Решение № 861 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2013 г.

Решение № 861 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 6285 от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 8372 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ЕТ "Деси-Светла Симеонова" със седалище град Варна, не е изразил отношение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния административен съд, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24948 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на ЕТ "Деси Светла Симеонова" е установена недължимо платена сума в размер на 1312,58 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/270509/19811, дължаща се на плащане за недопустими за подпомагане поради двойно деклариране площи. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - т. е. липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяването на акта съществени процесуални нарушения - неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да прави възражения, да представя доказателства и др. Отделно от това съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която земеделският производител не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт (какъвто безспорно е АУПДВ) следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази", съгласно която "е установено недължимо плащане за двойно заявени площи и е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на: по СЕПП - 895,85 лв., и по НДП - 416,73 лв., се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, и техният размер; причините, поради които при проверките, за които бенефициентът е уведомен, се установява двойно декларирана площ, а впоследствие РА при изчисленията на подлежащите на възстановяване суми констатира двойно декларирани площи в размер на 110,78 ха; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума, както и това тази сума за какъв размер двойно декларирани площи се отнася, и др. Фактическите основания за издаването на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за пръв път в съдебната фаза на производството. Наред с горното правилно съдът е приел, че при постановяването на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочването на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на базата на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и да ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяването на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, ЕТ "Деси-Светла Симеонова" е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена съответна проверка. Едва при допълнителни проверки от РА, предизвикани от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че са налице още по-голям размер двойно декларирани площи, негодни за подпомагане, и част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена, и е издаден обжалваният АУПДВ. На базата на горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган при определянето на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяването на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като заявителят не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащането на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяването на обжалвания акт - 14.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004), съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Предвид гореизложеното решението на Административния съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК