Решение № 10744 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2018 г.

Решение № 10744 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Рабушев срещу решение № 442 от 21.12.2017 г. по административно дело № 271/2017 г. от Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 373 з-181/03.08.2017 г. на Началник група "Охранителна полиция" в Районно Управление (РУ) – Чепеларе при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) –Смолян. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като претендира и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник група "Охранителна полиция" в РУ Чепеларе в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против акт, който засяга права и интереси на жалбодателя. Същото е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че като автопатрул със служебен автомобил в по-голямата част от периода 00: 51 до 03: 46 часа младши инспектор К. Рабушев закрива с крак камера 02 на системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила, което е нарушение на т. 7 от "Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед № 8121 з-197 от 19.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. При това обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че извършеното от Рабушев правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3. предл. 3 от ЗМВР - "лошо изпълнение на заповед", е предвидено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 до 6 месеца, като на служителя е наложено посоченото наказание за минималния предвиден срок от три месеца. Неоснователен е наведеният довод за възлагане на проверката от некомпетентен орган – същата е възложена от началника на РУ Чепеларе и освен това, както правилно е посочено в обжалваното решение същата няма характера на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, а въз основа на нея са установени данните, въз основа на които е образувано производството. Освен това обстоятелството, че дисциплинарнонаказващия орган не е възложил такава проверка не води до извод за опорочаване на производството или за необективност. Заповедта е постановена след изпълнение на изискванията на чл. 35 АПК - изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при това в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР събирането на доказателствата е извършено с допустими по закон начини и средства. Правилно в тази насока в обжалваното решение е съобразен и факта, че в писмените си обяснения (л. 28) служителят признава извършването на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Извършеното от Рабушев деяние, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност е установено по безспорен и несъмнен начин от записите на техническо средство, което изключва вероятност за предубеденост на дисциплинарнонаказващия орган при установяването му, а и факта, че същият е наложил по-леко наказание от предложеното му от комисията, извършила проверката води до извод за неоснователност на наведения довод. Неоснователен е и наведеният довод за маловажност на случая, доколкото е установено, че служителят близо два часа е закривал камерата с обувката си по време на 12 часово дежурство, при което за посочения период е нарушил изискването на т. 7 от Указанията – да не поставя прегради пред камерата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход да делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК на ответника се дължат разноски, като е направено своевременно искане за това, но по делото липсват доказателства за участие на юрисконсулт, доколкото отговорът на касационната жалба изхожда лично от началник група "Охранителна полиция" при РУ Чепеларе и същият не е бил представляван в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение