Решение № 10604 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2017 г.

Решение № 10604 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта срещу Решение № 60 от 9.06.2017 г. по адм. дело № 53/2017 г. на Административен съд-С., с което по жалба на Д. П. П. е отменена Заповед № РД-11-00-243 от 22.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Ответникът - Д. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Русчева, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя Заповед № РД-11-00-243 от 22.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. П. П. на длъжност началник отдел "Посреднически услуги" в Дирекция "Бюро по труда"-гр. С., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на атестирането, което е довело до опорочаване на крайната оценка, послужила като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви, че допуснатите нарушения засягат етапа на изготвяне на работния план и етапа на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Относно индивидуалния работен план съдът е приел, че включената в него цел № 1 не е конкретизирана и не е установен механизъм за преценка на изпълнението й чрез ясно зададени критерии относно обема, качеството и срока за изпълнението. Отделно от това, същата цел не е съобразена с преките задължения на държавния служител съгласно длъжностната му характеристика. На следващо място, съдът е установил, че възможно най-ниската оценка, предвидена в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), е поставена след като държавният служител е бил лишен от гарантираната му от наредбата възможност за обсъждане на степента на изпълнение на целите в индивидуалния работен план и степента на изпълнение на преките задължения. Представените годишни доклади и излагането на мотиви за оценката от оценяващия ръководител във формуляра за оценка не заместват нормативно регламентираната възможност за среща, на която държавният служител би могъл да се изложи аргументи, които да обусловят промяна на оценката. На последно място съдът е приел, че поставената крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована. Решението е правилно.