Решение № 9010 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение30.09.2025 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 20859 от 22.10.2024 г., постановено от Административен съд София град, III отделение, 8 състав, по адм. д. 3459/2024 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение 4566 от 11.02.2025 г., постановено от Административен съд София град, III отделение, 8 състав, по адм. д. 3459/2024 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III 136, ет. 3, разноски в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И. Зарева, против решение 20859 от 22.10.2024 г., постановено от Административен съд София град, III отделение, 8 състав, по адм. д. 3459/2024 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд, че надграждащите условия в процесната методика са описани по начин, по който обективно да бъдат присъдени точки по всеки от тях, като счита, че тези условия създават възможност за субективизъм от страна на помощната комисия на възложителя, непредвидимост на резултатите, а оттам ограничаване на свободната конкуренция. Поддържа, че остава неясно защо съдът е приел, че по отношение на първото надграждащо обстоятелство методиката за комплекса оценка е законосъобразна, тъй като липсват аргументи в подкрепа на този извод. С направените възражения досежно второто и третото надграждащи обстоятелства дословно са преповторени аргументите в оспорения административен акт, въз основа на които е наложена финансовата корекция. Обобщено касационният жалбоподател изразява становище, че обжалваното решение е необосновано и поради това административният орган е затруднен да организира защитата си, тъй като не знае мотивите на съда, въз основата на които е приел жалбата за основателна. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила решението за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Напоителни системи ЕАД, оспорва касационната жалба чрез упълномощения адвокат Г. Гълъбова, която с писмен отговор от 28.02.2025 г. пледира за оставянето ѝ без уважение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. Зарева, против определение 4566 от 11.02.2025 г. на Административен съд София град, III отделение, 8 състав, по адм. д. 3459/2024 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение 20859 от 22.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и необоснованост на определението, тъй като делото не се е характеризирало с фактическа сложност и не се е нуждаело от изясняване на фактите. Акцентира на липсата на доказателствени искания от жалбоподателя на извършването на каквито и да било процесуални действия, извън формалното явяване на адвоката на дружеството на едно съдебно заседание. Счита, че необосновано съдът е приел за неприложимо решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът Напоителни системи ЕАД, чрез пълномощник адвокат Г. Гълъбова, в срока по чл. 232 АПК депозира отговор на частната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват данни, обуславящи извод за допуснато при възлагането на обществената поръчка нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Поддържа, че в случая е налице материалната незаконосъобразност на процесния административен акт и същият е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, при липса на извършена от възложителя нередност, а още по-малко по смисъла на т. 11, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, даваща основание на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие да наложи финансова корекция. В проведеното съдебно заседание участващият по делото прокурор изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба и за правилност на постановеното определение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 20859 от 22.10.2024 г. е отменено решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция 03-РД/5866 от 07.12.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ в частта по т. II /с която на Напоителни системи ЕАД е наложена финансова корекция в размер на 5 на сто от разходите, поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществена поръчка в размер на 8 091 763.83 лева без ДДЗ/; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Напоителни системи ЕАД сумата от 26 900,00 лева разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирани със заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е материално незаконосъобразен като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, при липса на извършена от възложителя нередност, а още по-малко такава по смисъла на т. 11, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Наредбата/, даваща основание на изпълнителния директор на ДФЗ да наложи финансова корекция. Първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ, в качеството му на управляващ орган и Напоителни системи ЕАД, като бенефициент, е бил сключен административен договор РД50-256 от 27.11.2023 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 г., процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.016 Проектни предложения от Напоителни системи ЕАД за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване по подмярка 4.3 Подкрепа за инвестиции и инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство от мярка 4. Инвестиции в материални активи по ПРСР 2014-2020 г. За изпълнение на одобрения проект дружеството е провело обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнители за извършване на строително монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения собственост на Напоителни системи ЕАД, по подмярка 4.3 Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура от мярка 4. Инвестиции в материални активи по ПРСР 2014-2020 г., по обособени позиции. Обособена позиция 3 е с предмет Реконструкция и модернизация на дюкер Видбол към напоителна система Рабиша в землището на с. Тополовица, с. Макреш, с. Шишманово, община Макреш, област Видин-Напоителни