Решение № 11446 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2021 г.
ВАСПетчленен състав11.11.2021 г.
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявеното на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК искане на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на влязло в сила Решение 735/07.02.2020 г. по адм. д. 7092/2019 г. по описа на Административен съд - София-град , в частта, оставена в сила с Решение 13461/29.10.2020 г. по адм. д. 4824/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, както и на Решение 13461/29.10.2020 г. по адм. д. 4824/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е отменено Решение 735/07.02.2020 г. по адм. д. 7092/2019 г. по описа на Административен съд- София-град и вместо него е постановено друго, с което Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 1712 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 16.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС- Севлиево и производството пред АС- Габрово във връзка с обжалването на НП 397/17.12.2014г. на Председателя на КЕВР. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. Владислав Варненчик 258 сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за настоящото производството.Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 735/07.02.2020 г. по адм. д. 7092/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, оставена в сила с Решение 13461/29.10.2020 г. по адм. д. 4824/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, както и на Решение 13461/29.10.2020 г. по адм. д. 4824/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е отменено Решение 735/07.02.2020 г. по адм. д. 7092/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и вместо него е постановено друго, с което Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение в размер на 1712 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 16.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС- Севлиево и производството пред АС- Габрово във връзка с обжалването на НП 397/17.12.2014г. на Председателя на КЕВР. Искателят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Позовава се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка сочи Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК обосновава с Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, Трето отделение, с което решаващият състав е приел, че не са налице причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Завява, че това решение разрешава по противоречив начин идентичен случай между същите страни, за същия предмет и на същото основание. По същество претендира отмяна на влезлите в сила съдебни актове в горепосочените им части, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна Електроразпределение Север АД, гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на осъществените разноски. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното : Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. С решение 735/07.02.2020 г. по адм. д. 7092/2019 г. на описа на Административен съд София - град КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 522/2015 г. РС-Севлиево във връзка с отмененото наказателно постановление 397 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Над тази сума до пълния предявен размер от 1356 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД 86/2016 г. на АС-Габрово във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление 397 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Над тази сума до пълния предявен размер от 1356 лева искът е отхвърлен. Така постановеното решение е обжалвано пред ВАС и с Решение 13461/29.10.2020 г. по адм. д. 4824/2020 г. обжалваният съдебен акт е отменен, в частта, в която са отхвърлени исковете за разликата над 500 лв. до 1356 лв., като вместо това Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, обезщетение в размер общо на 1712 лева, ведно със законната лихва върху него, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС-Севлиево и производството пред АС -Габрово във връзка с обжалването на НП 397/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР. В останалата му част обжалваното решение е оставено в сила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, но решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на общностна разпоредба, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са и решение 12503/21.10.2014 г. по адм. д. 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 3288/17.03.2017 г. по адм. д. 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 4547/10.04.2018 г. по адм. д. 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия и др. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на общностното право и по аргумент от чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС подлежат на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита, че те са узнати от третите лица. В случая цитираното в искането решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официалния вестник на ЕС, поради което именно от този момент то следва да се счита за узнато от искателя. Поради това към 2019г. и 2020 г. посоченият съдебен акт не може да се квалифицира като ново обстоятелство, което при решаването на делата не е могло да бъде известно на страната. По аналогични съображения не е ново обстоятелство и цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба.Наред с това и двата общностни акта не са относими към процесния спор, тъй като са различни фактическите състави, при които те са постановени. Ето защо настоящият състав намира, че не се установява наличието на основанието на чл. 239, т. 1 АПК, с оглед на което искането за отмяна следва да се отхвърли. Идентично крайно заключение следва и относно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Приложението на визираната норма е обусловено от наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Според искателя противоречието между Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение и горепосочените решения налага отмяната на последните. Съпоставката на техните страни и основанието на предявените искове действително сочи, че е налице идентитет по между им, но липсва тъждество в исканията на ищеца. Различно е и фактическото основание, на което се релевирани двете искови претенции за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски, осъществени в различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления. При липсата на тъждество в предмета на коментираните производства и постановените решения, не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 239, т.4 АПК, с оглед на което искането за отмяна на това основание също следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че влезлите в сила съдебни актове подлежат на отмяна единствено при установеност на изчерпателно предвидените от законодателя основания по чл. 239 от АПК. Отмяната на стабилен съдебен акт не е способ за корекция на каквото и да е негова неправилност, поради което наведените доводи относно двойното облагане с ДДС при присъждане на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат обсъждани поради тяхната ирелевантност към настоящото производство. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство, възлизащо на сумата от 600 лева. Настоящият състав намира, че този размер не е прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия