Решение № 4048 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 492/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Кадер-74 ЕООД против решение 568 от 30.05.2023 г. и решение 802/26.07.2023 г., постановени по адм. д. 76/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за недопустимост на първото от обжалваните решения и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Относно постановеното по делото допълнително решение се навеждат доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваните решения да бъдат отменени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директора на Дирекция Център за административни услуги Изгрев - община Бургас не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба на Кадер-74 ЕООД против решение 568 от 30.05.2023 г. е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Кадер-74 ЕООД против отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект павилион, 18.5 кв. м., в [жк] АС на УМБАЛ, цветен базар, позиция 18 за продажба на кафе и закуски, издаден от директора на дирекция ЦАУ Изгрев община Бургас по заявление вх. 70-00-8534/01.11.22 г. от Кадер-74 ЕООД. Обжалваното решение е допустимо. Съдът се произнася по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което постановеният съдебен акт е допустим. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при наличие на две заявления, подадени от различни лица, с искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект за една и съща позиция и при положение, че на първият, подал заявлението е издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, а на жалбоподателя е отказано с единствен мотив, че по реда на постъпване в общината неговото заявление е второ, то последният е следвало да обжалва издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект на Бриджит консултинг ЕООД. За Кадер-74 ЕООД не е налице правен интерес да оспорва издаденото разрешение за поставяне на трето лице, тъй като този административен акт не създава за него задължения и не накърнява негови права. Административният акт, който засяга права на жалбоподателя е отказът да бъде издадено, поисканото от него разрешение за поставяне, който подлежи на проверка за законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. За да отхвърли жалбата съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че с влезли в сила съдебни решения са отменени разпоредбите на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас, регламентиращи критериите за избор на кандидат при наличие на повече от едно заявления за дадена позиция. Посочва, че в случая са подадени две заявления за поставяне на преместваем обект за една и съща позиция и прави извод, че правилно административния орган, при липса на регламентация, издава разрешение за поставяне на преместваем обект на лицето, което първо е подало заявлението. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма. В обжалваният отказ липсват фактически и правни основания за издаването му. Единственият мотив за отказа е, че има входирано заявление от друг кандидат за същата позиция, което по време е прието преди заявлението на Кадер-74 ЕООД, като е налице и позоваване на взетото, от назначената комисия решение. Следователно оспореният отказ не съдържа фактически основания, обосноваващи взетото от административния орган решение, поради което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК като този контрол обхваща законосъобразността на акта с оглед изложените в същия фактически и правни основания. В настоящия случай, оспореният изричен отказ е издаден без посочване на правно и фактическо основание, което е нарушение по чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна на отказа само на това основание. Редът на постъпване на заявленията от различни лица не може да бъде и не е критерий за отказ за издаване на исканото разрешение, тъй като същият не е нормативно предписан, в предвидения от закона акт. Освен това по този начин е нарушен и принципът на чл. 7, ал. 1 АПК, като административният акт не се основава на действителните факти от значение за случая и липсата на изготвени критерии и правила, не може да обоснове и и мотивира оспорения отказ. Позоваването на решението на комисията също не може да мотивира акта, тъй решението е обективирано в табличен вид с посочени в графите: заявление, номер и дата; име на фирмата; търговски обект; дейност; място; срок и в последната графа - становище са посочени единствено гласове за, против и въздържал се и дали становището е положително или отрицателно. В това решение липсват фактически основания, обосноваващи отрицателния вот на комисията. В цитирания протокол липсват мотиви и/или изказвания на отделните членове на комисията, от които евентуално да се направят изводи за обстоятелствата, мотивирали позицията на помощния орган. Липсата на мотиви препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения административен акт, което обосновава и неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваният отказ да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Касационната жалба срещу постановеното по делото решение 802 от 26.07.2023 г. е неоснователна. В петитума на жалбата изрично се иска отмяна на оспореният отказ. Липсва изявление за обжалване и искане за отмяна на постановения административен акт за издаване на разрешение за поставяне на трето лице, поради което и този акт не е предмет на съдебен контрол. Освен това, както бе посочено по-горе такова оспорване е недопустимо. Следователно обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Бургас да заплати на Кадер-74 ЕООД сумата 2970 лв., от които 420 лв., заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции, като не се присъжда държавна такса, внесена за втората касационна жалба, предвид изхода на спора и 2550 лв., представляващи уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции, като предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение, в първоинстанционното производство, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение същото се редуцира до 1250 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,