Решение № 9049 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2021 г.

Решение № 9049 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2021 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) към Министерски съвет против решение № 1720 от 17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 10203/2019 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ) в частта, с която е отменено Писмо рег. № BG05 SFOP001-3. 001-0011-C03-M54/21.08.2019 г. / на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление в частта, с която е отказана верификация на сумата от 120, 68 лева разходи за осигурителни вноски на П. Станков. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт е незаконосъобразен. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ВСС, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението си АССГ е отменил писмо рег. № BG05 SFOP001-3. 001-0011-C03-M54/21.08.2019 г. / на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление. Касационната жалба е подадена срещу решението на АССГ, в частта с която е отменен адм. акт по отношение на отказ за верификация на сумата от 120, 68 лева – разходи за осигурителни вноски на П. Станков. В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото дело. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна следното: Жалбоподателят ВСС е бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05 SFOP001-3. 001-0011-С04/4.09.2017 г., сключен с Администрацията на Министерския съвет, в чиято структура е УО на ОП "Добро управление" /дирекция "Добро управление"/, финансиран по Оперативна програма "Добро управление", Приоритетни оси "Прозрачна и ефективна съдебна система" с предмет изпълнението на Проект "Въвеждане на система за наблюдение и регулиране на натовареността на магистратите и съдебната администрация, създаване на стандарт за условията на труд в органите на съдебната власт и повишаване на ефективността на работата им". С решение за определяне на финансова корекция № ФК-2019-177 от 14.08.2019 г. е наложена такава в размер на 25 процента от нормативно признатите разходи по договор, сключен със ДЗЗД "Естрата" на обща стойност 258 672 лв. С решение по адм. д. № 9963/2019 г. на АССГ това решение е отменено и съдебния акт е влязъл в сила. С Писмо рег. № BG05 SFOP001-3. 001-0011-C03-M54/21.08.2019 г. / на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" /УО на ОПДУ/ е отказано верифициране на разходи в размер на 69 034, 62 лв. по договор № BG05 SFOP001-3. 001-0011-C03/14.09.2017 г., във връзка с проект финансиран по ОПДУ. Тази сума включва: Отказ от верификация на разходи като резултат от наложена финансова корекция за сумата от 64 668 лв., сумата от 120. 68 лв. за осигурителни вноски на П. Станков.; сумата от 4220. 97 лв., представляваща разходи за организация и управление и сума в размер на 24. 97 лв., представляваща разходи за информация и комуникация. При така установените факти съдът е стигнал до извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен - постановен е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите основания, въз основа, на които е издаден адм. акт. Така мотивиран АССГ е отменил административния акт. Решението в оспорената част е валидно, допустимо и правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай правилно съдът е приел, че административният акт, в частта, с която е отказана верификация на сумата от 120, 68 лева за осигурителни вноски на П. Станков, е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите основания, които са довели административният орган до този извод. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, но не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая не са посочени конкретни фактически основания, които да обосновават взетото решение за отказ за верификация на разходите. Правилно АССГ е приел, че след като пред адм. орган са представени допълнителни доказателства, касаещи осигурителните вноски на лицето П. С., УО е следвало да анализира тези нови доказателства и тогава да се произнесе аргументирано, предвид разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ. Неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление и препятства съдебния контрол за спазване на материалния закон. Предмет на съдебната проверка пред първата инстанция е не дали изобщо са налице фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание по процесното решение, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и дали тези факти съответстват на описаните в хипотезиса на сочената от органа правна норма. Недопустимо е съдът да извлича по тълкувателен път фактическите основания по упражняване на публичното правомощие от ответника по правния спор или да предполага волята на органа за това кои фактически обстоятелства са обусловили квалифицирането на разходите като недопустими и как е определен размера на приетите за недопустими разходи. Правилен е изводът, че липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност на акта и съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за неговата отмяна. Съдът е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, с оглед на което не следва да бъдат преповтаряни. Предвид горното направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение в оспорената част, се явява обоснован. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По така изложените съображения решението на АССГ в оспорената част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. На осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение