Решение № 6693 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2019 г.

Решение № 6693 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Иванова и Г. Хаджирадев и двамата от [населено място], [област], чрез адв. Д. Петрова АК – В. против решение № 934/10.05.2019 година, постановено по административно дело № 3128/2018 година по описа на Административен съд – В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмено възражение срещу касационната жалба с характер на подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 934/10.05.2019 година, постановено по административно дело № 3128/2018 година Административен съд – В. е отхвърлил оспорването по жалбата на Н. Иванова и Г. Хаджирадев и двамата от [населено място], [област] срещу Заповед № 3 Д / Д-В-374/22.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В.. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Детето Н. Х. е родено от съвместното съжителство на Н. Иванова и Г. Хаджирадев. По делото е установено, че със заповед № 3 Д / Д-В-374/22.10.2018 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- В. е наредил спешното му настаняване в приемно семейство до произнасяне на съда с решение по ЗЗДт. С решение № 1077/15.03.2019 г. на ВРС, ГО 34 състав, по гр. д. № 10102/2018 г. детето е настанено за отглеждане в приемно семейство за срок от шест месеца. Решението е влязло в сила на 03.04.2019 г. Предмет на контрол в административното производство са временните мерки по настаняване, предприети с оглед бърза и ефективна защита на интересите на детето. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Тези от тях свързани със здравословното състояние на Н. Х. сочат лоша хигиена в жилището, лоша хигиена и липса на хигиенни навици на детето, липса на топла храна, несвоевременни посещения при лекар. Обосновани са изводите на съда за наличие на нестабилни отношения между родителите, при които единият родител е напускал за продължителни периоди от време семейното жилище и е прекъсвал контакта с детето; за това, че детето е било оставяно за продължителни периоди от време само или с братчето и сестрите си без надзор и грижа от възрастен член на семейството; за липса на данни майката да е полагала грижи за възпитанието на детето и същото да е чувствало подкрепа от нейна страна. Детето е било оставяно без надзор не само у дома, но и по улиците. Правилни са изводите на съда, че констатациите в оспорения административен акт са обосновани от доказателствата по административната преписка и се подкрепят от събраните в хода на съдебното оспорване гласни и писмени доказателства. Съобразявайки докладните записки на органите на МВР, вкл. ИДПС, становището на семейния лекар, здравния медиатор, показанията на св. Боева, Димитрова, обосновано административният съд е отбелязал, че се установява, че детето Н., както и другите деца на жалбоподателите са били оставяни без надзор от пълнолетен член на семейството за продължителни периоди от време, вкл. и сами на улицата, били са немити и облечени в мръсни дрехи. Н. е имала здравословен проблем, но не е била заведена на лекар от родителите си, живели са в дом без вътрешна баня и тоалетна и с неподдържана хигиена, родителите не са се занимавали с Н.. Налице са основанията по чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДл., тъй като родителите на детето се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и съществува сериозна опасност за физическото, психическото, нравственото и социалното му развитие. Показанията на свидетелите са преценени съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност са изложени убедителни мотиви в кои части се кредитират като относими към процесния период. Основателно е и позоваването на решение № 1077/05.03.2019 година на районния съд, постановено на основание чл. 28 ЗЗД относно настаняване на децата на жалбоподателите в приемно семейство. При съобразяване на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 и § 1, т. 5 от ЗЗД в процесния случай се установява, че е съобразен най-добрият интерес и висшите интереси на детето, които се ползват с приоритет. Освен това обжалваното решение е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ по чл. 8 ЕКЗПЧОС - Кристеско срещу Румъния 13589/17 § 69, Сахин срещу Германия 30943/96 § 64 относно водещия интерес на детето. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение