Решение № 10408 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - министъра на културата, чрез юрк. Ничева като процесуален представител, срещу решение 1051 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 4497/2022 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът Княжево четири сезона резидънс ООД, чрез Е. Костов - управител и пълномощника си адв. Баев, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ на заместник - министъра на културата да съгласува виза за проектиране на обект: Комплекс от 4-ри жилищни сгради с Нкк 15 м.; устр. Зона Смф1; Плътност на застрояване - до 40 %; Кинт - до 2.0, минимална озеленена площ - 40 % и подземни гаражи, ПИ с идентификатор 68134.1896.828 по КККР на гр. София, УПИ IV-828, кв. 81, м. Карпузица, район Витоша, гр. София, бул. Цар Борис III", обективиран в становище с изх. СТ-84-536/08.04.2022 г. От административния орган е дадено указание на заявителя (оспорващ пред първата инстанция и настоящ ответник) да представи нова виза за проектиране с отразяване на сградата, недвижима културна ценност - жилищна сграда (целодневна детска градина Георги Димитров), декларирана с писмо 2070/15.06.1983 г. на Националния институт за паметниците на културата, като новото застрояване да бъде съобразено с нея. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че сградата не е нанесена в действащия устройствен план за имота, който не е съгласуван по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, както и че във внесената за съгласуване виза за проектиране сградата не е отразена. С обжалваното решение оспореният отказ е прогласен за нищожен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление в двумесечен срок. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че с представената по делото заповед РД 09-1565/23.12.2021 г. министърът на културата оправомощава заместник - министър проф. д-р Б. Кадинов, подписал оспореното становище, за осъществяване на политики, координация, ръководство и контрол, но не делегира правомощията по чл. 84, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Приема, че актът е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречието както в направените в мотивната му част констатации за неотразяване на сградата в действащия за имота подробен устройствен план (ПУП) и във визата, която е негова извадка, така и в разпоредителната част, с която се отказва съгласуване, а същевременно административното производство е оставено без движение по реда на чл. 84, ал. 6 ЗКН с указания до заявителя да представи нова виза с отразяване на сградата в нея. На следващо място съдът посочва, че при наличието на данни за премахване на декларираната като недвижима културна ценност сграда и направеното от оспорващото дружество искане за отписването й от списъците на недвижимото културно наследство, органът е бил длъжен да спре производството по съгласуване на визата до приключване на тази процедура. Обосновава извод и за издаване на отказа в противоречие с материалния закон, тъй като при липсата на означение за такава сграда в действащия ПУП и в кадастралната карта не е налице основание за представяне на виза, отразяваща съществуването й. Поради констатиране на най-тежкия порок съдът прогласява нищожността на оспорения индивидуален административен акт Решението е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон в частта, в която е обявена нищожността на постановения отказ. Според чл. 84, ал. 2 ЗКН съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за изброените в разпоредбата единични и групови недвижими културни ценности. Като правни основания в оспорения акт са посочени разпоредбите на чл. 84, ал. 1, ал. 2 ал. 9 и ал. 13 във вр. с чл. 83 ЗКН. Направеният извод за издаването му от некомпетентен орган се основава единствено на представената по делото заповед РД 09-1565/23.12.2021 г. на министъра на културата, с която са определени функциите, правомощията и ресорите на заместник - министрите на културата, като на лицето, подписало акта, не са възложени такива да издава писмени становища по чл. 84, ал. 1 ЗКН. От съда не е съобразено обстоятелството, че в мотивите на становището, предмет на първоинстанционното производство, изрично е посочена заповед РД 09-29/21.01.2022 г. на министъра на културата, която в нарушение на чл. 152, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК не е изискана от административния орган и не е представена по делото. Същата е приложена към касационната жалба и видно от съдържанието й с т. II от нея министърът на културата оправомощава проф. д.а.н. арх. Б. Кадинов да издава писмените становища по чл. 84, ал. 1 ЗКН в съгласувателната процедура по гл. пета, раздел V от закона и по чл. 74, ал. 1 ЗКН. Оспореният отказ е постановен на 08.04.2022 г., по силата на заповедта за делегиране на правомощието по чл. 84, ал. 1 ЗКН . При тези данни актът е издаден от материално компетентен орган, на когото от министъра на културата е предоставено правомощие да издава становища по чл. 84, ал. 1 ЗКН, вкл. във връзка със съгласуване на визи за проектиране, поради което изводът на съда в обратен смисъл е неправилен. Отмяната на оправомощаването по т. II от цитираната заповед с последваща заповед на министъра на културата от 13.04.2022 г. не се отразява на валидността на оспорения акт, тъй като към датата на издаването му подписалият го заместник - министър разполага с материална компетентност да се произнася по искания за съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. Предвид изложеното актът е постановен от компетентен орган и не е нищожен. Ето защо, като достига до заключение за неговата невалидност, първоинстанционният съд постановява решението си в тази част без да изиска и да събере необходимите доказателства, относими към компетентността на органа, поради което подлежи на отмяна. Настоящият състав споделя изводите за допуснато при издаване на оспорения акт нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствието му с материалния закон. Правилно съдът приема, че разпоредителната част на становището съдържа две взаимоизключващи се волеизявления - от една страна от административния орган се отказва съгласуване на визата за проектиране, предмет на подаденото до него заявление, а от друга страна са дадени указания за представяне на нова виза с отразяване на сградата - единична недвижима културна ценност, с което на практика административното производство е оставено без движение съгласно чл. 84, ал. 6 ЗКН. При това положение волята на органа е неясна. Данните по делото сочат, че съгласно доклад от 15.06.1983 г. и приложенията към него, информационна карта от м. октомври 1987 г., извлечение от информационна карта на паметниците на културата 8493/30.09.2004 г. на Национален институт за паметниците на културата, на бул. Девети септември 208 е разположена сграда, със застроена площ от 383,21 кв.м., построена през 30-те години на XX век за нуждите на фабриканта Ландау - собственик на фабрика за боядисване на тъкани и химически чистене, като е посочено, че сградата има качества на архитектурен паметник на културата и висока историческа стойност, свързана с живота на Г. Димитров. За нея е издаден АДС от 03.11.1952 г., като е посочена със застроена площ от 280 кв. м, която впоследствие е отписана от актовите книги за държавни и общински имоти. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че за имота действа план, одобрен със заповед РД-09-50-02/05.01.1999 г. на главния архитект на Столична община, в който не са нанесени сгради. Такива не съществуват и в момента. Били са нанесени две сгради, едната в южната част на двора, декларирана като културна недвижима ценност и сграда в североизточната част на имота - панелна детска градина. В одобрената кадастралната карта към 2017 г. е нанесена сграда с идентификатор 68134.1896.828.2, която според вещото лице е идентична със сградата, декларирана като културна недвижима ценност. Същата е премахната в резултат на административна процедура по заявление РВТ18-ТД26-391/06.02.2018 г. от Аргус ООД (бивш собственик на имота), приключила с констативен протокол от 02.07.2018 г. Сградата е заличена от кадастралната карта към 02.06.2021 г., т. е. преди издаване на оспорения отказ. Правилен е изводът на съда, че приложими за определяне статута на сградата като паметник на културата/културна недвижима ценност са Закона за паметниците на културата и музеите (обн. ДВ, бр. 29 от 1969 г., отм. ДВ, бр. 19 от 2009 г.) и Наредба 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура (обн., ДВ, бр. 6 от 19.01.1979 г., отм., бр. 60 от 27.05.1998 г.). При съобразяване с представените по делото доказателства и относимите норми от закона и подзаконовия нормативен акт, правилно съдът приема, че по отношение на сградата е завършен първият етап от обявяването й за паметник на културата, а именно този по нейното деклариране. Съобразно действащия чл. 59, ал. 4 ЗКН във вр. с § 12, ал. 1 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. При това положение и съгласно чл. 83, ал. 1 ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. В тази насока законосъобразно от административния орган е прието, че визата за проектиране подлежи на съгласуване по предвидения в чл. 84 ЗКН ред. Настоящият състав споделя извода на съда, че актът е издаден в противоречие с материалния закон. Несъгласуването на ПУП - ПРЗ за имота с действащия към момента на одобряването му Закон за паметниците на културата и музеите (отм.) и ненанасянето на сградата - недвижима културна ценност в него са факти, ирелевантни за провеждане на процедурата по съгласуване на визата на проектиране. Действащият ПУП от 1999 г. е стабилен административен акт, влязъл в сила, поради което допуснатите при одобряването му нарушения не могат да съставляват фактически основания за постановяване на отказ за съгласуване на представената от заявителя виза за проектиране. Както правилно приема съдът, визата представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план - чл. 140, ал. 2 ЗУТ. В случая е безспорно установено, че сградата - единична недвижима културна ценност не е нанесена в действащия за имота ПУП, както и че е заличена към датата на издаване на оспорения отказ като обект на кадастъра след премахването й през 2018 г. Визата е издадена върху комбинирана скица, каквото е изискването на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Несъществуваща сграда не може да бъде отразена нито в кадастралната карта, нито в действащия ПУП, поради което изискването на органа да бъде нанесена като налична във визата за проектиране, респ. предвиденото застрояване да бъде съобразено с тази сграда, е лишено от фактическо и правно основание. Правилно е прието от съда, че към момента на постановяване на оспорения отказ е налице висящо административно производство по искане на дружеството - заявител за отписване на сградата от списъците на недвижимото културно наследство, което не е съобразено от зам. министъра на културата. Приключването на това производство е от значение за произнасянето на органа по искането за съгласуване на визата на проектиране, поради което е следвало да спре процедурата по съгласуване на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, независимо от обстоятелството, че искането за отписване е последващо. Всички аргументи, свързани с декларирането на сградата и спазването на процедурата по Закона за паметниците на културата и музеите (отм.), извършвани ли са през годините преустройства в сградата, както и за нейното премахване по искане на предходен собственик на имота, са относими именно към това производство, поради което не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящото. В този смисъл изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения отказ поради неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая, е правилен. Предвид изложеното оспореният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени. Правилно преписката е върната на министъра на културата за ново произнасяне по подаденото до него искане за съгласуване на визата на проектиране, тъй като липсват данни след отмяната на т. II от заповед РД 09-29/21.01.2022 г., правомощието по чл. 84, ал. 1 ЗКН да е предоставено на друго лице. Решението в тази част е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, който като краен резултат е благоприятен за ответната страна, искането на Княжево четири сезона резидънс ООД за присъждане на направените за касационното производство разноски е основателно. Министерство на културата следва да бъде осъдено да му заплати такива в размер на 3 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г., преводно нареждане и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение