Решение № 4135 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6311/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ вр. § 5 ПЗР ЗОМПИ/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против Решение 727 от 21.04.2023 г. по адм. д. 724/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение РС-760-20-056 от 07.07.2021 г. на КПКОНПИ. С последното е установен конфликт на интереси по отношение на Б. Юруков за това, че в качеството на ректор на Югозападния университет Неофит Рилски - Благоевград /ЮЗУ/ през периода м. декември 2017г. м. декември 2020г. е издавал в свой частен интерес множество заповеди и е утвърждавал поименните списъци към тях - подробно описани в обжалвания акт, с които е определял за себе си допълнителни трудови възнаграждения /ДТВ/. Наложени са му две глоби, всяка в размер 5000 лв. за установения конфликт и са отнети в полза на държавата получените материални облаги от конфликта на интереси в общ размер 142 300 лв., както и нетното дневно възнаграждение, получавано от жалбоподателя за времето на конфликта в общ размер 16 876, 54 лв. В жалбата са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Б. Юруков, чрез процесуалния представител адв. Г. Георгиева оспорва касационната жалба като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата и оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Благоевград е отменил, по жалбата на Юруков, Решение РС-760-20-056 от 07.07.2021 г. на КПКОНПИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, сега ответник по касация. Съдът се е произнесъл по същество в този смисъл след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството пред КПКОНПИ е било образувано по повод сигнал с вх. ЦУ 01/С-760/30.11.2020 г. на Комисията срещу жалбоподателя с предмет установени данни в хода на проверка от страна на Министерство на образованието в ЮЗУ, че в периода 01.01.2018 г. - 30.06.2020 г. ректорът на ЮЗУ, в нарушение на чл. 14, ал. 9 от Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ /ПУДЮЗУ/, е определил сам на себе си и са му изплатени допълнителни трудови възнаграждения /ДТВ/ в размер на 110 300 лв. Производството е започнало с Решение КИ-23 5/09.12.2020 г. на Комисията, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм/. Във връзка с изискани доказателства, от председателя на Общото събрание /ОС/ на ЮЗУ с писмо вх. ЦУ01-666/14.01.2021 г. на Комисията са били представени доказателства за служебното положение на жалбоподателя като ректор за мандати 2015-2019 и 2019-2023 г., ПУДЮЗУ, Правила за изграждане на система за финансово управление и контрол в ЮЗУ, Правилник за организацията на работната заплата в ЮЗУ, общо 27 заповеди на ректора на ЮЗУ, с които са определяни ДТВ на преподавателите и административния персонал, справка за получените от ректора на ЮЗУ трудови възнаграждения, както и заповед 262/29.11.2019 г. на председателя на ОС за изплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск от проф. Юруков за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. С писмо вх. ЦУ01-5234/16.03.2021 г. са били получени и изисканите от Комисията протоколи на Академичния и Ректорския съвети на ЮЗУ с взетите решения за еднократно изплащане на ДТВ, а с писмо вх. ЦУ01-6862/06.04.2021 г. е предоставена и изискана информация относно механизма за определяне и лицата, участващи в определянето на индивидуалния размер на изплащаните еднократно допълнителни възнаграждения на академичния състав и на административния персонал, както и възнагражденията за допълнително материално стимулиране на работещите в ЮЗУ за периода 2018-2020 г., както и приложения от 1 до 3 към Правилника за организация на работната заплата в ЮЗУ. Допълнително към преписката са приложени служебни справки в регистър НБД Население , на електронната страница на ЮЗУ, както и от Регистъра на лицата, заемащи висши публични длъжности на КПКОНПИ - за подадените от жалбоподателя декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ /отм/. Във връзка с предоставената му възможност, на 16.06.2021 г., Юруков е представил пред Комисията Становище , в което е описал положителното развитие на ЮЗУ - увеличени приходи и финансов резерв, увеличаване на заплащането, увеличаване на студентите, развитие на академичния състав; по отношение на механизма за отпускане на ДТВ е посочил, че индивидуалният им размер не е определян еднолично от ректора, а по предложение и съгласуване с ръководителите на факултетите, дирекциите и отделите и в зависимост от финансовите възможности на ЮЗУ; акцентирал на това, че решенията били консултирани с Ректорския съвет, а в някои случаи и от Академичния съвет; уточнил, че заповедите и поименните списъци към тях са подписвани от помощник - ректора и главния счетоводител на ЮЗУ като пояснил, че ДТВ са получавани при условията на чл. 118 от КТ. Виждането си, че не е налице конфликт на интереси Юруков обосновал с факта, че се е придържал към една практика, прилагана и в предходни мандати при определяне на еднократните ДТВ , че по препоръка на Министерство на образованието и науката, дадена по повод проверка на ЮЗУ за периода от началото на 2018 г. до 30.06.2020 г., заповедите за определяне на ДТВ за ректора се подписват от председателя на ОС, но че такава препоръка не е давана назад във времето, както и че нито Сметаната палата, нито АДФИ, при проверка на ЮЗУ, са установявали в миналото порок на следваната практика по определяне на ДТВ. На проведеното на 16.06.2021 г. изслушване пред Комисията, Юруков е изложил отразеното в писменото становище. След проверка на събраните доказателства, Комисията издала оспореното Решение от 07.07.2021 г., прието с единодушие от състава й, като установила конфликт на интереси по отношение на проф. Юруков за това, че е издал Заповед 246 на 18.12.2017 г. и е утвърдил приложен към същата поименен списък, в свой частен интерес - нарушение по чл.8, изречение първо от ЗПУКИ /отм./ и му наложила, на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ /отм./, глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за осъществен от него конфликт на интереси по чл. 2 от ЗПУКИ /отм./ за нарушение на разпоредбата на чл.8, изречение първо от ЗПУКИ /отм/., извършено в качеството му на ректор на Югозападния университет Неофит Рилски - Благоевград и лице, заемало публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 от ЗПУКИ /отм./. Комисията установила конфликт на интереси по отношение на проф. Юруков и за това, че като лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ /отм./, е издал 21 броя заповеди и утвърдил приложените към тях поименни списъци с индивидуализирани допълнителни възнаграждения, в свой частен интерес - нарушение по чл.58, изречение първо от ЗПКОНПИ /отм./, като му наложила глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за осъществен от него конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм/ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изречение първо от ЗПКОНПИ /отм/, извършено в качеството му на ректор на ЮЗУ Неофит Рилски - Благоевград и лице, заемало публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т. 45 от ЗПКОНПИ/отм./. С решението си Комисията отнела в полза на Държавата от проф. Юруков сумата в размер на 16 876, 54 лева, представляваща полученото от него нетно дневно възнаграждение за датите, на които са извършени действията, формиращи нарушението, породило конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм/, както и сумата в размер на 142 300 лева, представляваща получената материална облага, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ /отм/. Комисията е мотивирала от фактическа страна решението си с обстоятелството, че в обхванатия от производството период по чл. 73 от ЗПКОНПИ /отм/ - от м. декември 2017 г. до м. декември 2020 г. включително, изпълнявайки длъжността ректор на държавното висше училище ЮЗУ Юруков е издал 21 броя заповеди, с които е определил изплащането на ДТВ на преподавателите и административния персонал на университета в размер, определен в приложени към заповедите списъци, също утвърдени от него, като във всички списъци е било включено името и на самия него и му е определено допълнително възнаграждение. Със заповедите е било определено еднократно заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 8000лв. съответно за м. декември 2017 г. и за м. януари 2018г., за всеки от месеците април, май, юни, септември, октомври и декември 2018г. и януари 2019г., за м.април и юни 2019г. по 8500лв., за м. септември и октомври 2019г. по 7200лв., за м.декември 2019г. и м. януари, април, май и септември 2019г. по 8500лв., за м. януари, май, септември, октомври и декември 2020г. също по 8500лв. и др., за постигнати резултати през съответната финансова година и предстоящи официални национални и международни празници в страната, и т.н. Комисията е приела, че всички 21 заповеди са били подписани от Юруков, помощник ректора и главния счетоводител на ЮЗУ, а заповедите, издадени на 23.09.2019 г. и след това /по т.19-21 от решението/, са били подписани и от председателя на ОС, съответно заповедите от 18.12.2018г. до 22.05.2020 г. /по т. 15 20/ са били приподписани от председателя на ОС на ЮЗУ на 23.09.2020 г. Прието е било също, че съгласно ПУДЮЗУ, в редакцията му от 2018 г. /изменен и допълнен от Общото събрание на Университета по Протокол 6 от 21.12.2018 г./, в чл. 14, ал. 9 е заложено, че допълнителните условия по трудовото правоотношение - трудово възнаграждение, командировки, награди и др., възникнали от избора на ректор, се определят от Председателя на Общото събрание. Същият текст се съдържа и в чл. 14, ал. 8 от ПУДЮЗУ, в редакцията му от 2008 г. С последните изменения и допълнения на ПУДЮЗУ по Протокол 2 от 12.05.2021 г., алинея 9 на чл. 14 е отменена. От правна страна Комисията е приела, че с издаването на посочените 21 заповеди и утвърдените към тях поименни списъци, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, проф. Юруков е определил за себе си ДТВ, с което е упражнил правомощията си по служба в свой частен интерес. Комисията не оспорва, но не е зачела като основание, изключващо наличието на конфликт на интереси обстоятелството, че е било проведено предварително съгласуване с други органи и служители на ЮЗУ относно размера на ДТВ, вкл. и това на Юруков, както и че част от заповедите са приподписани, а други подписани от председателя на ОС. Приела е, че Ректорският съвет има спомагателни функции спрямо упражняване правомощията на ректора, които не могат да изключат отговорността за взетите крайни решения от ректора. По отношение на заповедите, издадени след решения на Академичния съвет - заповеди 246/18.12.2017 г. и 259/18.12.2018 г. е посочила, че по арг. от чл. 32, ал. 1 от ЗВО и чл. 17, ал. 1 от ПУДЮЗУ ректорът е част от състава на този съвет и е участвал при вземането на решенията за изплащане на ДТВ. Отбелязала е също, че самите решения на Академичния съвет са общи и касаят принципното изплащане, а не размера на ДТВ, което впоследствие е било конкретно определено от ректора. Издаването на заповед 246/18.12.2017 г. е квалифицирано от Комисията като акт на лице по чл. 3, т. 18 от ЗПУКИ /отм./, с което е нарушено правилото на чл. 8 от ЗПУКИ /отм./ и е придобита материална облага - получените 8000 лв., както и нематериална облага, изразяваща се в помощ и подкрепа в своя полза . Нарушението по заповед 246/18.12.2017 г., наложеното за него наказание и отнемането на имуществото са квалифицирани по действащия към момента на извършване на деянието закон - ЗПУКИ /отм, ДВ, бр. бр. 7/2018 г./, като е наложена глоба в размер 5000 лв., определена на основание чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ /отм./ в минимален размер, но без мотиви относно определянето му. По отношение на останалите заповеди, определени като актове в частен интерес на лице по чл. 6, ал. 1, т. 45 от ЗПКОНПИ /отм./ е посочено нарушение на правилото на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ /отм./, от което са придобити материални облаги в размер на получените парични възнаграждения и нематериална облага - помощ и подкрепа лично за себе си . По отношение на установения конфликт на интереси при определяне на ДТВ след заповед 246/18.12.2017 г., макар да сочи заповедите като отделни актове в частен интерес , Комисията е наложила за всички тях глоба в размер 5000 лв., визирайки нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм/ за нарушение на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ . За да отмени оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че то е валиден административен акт, издаден от компетентен орган КПКОНПИ, в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм/ форма, съдържащ всички реквизити, изискуеми от чл. 74, ал. 2 и ал. 3 от ЗПКОНПИ /отм./, но при съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, и в несъответствие с неговата цел. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. При прецизно установена фактическа обстановка административният съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. За да бъде установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм/ е необходимо наличието на следните кумулативно предвидени в закона предпоставки: 1/ лице, което заема висша публична длъжност; 2/ установен частен интерес на това лице или на свързани с него лица и 3/ възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо публична длъжност. За да е осъществена хипотезата на посочената разпоредба, това лице трябва да упражнява правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но в негов интерес или на свързано с него лице, като законодателят акцентира на възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Практиката на Върховния административен съд по тълкуване на разпоредбите на чл. 2 от ЗПУКИ /отм./ и чл.52 ЗПКОНПИ /отм./ категорично сочи, че законодателят не изисква доказване на обстоятелството доколко и в каква степен упражняваните властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес, достатъчно е частният интерес на заемащия публичната длъжност или на свързаното с него лице да е свързан с упражняването на неговите властнически правомощия. Приема се за достатъчно наличието на формално нарушение в това отношение /досежно този елемент от фактическия състав на посочената разпоредба/ без да е необходимо доказването на реален резултат. Недопустимо е, според закона, заемащото публична длъжност лице да може да влияе в частен интерес и с това да компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното ведомство, учреждение и т.н. Проверката, която специализираният държавен орган за предотвратяване на конфликта на интереси и съдът дължат да извършат, изисква преценка и анализ на всички релевантни факти, настъпили в административното и съдебното производство, респективно тяхното тълкуване съобразно заеманата от лицето позиция и упражняваните по отношение на служителите правомощия. С разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм/ законодателят е въвел забрана за лицето, заемащо висша публична длъжност, да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. При изпълнение на правомощията или задълженията си по служба това лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес, като тази забрана цели да предотврати и най-малките съмнения, че в качеството си на лице по §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ /отм/ ще осъществява своите правомощия, ръководено от лични или икономически отношения, а не според законоустановените критерии. Съдебният контрол върху актовете на административните органи цели да провери съответствието им със закона, правилата за издаването им и преследваната от закона цел. Гаранция за законосъобразност на тези актове е извършването на предварителна преценка от страна на административния орган дали и доколко в конкретния проверяван случай е налице конфликт на интереси. Неизвършването на такава предварителна оценъчна дейност от органа препятства на практика предотвратяването и установяването на конфликта на интереси, и обезсмисля цялата проведена по ЗПКОНПИ/отм/ административна процедура. Липсата на предварително изясняване и съобразяване на спецификите на конкретния случай е нарушение на производствените правила и то съществено по своя характер, поради което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт и за отмяната му. С оспорения акт Комисията - касатор в настоящото производство е приела, че с издаването на посочените 21 заповеди и утвърдените към тях поименни списъци, в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност - ректор на ЮЗУ в проверявания период, Юруков е определил за себе си ДТВ, с което е упражнил правомощията си по служба в свой частен интерес и е допуснал конфликт на интереси. В конкретния случай, при извършването на проверката по ЗПКОНПИ /отм/, Комисията не е взела предвид и не е анализирала в съвкупност спецификите за случая, което е довело до опорочаване на процедурата и съответно на издаденото от нея решение. Не са били съобразени специфичните особености на дейността на учебното заведение и длъжността ректор , обусловени от принципа на академичната автономия, заложен в чл. 19, ал.1 от Закона за висшето образование /ЗВО/, на длъжността ректор на държавно висше училище, както и приложимата към тази дейност и към реда и начина на определяне на възнаграждението на ректора специална нормативна уредба. В случая Комисията не само не е изследвала и съобразила тези специфики, но и изобщо не е приела за необходимо извършването на такава преценка, поддържайки тезата за установяване на конфликта на интереси само на формалните основания за това. Това безспорно е опорочило процедурата по издаване на оспорения административен акт, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Не е било съобразено обстоятелството, че съгласно чл. 21, ал.1, т.14 от ЗВО, като израз на академичното самоуправление висшето учебно заведение има правото да извършва стопанска дейност, свързана с основната му дейност по чл.6, ал.1 от ЗВО, като реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост, при успешно осъществяване и добро управление, носи на висшето училище значителни приходи. Тъй като тези приходи не са свързани с държавния бюджет, а са генерирани на самостоятелно основание, безспорно създават финансова възможност за допълнително стимулиране на преподавателите и служителите на висшето училище, което именно ректорът като орган на управление има правомощието да разпореди, след като се съобрази с предложенията в това отношение на финансово-отговорните лица главен счетоводител и помощник - ректор. Тези допълнителни приходи са резултат и от доброто управление на ръководителя /ректора/, от една страна, но преди всичко от научноизследователската и др. дейност на академичния състав, член на който безспорно е и преподавателят професор Юруков, която специфична особеност не е отчетена от административния орган. Не е изследван въпросът, а е следвало да бъде сторено, в какво качество, за какъв принос и за коя от извършваните дейности като преподавател и заемащ академична длъжност или като ректор Юруков е получил ДТВ с процесните заповеди. При извършване на проверката по ЗПКОНПИ /отм/, Комисията не е взела предвид, а е следвало да прецени и особеностите на правомощията по управление на висшето училище на заеманата от Юруков длъжност в проверявания период, както и конкретното поведение на заемащия тази длъжност. Не е била отчетена липсата на законов механизъм за определяне на друго лице сред служителите, което да изпълнява функциите на ректора при евентуален отвод, освен в случаите на временна неработоспособност, както и невъзможността за определяне на външно за институцията лице. Не е било съобразено обстоятелството, че при евентуално оттегляне на ректора от изпълнение на функциите му, това поведение би било определено като нарушение на разпоредбите на ЗВО при условие, че не е предвидена възможност функцията на ректора на висшето училище по организиране, управление и разходване на финансовия ресурс да бъде делегирана на друго лице. В тази връзка, правилно административният съд е приел за приложима нормата на чл. 27 от Правилника за организацията на работната заплата, уреждаща възможност за ректора да награди членовете на преподавателския и административния персонал в училището, в това число и себе си като част от академичния състав, което правило не противоречи на действащ закон или подзаконов нормативен акт. Не може да бъде споделена тезата на Комисията за приложението на чл. 14, ал. 8, след изм. 9 от ПУДЮЗУ. На първо място, това правило касае допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, по смисъла на КТ и чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, които са част от задължителното съдържание на трудовия договор /за образователна и научна степен, за придобит трудов стаж и професионален опит/, и които произтичат от избора на ректор. Изплатените с процесните 21 бр. заповеди допълнителни възнаграждения са с непостоянен характер по смисъла на чл.13 ал.1 от НСОРЗ /за постигнати резултати - текущи или за определен период от време, промени в условията на труд с временен характер, водещи до допълнително нервно-психическо натоварване, за участие в печалба и др./, които могат да се уговарят и с вътрешни правила и са извън обхвата на чл. 14, ал. 8, след изм. 9 от ПУДЮЗУ. Касаторът не е съобразил тези характерни особености на видовете ДТВ. От друга страна, председателят на Общото събрание, като лице заемащо академична длъжност на основен трудов договор е част от академичния и преподавателски състав на висшето училище, на когото ректорът разрешава заплащане на ДТВ по смисъла на чл.27 от ПОРЗ, и в тази връзка, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че ако председателят на ОС следва да определи и разреши ДТВ на ректора, то между него и последния неминуемо се поражда взаимна зависимост в хипотеза на определяне един на друг на парични плащания под формата на ДТВ по трудовото им правоотношение с ЮЗУ. Изцяло се споделя изводът на съда, че тъй като към процесния период на издаване на заповедите не е имало сключен договор за управление на ЮЗУ по реда на чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗВО и не е имала приложение Наредба 23 от 27.08.2020г. за начина за определяне размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката /като издадена в края на проверявания период/, трудовото правоотношение на Юруков и следващите му се от това възнаграждения трябва да се разглеждат съобразно общите правила на КТ и при действието на чл. 29, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗВО /преди изм. с ДВ бр.17 от 25.02.2020г./ По делото е безспорно, че Юруков е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.45 от ЗПКОНПИ /отм/. Същият е подписал заповеди, в които е наредил изплащане на допълнителни възнаграждения на всички членове на академичния и административен персонал на висшето училище работещи на постоянен трудов договор с ЮЗУ, в това число и на себе си. Тези заповеди обаче са издадени въз основа на вътрешни правила за определяне на посочените възнаграждения, в които се съдържат критериите и механизма за определянето им. По делото е установено, че преди да бъдат издадени, заповедите за допълнително материално стимулиране на служителите е била провеждана процедурата, предвидена в раздел Четвърти от Правилника за организацията на работната заплата. Съгласно правилата, предложенията за допълнително възнаграждение на работещите във висшето училище се изготвят от лицата, отговарящи за финансовата му политика главния счетоводител и помощник ректора, подлагат се на обсъждане от ректорския съвет, който при одобрение взема решение за предоставяне на допълнителни възнаграждения съобразно възможностите на финансовия ресурс. Размерите на допълнителното възнаграждение за преподавателите и служителите се определят по списък от помощник ректора и главния счетоводител, в съответствие с постъпилите предложения от ръководителите на отделните звена, в зависимост от положения труд и конкретния принос за постигане на определени резултати в учебната, научно-изследователската, стопанска