системи ЕАД клон Видин. С решение на възложителя по спорната Обособена позиция 3 за изпълнител е бил избран класираният на първо място участник Нивел Строй ЕООД с ЕИК 113580690. Според одобрената от възложителя методика за оценка на офертите, обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, която се определя въз основа критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, което се оценява въз основа на цената и на показатели, включващи качествени аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. За всяка обособена позиция, класирането на допуснатите до оценка оферти се извършва на база получената Комплексна оценка /КО/. Комплексната оценка представлява сума от индивидуалните оценки по определените предварително от възложителя показатели, отразяващи оптималното съотношение качество/цена, по следната формула: КО = ТП + ФП, като КО се определя на база следните показатели: А) Технически показател /ТП/ и е с максимален брой точки 70 формира се като сума от следните подпоказатели: = ТПп + ТПс, където ТПп Подход за изпълнение на предмета на поръчката максимален брой точки 40; ТПс Срок за изпълнение на строително-монтажните работи максимален брой точки 30. Б) Финансов показател /ФП/ Цена за изпълнение на поръчката - оценява предложената от участника цена - максимален брой точки 30. КО е с максимален брой точки - 100. Според указанията за определяне на оценките по всеки показател Техническият показател /ТП/ се оценява с максимален брой от 70 точки, като включеният в него подпоказател Подход за изпълнение на предмета на поръчката е с максимален брой точки 40, а подпоказателят Срок за изпълнение на строително-монтажните работи е с максимален брой точки 30. Подпоказателят Подход за изпълнение на предмета на поръчката (ТПп) подлежи на оценяване въз основа на различни признаци, обособени в две групи, както следва: Таблица 1, която дава критериите, въз основа на които предложенията отговарят на поставени Минимални изисквания, за които е предвиден максимален брой точки 25; Таблица 2, която описва кои предложения ще се считат за надграждащи, техническото предложение и която дава максимален брой от 15 точки, въз основа на скала от три стъпки, всяка с по 5 точки. Първостепенният съд подробно е разгледал съдържанието както на минималните изисквания, така и на условията, надграждащи техническото предложение. От данните по делото е установено още, че във връзка с осъществяването на последващ контрол върху обществената поръчка, с писмо с изх. 01-2600/5080 от 30.11.2023 г., изпратено чрез Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 /ИСУН 2020/ на 04.12.2023 г., административният орган е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, въз връзка с констатирани нарушения, свързани с методика за оценка на предложенията и по-конкретно с въведените показатели Условия, надграждащи техническото предложение. В предоставения на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ срок, бенефициерът е представил писмени възражения, с които е оспорил извода на административния орган, че показателите за оценка са неясни и не дават възможност за обективна и предвидима оценка, поради което не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 2 ЗОП, респективно нередност, за която да се ангажира отговорността на дружеството. Заместник - изпълнителният директор, след като е разгледал възражението на бенефициента, го е приел за неоснователно и е издал решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция 03-РД/5862/07.12.2023 г. за обособена позиция 3, с което е установил нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, изразяващо се в използване на методика за оценка на офертите, която дава прекомерна свобода на комисията при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм, което попада в обхвата на т. 11, буква б Използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или- технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и за което е предвиден процентен показател на финансовата корекция в размер на 5 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване; определил е финансова корекция в размер на 5 % /пет на сто/ от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 8 091 763,83 лева без ДДС. С оспореното пред първоинстанционния съд решение обобщено административният орган е приел, че определените от възложителя три надграждащи обстоятелства, включени в подпоказателя ТПп Подход за изпълнение на предмета на поръчката не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, като указанията за определяне на оценката по всеки показател не осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. В мотивите на акта е посочено, че присъждането на оценките не е обвързано с настъпването на обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и оценката зависи от субективната преценка на членовете на комисията, като показателите за оценка дават неограничена свобода на избор и не гарантират реална конкуренция. Според първостепенния съд, съгласно методиката, ако техническото предложение отговоря на минимално поставените изисквания за съдържание, качество и наличие на задължително изискуеми елементи и в своята последователност гарантира навременното и спрямо минималните изисквания на техническата спецификация постигане на резултати, това предложение получава 25 точки, а при наличието на надграждащо условие се получат съответно 5 точки за всяко от условията. Изведен е извод, че методиката за комплексна оценка е средство, което позволява на възложителя да избере офертата, която му дава оптималното съотношение качество/цена и поради това показателите на методиката следва да се преценяват с оглед предмета на поръчката - нейните специфики, характеристики и обем, така както са заложени в техническата спецификация. Решаващият съд е преценил, че предвид структурата и съдържанието на методиката за оценка, участниците могат да предвидят при подаването на офертите си броя точки които ще получат, а от друга страна заложените критерии позволяват на комисията за разглеждане на офертите да прецени на база приетите критерии колко точки следва да се присъдят на съответният кандидат. Според отразеното в обжалваното решение, при така разписаните критерии, оценката се формира на база минимални изисквания и предложени допълнителни надграждащи елементи, поради което е осигурена съпоставимост между отделните оферти, свеждаща се до това дали съдържат само предложение в обхвата на минималните изисквания или съдържат и допълнителните условия, за които се определят допълнителни точки. Съответно надграждащи условия са описани по начин, по който обективно да бъдат присъдени точки по всеки от тях. По тези решаващи мотиви, първостепенният съд е приел за неправилни изводите на административния орган че процесната методика създава възможност за субективизъм от страна на помощната комисия на възложителя, непредвидимост на резултатите, а оттам намаляване на свободната конкуренция. Изяснил е, че в процесната методика са поставени ясни, конкретни и непротиворечащи си изисквания, и тяхната цел е в най-висока степен да се оцени способността на потенциалните изпълнители за качествено и срочно изпълнение на предмета на поръчката, с оглед характера на дейностите и спецификите в конкретния случай /персонал, материали, техника, механизация, опазване на околната среда и др./. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В касационната жалба са развити доводи, че остава неясно защо съдът е приел, че по отношение на първото надграждащо обстоятелство методиката за комплекса оценка е законосъобразна, тъй като липсват аргументи в подкрепа на този извод. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите доводи, защото съдът е изложил подробни съображения по съществото на спора, въз основа на които е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен. Обобщено доводите на касатора преповтарят аргументите в оспорения административен акт, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на изискванията на чл. 70, ал. 7, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и е наложена финансова корекция. Настоящата касационна инстанция намира за верен извода на първостепенния съд, че възложителят не е извършил нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, утвърждавайки методика, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като едновременно с това предоставя прекомерна свобода на помощната комисия на възложителя при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм. В таблица 2 възложителят е описал три надграждащи обстоятелства, подробно разгледани от първоинстанционния съдебен състав, като в пояснение е дал и определение за следните понятия: задача, конкретно, приложимо, формално разгледан елемент на програмата, специфика или особености на предмета на обществената поръчката. Обосновано съдът е преценил, че определените от възложителя надграждащите условия са свързани с предмета на поръчката, като с тях се цели да бъде проверено как участникът ще ги разработи съобразно специфичния предмет на поръчката и как ще гарантира изпълнението над минимално предвиденото в базовите изисквания. Верни са и изводите на съда, че допълнителните мерки могат да бъдат с разнороден характер, но именно с цел да бъдат обективно сравнени възложителят е дал общи насоки за надграждащите обстоятелства и е определил структурния обхват на мерките, по начин, по който потенциалните участници в обществената поръчка да разработят техническото си предложение, така че да получат възможно най-високата оценка. Административният орган неправилно е приел, че след като не е определил кои са ключовите моменти от изпълнението на поръчката, възложителят не е дал възможност за съпоставка на различните технически предложения. Първото надграждащо обстоятелство не касае ключовите моменти от изпълнението на поръчката, а видно от формулировката му, същото се отнася за ключови моменти, но при изпълнението на всяка задача, като обособена част от дефинираната дейност, която може да бъде възлагана на отделен експерт и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. да има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати. От така използваната от възложителя формулировка е видно, че ако участникът е дефинирал ключови моменти от изпълнението на всяка задача, той ще е изпълнил поставеното от възложителя условие. Възложителят не е въвел изискване помощния му орган да определи дали изпълнението на поръчката е ефективно или не, а дали участникът е посочил кои са факторите за навременното и ефективно изпълнение на поръчката по отношение на конкретната задача. За второто надграждащо условие от методиката за оценка следва да се приеме, че касае обстоятелството дали съответният участник предвижда мерки за вътрешен контрол или не предвижда такива, както и в какво се изразяват тези мерки. Възложителят ясно и точно е посочил какви са мерките, които имат отношение към това надграждащо условие, а именно мерките, които осигуряват вътрешния контрол на участника в две насоки - качественото и своевременно изпълнение на предмета на поръчката. Изборът на конкретните мерки и техният брой възложителят е оставил на свободната преценка на участника съобразно натрупания от него опит, като е поставил изискването описаната последователност от конкретни мерки, действия и задължения на отговорните експерти да обосновава повишаване на ефективността при изпълнението на поръчката. Неоснователно административният орган е приел, че в описанието на третото надграждащо обстоятелство понятието допълнителни мерки не е било разяснено от страна на възложителя, не е ясно и на какви конкретни изисквания следва да отговарят визираните допълнителни мерки, като съответно не е направена и разлика с какво се отличават от общите мерки. Установеното от органа се опровергава от съдържанието на базовите мерки /минимални изисквания/, описани в таблица 1 и това, че в таблица 2 изрично е посочено, че се касае за допълнителни мерки, извън изчерпателно посочените базови екологични мерки. Вярно е, че надграждащото обстоятелство е свързано с базовите критерии, но предвидените допълнителни мерки са обвързани със спецификата на обществената поръчка по начин, по който дават търсената от възложителя добавена стойност в техническите предложения на участниците. Освен това възложителят е определил и конкретни изисквания към тези допълнителни мерки - те трябва не само да са относими към предмета на поръчката, но да имат и определено съдържание. Спорните критерии, описани като надграждащи обстоятелства на подпоказателя Подход за изпълнение на предмета на поръчката /ТПп/, не трябва да бъдат детайлизирани в по-голяма от необходимата степен, защото тези стъпки за оценяване ще бъдат изпълнени с конкретно съдържание едва когато помощната комисия на възложителя разгледа индивидуалните предложения на участниците и изложи относими мотиви по всяко едно от тях, въз основа на които ще постави и съответната оценка. Ето защо касационната инстанция намира, че посочените правила са ясни и точни, а смисълът на част от използваните от възложителя понятия е изрично уточнен от него за целите на настоящата методика. В съответствие с изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП, в методиката подробно са описани подлежащите на оценка елементи от предложението за изпълнение на поръчката на всеки участник, посочен е максималният брой точки за всеки един от тях, както и съответната им тежест при формирането на оценката по техническия показател. Както обосновано е преценил и първоинстанционният съд показателите на методиката са обвързани с предмета, респ. спецификите, характеристиките и обема на поръчката, заложени в документацията. Поради това не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, което обосновава липсата на елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, сочещ, че предоставената по линия на европейските фондове за споделено управление /ЕФСУ/ финансова подкрепа може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършването на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Като е отменил оспореното решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения касационният състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По частната жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие: Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение 4566 от 11.02.2025 г. е оставена без уважение молба от 12.11.2024 г., подадена от юрисконсулт И. Зарева, пълномощник на ответника по делото заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, за изменение на решение 20859 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело 3459 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 8 ми състав, в частта на разноските. За да достигне до този резултат решаващият състав на съда е приел, че материалният интерес по делото е в размер на 404 588,19 лева, като в случая договореният и присъден адвокатски хонорар е около минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 21 000,00 лв. без ДДС. Пояснено е, че съдът го е присъдил, не защото не е съобразил постановеното от СЕС решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, а защото действителната правна и фактическа сложност на делото отговаря именно на този хонорар. Съобразено е както процесуалното поведение на странните, така и предметът на спора. Според настоящия съдебен състав оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са осъществени нарушения на императивни правни норми, съставляващи основания за неговата отмяна. Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение, което ответната страна следва да възстанови на оспорващия, е обоснован. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на действията, осъществени от процесуалния представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Действително съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/, в съдържанието ѝ към момента на постановяване на обжалваното определение, преди изменението с ДВ бр. 14 от 2025 г., минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Вярно е, че съдът е посочил, че процесуалното представителство е било осъществено в две съдебни заседание и представяне на писмени бележки, без да съобрази, че в заседанието, проведено на 26.06.2024 г., не е допуснал преупълномощения адвокат Р. Силяновска, поради това че е младши адвокат, вписан на 31.01.2022 г. Независимо от изложеното, предметът на делото е оспорване на решение за определяне на финансова корекция, който се характеризира с относително висока фактическа и правна сложност. При това настоящата касационна инстанция преценява, че уговореният и заплатен от страната хонорар от 25 200,00 лева с ДДС не надвишава значително минималното възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения. Предвид изхода на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Основателна е претенцията на ответника Напоителни системи ЕАД за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Предвид направеното от касатора възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде редуцирано до размера от 10 000 лева. Съдът съобразява мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и възможността на съда да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Този размер е обоснован с обстоятелството, че в производството пред първата инстанция спорът е бил както по фактите, така и по правото, а пред настоящата инстанция спорът е само по правото и касае единствено правилността на решението на първостепенния съд, без да се оспорва установеното от фактическа страна. На основание на горното, чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, както и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,