване на имота по административния ред по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС се явява незаконосъобразна и съдът правилно я е отменил. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,