и др. дейност . Видно от отделните заповеди, ДТВ на проф. Юруков е определяно от помощник-ректора и главния счетоводител в размер съотносим с размерите на ДТВ на останалите преподаватели и служители в университета, и съобразно наличния финансов ресурс. За определените по този начин размери на ДТВ ректорът е издавал заповеди, с които е разпореждал изплащането им без да се намесва при определяне на размера им. При тези данни, тъй като издателят на заповедите е подписвал предоставените му изчислени от компетентните длъжностни лица размери на ДТВ, не може да се сподели тезата на административния орган за субективно отношение досежно размерите на тези възнаграждения /твърдяната получена облага/. След като в качеството си на ръководен орган на висшето училище проф. Юруков е подписвал заповеди за ДТВ на всички служители /в това число и на себе си като преподавател и член на академичния състав на висшето училище/, не може да се направи извод за наличие на частен интерес, при положение, че се е съобразил с процедурата по определянето им и при условие, че не е възпрепятстван да упражнява правомощията си и не разполага с механизъм за възлагането им на друго лице. В този смисъл неоснователни са възраженията на Комисията касатор за противоречие на решението на административния съд с материалния закон. За да установи наличието на частен интерес /който не следва да бъде предполагаем, а доказан/, Комисията е следвало да анализира съществуващите в ЮЗУ нормативни правила за изграждане на система за финансово управление и контрол, правила за отчитане на резултатите от професионалната дейност на преподавателите и служителите и др., за да стигне до правилен извод дали личността на лицето, подписало заповедите, е можела да влияе и е повлияла при определяне на ДТВ. Разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм./ не налага абсолютна забрана за издаването на актове от лицето, заемащо публична длъжност, а само ако това е в негов частен интерес. В случая не може да се сподели изводът на Комисията за наличието на неследваща се "облага", тъй като не се установи с подписването на процесните заповеди ректорът да е получил лично за себе си помощ и подкрепа в това си качество. Предвид данните за извършвана от проф. Юруков професионална дейност като преподавател в ЮЗУ, свързана с основната функция на висшето училище съгласно ЗВО, и за приноса му за успешното реализиране на тази функция, му се дължи определяне на ДМС в това му качество. При съобразяване на това обстоятелство и анализиране на приетите във висшето училище правила и критерии за определяне на приноса за постигнатите финансови резултати, КПКОНПИ не би достигнала до извода, че формалното подписване на процесните заповеди е в нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм/. В случая не е установено изискването за постигане на неправомерна цел - придобиване на неследваща се облага в частен интерес, тъй като ако те бяха подписани от друго лице, би се получил същия резултат за жалбоподателя, сега ответник по касационната жалба. Правилен е и изводът на АС Благоевград за допуснато от Комисията съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизиране, неиндивидуализиране и противоречиво отразяване на деянията от обективна страна в обстоятелствената и разпоредителната част на решението. От една страна, не става ясно за колко деяния е санкционирано лицето - дали се касае за отделни деяния, представляващи самостоятелни нарушения, всяко от които осъществяващо поотделно фактическия състав на конфликта на интереси, или за едно нарушение, представляващо от обективна и субективна страна продължавано нарушение. От друга страна, дадената от Комисията правна квалификация на нарушенията противоречи на описанието им в обстоятелствената част. Налице е процесуално нарушение от вида на съществените, тъй като се ограничава правото на защита на адресата, от една страна, и се възпрепятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорвания акт, от друга, което е самостоятелно основание за отмяната му. Изложените фактически и правни съображения обосновават извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаване на процесното решение на КПКОНПИ. Като е достигнал до същите изводи и уважил жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за приложимост на чл.81, ал.3 и чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, респективно за изтекла погасителна давност по отношение на административнонаказателното преследване на деянията, извършени с издаването на заповедите в периода до 18.12.2018г., но макар и неправилни тези изводи не могат да повлияят на правилността на обжалвания съдебен акт като краен резултат. При този изход на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 2000 /две хиляди/ лева за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,