Решение № 8279 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2017 г.

Решение № 8279 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от гр. С., ул. "С." ..№..., ет. ..., ап. ..., против решение № 563 от 30.01.2017 г. на Административен съд С. град (АССГ), постановено по адм. дело № 10342/2016 г., с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № Р-22220215010976-091-001 от 05.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1640 от 20.09.2016 г. на ДДОДОП гр. С. в при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката излага доводи, че осъществените плащания към други дружества не са достатъчни за ангажиране на отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а следва да указват на скрито разпределение на печалба или дивидент, доколкото противното обезсмисляло института на юридическото лице (ЮЛ) и неограничено разширявало личната имуществена отговорност на управителя. Поддържа, че е положила дължимата грижа на ръководен орган да увеличи патримониума на дружеството с част от несъбраните му вземания, надлежно установено с неоспорена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Счита, че приходната администрация е бездействала относно събиране на публични задължения от трети ЮЛ, поради което нямат право да прибегнат към личната отговорност на управителя по чл. 19 ДОПК. Оспорва доказаността на елементите от фактическия състав на посочената отговорност, вкл. недобросъвестност при действията си. Визира нарушение на чл. 20 ДОПК поради липса на предприети действия по принудително изпълнение спрямо ЮЛ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго такова по отмяна на РА с присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) град С. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното:

С оспорения пред административния съд РА на касаторката е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "Веста финанс" ЕООД, ЕИК ********* за задължителни осигурителни вноски (ДОО, ЗО, УПФ), за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди от 2011 г. до 2015 г. и за корпоративен данък от 2010 г. до 2014 г. общо в размер на 28 733.01 лв. (в това число главница и лихви за забава), всички произтичащи от подадени декларации обр. 6 и годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 ЗКПО.

Отговорността на третото лице е ангажирана в качеството й на управител на "Веста финанс" ЕООД за формирани задължения на дружеството в периода 16.11.2010 г. - 24.02.2015 г., за който не било спорно, че В. Д. П. е управител на дружеството, заедно и поотделно с М. Б. М. - дъщеря на ревизираното лице (РЛ). С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 24.02.2015 г. собствениците на капитала на "Веста финанс" ЕООД са прехвърлили дяловете си от дружеството на Д. П. Д. (баща на РЛ), починал на ...... г. Съгласно представено удостоверение от СРС В. Д. П. се е отказала от наследството на Д. П. Д.

По повод връчено ИПДПОЗЛ за представяне на търговска и счетоводна документация РЛ посочило, че същите са предадени на новия собственик на капитала, за което приложило приемо-предавателен протокол (ППП). Единствените представени документи били ГФО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., подписани лично от В. Д. П. Формиран е извод, че след като РЛ е съставяло и подписвало ГФО, същото е запознато с финансовото състояние на дружеството и е обработвало документи във връзка с него.

Предвид непредставянето на доказателства за икономическата дейност и счетоводна отчетност и обективната невъзможност същите да бъдат изискани от собственика на капитала на дружеството, приходните органи са се позовали на данни от информационните регистри на НАП. Установили са, че основната дейност на ЮЛ са счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации. От получени отговори от търговски банки, в които главното задължено лице е имало разкрити банкови сметки е установено, че именно В. Д. П. е оперирала с тях, вкл. е осъществявала администриране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ). Установени са изходящи и вх...дящи преводи между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК - "Веста БГ" ЕООД, "К. В." ЕООД, "Веста консулт" ЕООД, "Веста акаунтинг" ЕООД, "Веста мениджмънт" ЕООД, ЕТ "Веста модул" и "Мад енд Мар партнърс" с основание "заеми" и "взаимни разчети", подробно описани по дати и размер на стр. 14-18 от РД. Формиран е извод, че плащанията от "Веста финанс" ЕООД в полза на свързаните лица не са свързани с обичайната икономическа дейност на дружеството. Извършените плащания били общо в размер на 59 915 лв. при непогасени публични задължения в размер на 21 078.03 лв. (без лихвата за забава).

След съвкупен анализ на информацията от ГДД, ГФО и движението по банкови сметки на дружеството приходните органи са стигнали до извод, че дружеството е реализирало достатъчно приходи, позволяващи му да обслужва текущите си задължения за данъци и ЗОВ. Вместо това В. Д. П., в качеството си на управител на "Веста финанс" ЕООД, е насочвала паричните потоци от стопанска дейност към свързани лица, което е довело до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството. За да квалифицират това поведение като недобросъвестно ревизиращите органи са съобразили, че управителят е длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на ЮЛ, вкл. като осигурява администрирането на задълженията за данъци и ЗОВ. Противно на това, извършените плащания към свързани лица, несвързани със стопанската дейност на "Веста финанс" ЕООД, били довели до намаляване на имуществото му, респ. невъзможност за погасяване на задълженията му. Въпреки, че е знаела за съществуващите задължения, В. Д. П. не била предприела действия по погасяването им, в т. ч. действия по своевременно събиране на вземания от клиенти. Формирано е заключение, че чрез тези си действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните и осигурителни задължения чрез изграден от него механизъм за отклоняване на парични средства от дружеството към свързани лица. Необходимата причинно-следствена връзка между извършените плащания и несъбираемостта на задълженията е обоснована с това, че въпреки наличието на парични средства за обслужване на текущите публични задължения, управителят не е наредил разплащане с бюджета, а е насочвал средствата на дружеството към свързани лица.

Горестоящият административен орган е изложил допълнителни съображения във връзка с недобросъвестността на третото задължено лице и наличието на причинно-следствена връзка между действията му и настъпилата несъбираемост на задълженията на ЮЛ. Извършените разпоредителни действия с парични средства на дружеството не били инцидентни или неголеми по размер, а се касаело до установила се непрекъсната през всички ревизирани периоди практика по насочване на свободни парични средства към свързани лица и непогасяване на декларираните задължения за данъци и ЗОВ. Допълнителен аргумент за недобросъвестност е намерен в извършеното формално прехвърляне на дружествени дялове, съответно формално съставяне на ППП за предаване на документацията на дружеството на новия собственик, починал четири дни след прехвърляне на дяловете и също толкова дни преди вписване на новите обстоятелства в Търговския регистър. Въпреки това е прието, че е налице задължение по чл. 38, ал. 4 ДОПК за съхраняване на счетоводна и търговска информация, вкл. по отношение на правоприемниците, поради което отказът от наследство не води до отпадане на административното задължение за съхраняване на посочената информация в определените по ДОПК срокове.

Същевременно дружествените дялове били прехвърлени на бащата по номинална стойност от 4 лв. без документите за продажба да са придружени с баланс на предприятието към датата на прехвърлянето и при липса на данни за имущественото и финансово състояние към този момент, вкл. дали е разполагало с активи. Т. е. прехвърлянето на дялове на дружеството е квалифицирано като действие, насочено към осуетяване събирането на задълженията на дружеството за данъци и ЗОВ след възлагане на ревизията за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Както продажбата на дяловете на стойност от 2 лв. (за всеки от собствениците на капитала), така и отказът от наследство, са определени като разпоредителни действия по чл. 19, ал. 2 ДОПК - РЛ било наясно, че дружеството не разполага с парични средства, които биха могли да послужат за погасяване на публичните му задължения.

Съдът е приел, че между страните не съществува спор за факти и същите са установени правилно от приходните органи. Въз основа на тях е приел за законосъобразен извода на ревизорите за наличие на основание за ангажиране на субсидиарната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е изследвал елементите от фактическия състав на визираната отговорност в контекста на определението по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ДОПК за "скрито разпределение на печалба" съдът е приел, че установените плащания към свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК представляват такова скрито разпределение на печалба предвид това, че не са свързани с осъществяваната от ДЗЛ дейност. Намерил е за доказана причинно-следствената връзка между извършените плащания и останалите непогасени публични задължения на ЮЛ за данъци и ЗОВ, тъй като плащанията са довели до намаляване на неговото имущество. Приел е поведението на управителя за недобросъвестно, тъй като въпреки, че дружеството е реализирало достатъчно приходи, необходими за погасяване на текущите му задължения, управителят е извършил плащания към свързани лица, довели до невъзможност за погасяване на публичните му задължения. Изложил е съображения, че П. е разполагала с пълната информация за имущественото и финансово състояние на дружеството през процесните периоди, поради което било невъзможно да не знае, че с извършените плащания към свързани лица намалява размера на имуществото на ЮЛ, което води до невъзможност за погасяване на публичните му задължения. Съдът е обсъдил доводите на ревизираното лице за нарушение на поредността по чл. 20 ДОПК, но ги е намерил за неотносими към ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК, доколкото въвеждали задължение за поредност на последващ етап - при принудителното изпълнение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи.

Обоснован е изводът на първостепенния съд, че между страните не е формиран спор по фактите, а единствено относно тяхното квалифициране като основание за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК - като отговорност на физическо лице за задължения на дружеството като задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността за задължението е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Правилно съдът е изследвал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, предл. 1 ДОПК при наличието на следните кумулативни предпоставки:

• лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;

• да е налице поведение, изразяващо се в плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• недобросъвестност в поведението на третото лице;

• причинно-следствена връзка между поведението и намаленото имущество на задълженото лице и

• това поведение е единствената причина за невъзможността да се съберат публичните

Така формулирана законовата норма предполага кумулативното наличие на следните елементи от отговорността на третото лице:

1. Качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице (ЮЛ) към момента на извършване на разпоредителните действия. В случая тази предпоставка не се оспорва. В. Д. П. е имала качеството на управител на "Веста финанс" ЕООД за периода 16.11.2010 г. - 24.02.2015 г., когато са извършени отчуждителните действия.

Наличието на подписани пълномощни от В. Д. П. в полза на Л. М. Б., Х. Н. Х. и Г. С. С. (приложени към молба по делото от 14.12.2016 г.) за подаване на декларации обр. 1, обр. 3 и обр. 6 до ТД на НАП гр. С. не може да изключи отговорността на касаторката в качеството й на единствено лице, което за ревизираните периоди осъществява управленски функции по отношение на "Веста финанс" ЕООД.

1. Ревизираното лице не оспорва извършените плащания в полза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, но поддържа недоказаност на изискването те да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент. Правилно решаващият съд е намерил опора в определението по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО относно "скрито разпределение на печалба": сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".

Основна дейност на дружеството са счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации, докато съгласно представените банкови извлечения като основание за превод на парични средства към свързаните лица е посочено "взаимни разчети" или "паричен заем", т. е. при очевидна липса на връзка со осъществяваната от "Веста финанс" ЕООД основна стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. При тези данни е правилен изводът на първостепенния съд, че извършените плащания не са пряко свързани с основната дейност на главното задължено лице. Обоснован е изводът на съда за доказаност на хипотезата на чл. 19, ал. 2, предл. 1 ДОПК - налице са плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

1. Недобросъвестност - при липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Т. е. добросъвестността винаги е свързана със знанието, а в случая то е относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ.

Не е имало спор по делото, че за периодите от 16.11.2010 г. до 24.02.2015 г. В. Д. П. е управител и представляващ "Веста финанс" ООД, заедно и поотделно с дъщеря си М. Б. М. Във връзка с връчено на последната ИПДПОТЛ е установено, че за периода от м. 07.2014 г. до 26.02.2016 г. същата е била във временна неработоспособност (поради бременност, раждане и отглеждане на дете), а пред останалите периоди М. декларирала, че не е извършвала действия, свързани със счетоводната отчетност, не е подписвала ГФО, не е сключвала трудови договори, не е подавала декларации обр. 1 и обр. 6, не е подписвала платежни нареждания. Обосновано при тези данни е прието, че същински управленски функции се упражняват единствено от В. Д. П., което се потвърждава от подписаните от нея ГДД по чл. 92 ЗКПО, ГФО, декларации обр. 1 и обр. 6.

Като е подписвала платежни документи, както и друга счетоводна и финансова документация - ГДД, ГФО и декларации обр. 1 и обр. 6, респ. оперирала със средствата на дружеството по банкови сметки, вкл. е осъществявала администриране на задълженията за данъци и ЗОВ, П. несъмнено е била наясно, че главното задължено лице има изискуеми и непогасени публични задължения за данъци (корпоративен данък и данъци върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения) и ЗОВ. Като управител на "Веста финанс" ЕООД П. е извършила плащания към свързани лица общо в размер на 59 915 лв. при непогасени задължения на дружеството за данъци и ЗОВ в размер на 21 078.03 лв. Разпределени по периоди сумите са следните: за 2011 г. - плащания в размер на 3380 лв. при налични изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в размер на 3113.23 лв.; за 2012 г. - плащания в размер на 20 411 лв. при налични изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в размер на 5418.25 лв.; за 2013 г. - плащания в размер на 21 711 лв. при налични изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в размер на 4817.28 лв.; за 2014 г. - плащания в размер на 14 413 лв. при налични изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в размер на 6819.02 лв. и за 2015 г. - плащания в размер на 370 лв. при налични изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в размер на 524.09 лв.

Посочените обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на П. - същата е разполагала с пълна информация за имущественото и финансово състояние на дружеството и въпреки, че е знаела за съществуващите изискуеми и непогасени публични задължения на "Веста финанс" ЕООД, целенасочено и упорито във времето е насочвала финансовите потоци на дружеството в полза на свързани лица. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ. изпълнение на задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива. Упоритото поведение на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизираните периоди от 2010 г. до 2015 г. не може да се квалифицира като добросъвестно, както правилно е приел решаващият съд.

Неоснователно касаторката навежда доводи, почерпени от приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), за коректност и добросъвестност в посочението си, изразяващи се в предприети активни действия по събиране на вземания на "Веста финанс" ЕООД. Доводът в касационната жалба, че жалбоподателката е увеличила патримониума на дружеството с голяма част от несъбраните му вземания не намира опора в приетата ССЕ, доколкото такава задача изобщо не е поставяна. Експертът е посочил, че към датата на продажба на дяловете на 24.02.2015 г. дружеството има несъбрани вземания в размер на 13 274.22 лв., което е различно от твърденията в жалбата. Фактът, че през ревизираните години от 2010 г до 2015 г. главното задължено лице частично е погасявало задълженията си за корпоративен данък (от декларирани 1518.24 лв. са внесени 860.02 лв.) и за ДДФЛ и ЗОВ (от декларирани 30 416.25 лв. са внесени 10 068.28 лв.) не заличава дължимите публични задължения в размер на 21 006.19 лв. (по данни на ССЕ). Всъщност експертизата потвърждава установяванията на РА, че по-голяма част от сумите по банковите сметки на дружеството са насочвани към свързани лица. От плащания общо в размер на 89 001.26 лв. - 13 414.25 лв. са за покриване на публични задължения, 15 942.01 лв. са преведени към доставчици за извършени услуги и 59 645.00 лв. са преводите към свързани лица. Потвърждава се тезата на приходните органи, правилно възприета от първостепенния съд, че единствено поради целевите, упорити във времето, недобросъвестни действия на П. по извършване на плащания към свързани лица имуществото на главното задължено лице е намаляло да степен да не може да погаси публичните си задължения.

Правилно решаващият съд не е кредитирал новопредставените с молба от 14.12.2016 г. писмени доказателства. От една страна не е ясно защо същите не са представени в хода на ревизията след като касаят счетоводната и търговска дейност на "Веста финанс" ЕООД при заета от В. Д. П. защитна позиция, че цялата документация е предадена на новия собственик и не разполага с такава. На следващо място, представената документация от името на "Веста финанс" ООД е подписана за управител от дъщерята на РЛ М. М. без в Търговския регистър да е отразено, че дружеството се представлява от последната. Тези доказателства следва да се приемат като съставени за целите на процеса.

На следващо място, П. не е представила изисканата й счетоводна и търговска документация във връзка с дейността на дружеството. В отговор на връчено й ИПДПОЗЛ е представила единствено ГФО за 2010 г. - 2013 г. и приемо-предавателен протокол за предаване на документацията на бащата Димитров. Правилно е позоваването от решаващия орган на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ДОПК, който урежда в тежест и на правоприемниците на задължените лица задължение за съхраняване на счетоводната и търговската информация в сроковете по чл. 38, ал. 1 ДОПК. Отказът от наследство касае имуществените отношения на наследодателя - имуществени права и задължения, но не се разпростира до административното задължение за съхраняване на документация във връзка със счетоводната и търговската информация на "Веста финанс" ЕООД. Още повече, че съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон смъртта на едноличния собственик на капитала е основание за прекратяване на едноличното ООД, вкл. в настоящия случай, в който наследниците не са поискали да продължат дейността. За да се стигне до заличаване на търговеца от Търговския регистър обаче е необходимо извършване на ликвидация, за която безспорно са необходими счетоводни и търговски документи, поради което заетата позиция по непредставяне на документи е допълнително основание за недобросъвестност.

Указание за недобросъвестност на П. са и предприетите действия по прехвърляне на дружествени дялове в полза на баща й Д. П. Д. срещу номиналната им стойност от общо 4 лв. Извършеното разпореждане срещу номинална стойност също е прието за разпоредително действие по чл. 19, ал. 2 ДОПК - в случай, че към този момент дружеството е разполагало със средства за погасяване на задълженията му, то отчуждаването не следва да бъде по номинал. Същевременно, касаторката се отказва от наследството на починалия си баща (само няколко дни след отчуждаването на дружествените дялове), което ясно указва на знанието на наследниците, че дружеството не разполага със средства и други активи, достатъчни за погасяване на задълженията му.

Поведението на ревизираното лице, по прехвърляне на дружествените дялове в полза на близък роднина, по отказ от наследство на същия починал роднина и отказ да се предостави търговска и счетоводна документация във връзка с дейността на дружеството въпреки задължението по чл. 38, ал. 4 ДОПК са все действия, които навеждат на неговата недобросъвестност. Правилно първостепенният съд е приел са доказан и осъществен и този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

1. Спорен е следващият елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - относно наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия на П. и имущественото състояние на задълженото ЮЛ.

Въпреки наличието по банкови сметки на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения П. не е разпоредила плащания към бюджета, а е насочвала средствата на дружеството към свързани лица. Несъмнено, в резултат на извършените разпоредителни действия със средства, несвързани с основната дейност на "Веста финанс" ЕООД, е настъпило намаляване на имуществото му. Общата сума на изплатените средства е 59 915 лв. при публични задължения в размер на 21 078.03 лв.

Непредставянето на счетоводна и търговска документация в хода на ревизията е мотивирало ревизорите да ползват информация от публично оповестените ГФО на "Веста финанс" ЕООД за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., при която е установено, че дружеството не разполага с активи - раздел "Активи" на представените счетоводни баланси е със стойност 0.00 лв. Съгласно представени ОПР дружеството не начислява амортизации на ДМА и ДНМА, не отчита и изписва материали и стоки. При проверки в Агенция по вписванията и в МВР - Отдел "Пътна полиция" било установено, че не притежава недвижими имоти и превозни средства. Предоставените данни от "Сибанк" АД, "ОББ" АД и "ПроКредит банк България" АД сочели, че салдата по сметките на "Веста финанс" ЕООД са в размер съответно на 38.88 лв., 0.00 лв. и 0.00 лв. Документите за продажба на дружествените дялове също не са придружени с баланс на предприятието, нито е налице информация за имущественото и финансовото му състояние към този момент.

Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че дружеството не разполага с имущество, с което да погаси публичните си задължения. От една страна ревизираното лице не е оказало съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. От друга страна, приходните органи са проявили дължимата активност да изследват имущественото състояние на главното задължено лице по налични публично-оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. Възраженията на касаторката за неизследване на имущественото и финансово състояние на "Веста финанс" ЕООД са неоснователни.

1. Спорен е и последният елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - в резултат на извършените плащания имуществото на задълженото лице е намаляло и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски.

Константно се възприема в съдебната практика на ВАС (след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС), че разпоредбата на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.

Ревизираното лице не е представило изискана му с ИПДПОЗЛ счетоводната и търговската информация освен подписани от него ГФО. Предвид това поведение на лицето в хода на ревизията и обективната невъзможност да се изискат доказателства от едноличния собственик на капитала на "Веста финанс" ЕООД поради неговата смърт и липсата на правоприемници приходните органи са се позовали на данни от информационните регистри на НАП и представените ГФО. След анализ на така намерената информация по ГДД, ГФО и банкови сметки на "Веста финанс" ЕООД ревизорите са достигнали до извод, че дружеството е реализирало достатъчно приходи, позволяващи му да обслужва текущите си задължения за данъци и ЗОВ. Вместо това П. е насочвала паричните потоци от стопанската дейност в полза на свързани лица, което приходните органи твърдят, че е довело до невъзможност за погасяване на публичните задължения. От гледна точка на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК това следва да е единствената причина за неплащането.

Допълнително е представено писмо изх. № 34-00-210 от 28.10.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП гр. С., съгласно което на 07.03.3015 г. е образувано изпълнително дело № 22150028673/2015 г. срещу "Веста финанс" ЕООД, по което има наложен запор върху банкови сметки на дружеството в "Обединена българска банка" АД. След извършена проверка в програмните продукти на НАП било установено, че дружеството няма движимо или недвижимо имущество, което да обезпечи събирането на публичните вземания. Наличието на обективни факти (смъртта на едноличния собственик на капитала) и недобросъвестното непредставяне на документи от ревизираното лице, мотивирало приходните органи са основат изводите си на публично достъпна информация навеждат на извод, че в случая са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник - задълженото ЮЛ, но същите са се оказали безуспешни.

Съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено във времето поведение по плащания към свързани лица, отчуждаване на дружествените дялове в полза на близък роднина, който към този момент е на 80 години, смъртта на едноличния собственик на капитала, отказът от наследството му и непредставянето на счетоводна и финансова документация от В. П., правилно е навела решаващият съд на осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, предл. 1-во ДОПК. Цитираната в касационната жалба практика на отделни състави на ВАС не е задължителна, касае отделни случаи, всеки от които е специфичен за себе си и различен от настоящия.

Съдът коректно е разпределил доказателствена тежест в процеса, събрал е относимите и допустими доказателства във връзка с елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и при съвкупната им преценка е формирал обосновани и правилни изводи по приложението на материалния закон. Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение 1391.99 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,