Решение № 2459 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2008 г.

Решение № 2459 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Мохамед Ариф Агуш е подал касационна жалба срещу решението от 25.03.2008 г. по адм. д. № 254/2007 г. по описа на Административния съд - Смолян, с което е била отхвърлена жалбата му срещу издадените от директора на Държавно лесничейство - Смолян позволителни за сеч на гори в землището на град Смолян, местността "Ковачево" № 0078458/6.12.2006 г., № 0078459/6.12.2006 г., № 0078467/3.01.2007 г., № 0078468/3.01.2007 г. и № 0099651/23.05.2007 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отменят оспорените административни актове и се присъдят направените по делото разноски. Директорът на Държавно лесничейство - Смолян не е взело становище. Ответниците Мохамед Салимехмед Агуш, Шефкат Мехмедова Агушева, Невина Изединова Агушева и Ниймет Салимехмедова Чокова не са взели становище. Ответниците Садет Мехмед Агуш, Джелял Сами Агуш и Ариф Сами Агуш, наследници на починалия в хода на производството Сами Ариф Агуш, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Административният съд е установил, че Мехмед Ариф Агуш, Мохамед Салимехмед Агуш, Сами Ариф Агуш, Шефкат Мехмедова Агушева, Невина Изединова Агушева и Ниймет Салимехмедова Чокова са наследници на Ариф Салихов Агушев. С решение № Ф43/10.12.2003 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Смолян на наследниците на Ариф Салихов Агушев било възстановено правото на собственост върху имоти № 438006, № 438007 и № 441005, представляващи залесена горска територия, находящи се в землището на град Смолян, община Могилица. На 28.11.2006 г. била проведена среща на собствениците на възстановените имоти, на която не присъствал само Мехмед Ариф Агуш. Събранието на собствениците приело решения относно начина на ползване на имотите и възложили на Самир Джелял Агуш да организира добиване на дървен материал и извозването му. Със заявления от 4.12.2006 г., 3.01.2007 г. и 27.04.2007 г., подадени до директора на Държавно лесничейство - Смолян, Самир Джелял Агуш поискал да му бъде дадено разрешение за ползване на дървесина от горите, собственост на наследниците на Ариф Агушев. Въз основа на тези заявления директорът на Държавно лесничейство - Смолян издал позволителни за сеч № 0078458/6.12.2006 г., № 0078459/6.12.2006 г., № 0078467/3.01.2007 г., № 0078468/3.01.2007 г. и № 0099651/23.05.2007 г. Съдът приел, че позволителните за сеч са били издадени от компетентен административен орган въз основа на заявление на собственици на имотите. Административният орган нямал задължение да уведоми за направените искания Мехмед Агуш в качеството му на собственик на идеална част върху горите. Издадените позволителни не засягали негови права, тъй като всеки от собствениците имал право да си служи с общата вещ. Издадената обезпечителна заповед от 22.06.2005 г. на Русенския районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск за делба чрез налагане на възбрана на имотите, представляващи залесени територии в землището на град Смолян, местността " Ковачево ", не обосновала отмяната на издадените позволителни, тъй като с тях се разрешавало ползване, а не разпореждане с имотите. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената жалба. Решението е недопустимо, тъй като административният съд се произнесъл по жалбата на лице, което не е носител на правен интерес от обжалване на издадените позволителни за сеч. Целта на позволителните за сеч е да се гарантира ползване на горите, което съответства не само на интересите на собствениците, а и на тези на обществото. Затова разпоредбата на чл. 53, ал. 5 от Закона за горите изрично предвижда, че физически и юридически лица - собственици на гори, се разпореждат с дървесината и продуктите, добити от имотите им, при спазване изискванията на закона. С подаването на заявление за добив на дървесина се упражнява правото на собственик или ползвател да осъществи ползване на горите. Заявеното право се удовлетворява при получаването на разрешение и се накърнява при отказ на компетентния орган да разреши ползването на гората. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от Закона за горите урежда възможността за обжалване не на позволителното, а на отказа за неговото издаване. Мехмед Агуш обжалва позволителните за сеч по съображения, че те засягали правото му на собственост, тъй като между наследниците на Ариф Салихов Агушев имало съдебен спор за делба на горите, от които се извършва добив на дървесина. Правото на собственост е гражданскоправно и не е идентично с правото на контролирано ползване на горите, което се реализира посредством издадените от директора на Държавното лесничейство - Смолян индивидуални административни актове. Претенцията на жалбоподателя стои извън предмета на административните правоотношения, създадени по повод получаването на разрешение за ползването на имотите за добив на дървесина. Спорът, който Мехмед Агуш повдига, е свързан с защита на правото му на собственост, поради което подлежи на разглеждане по общия исков ред. Впрочем, жалбоподателят е получил съответна на правото си закрила, като се е снабдил с обезпечителна заповед, налагаща възбрана върху горите, притежавани от него в съсобственост с лицата, които са се снабдили с позволителни за сеч. Административният съд също е изложил мотиви в посока на липса на правен интерес на жалбоподателя за обжалване на административните актове, но вместо да прекрати производството поради отсъствието на предвидената в закона абсолютна процесуална предпоставка, се е произнесъл по същество, отхвърляйки подадената от Мехмед Агуш жалба. Решението е недопустимо и следва да се обезсили като се постанови прекратяване на съдебното производство. С оглед резултата от служебно извършената проверка за допустимост на решението, не подлежат на разглеждане направените от касационния жалбоподател оплаквания по отношение на правилността на решението, както и не следва да му се присъждат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд