Решение № 272 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г.

Решение № 272 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. от [населено място], обл. Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 23.06.2010 г. по гр. д. № 354/2010 г. С определение № 187/21.02.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса необходимо ли е с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) да бъде установен фактът на придобиване на имущество по време на брака в резултат на съвместен принос, за оборването на презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) и разграничението на това имущество от вещите, които са лична собственост на всеки от съпрузите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на процесните животни презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) не е оборена, след като по делото е представено свидетелство за регистрация на името на неговия баща, който е починал и след като по делото не е установено страните да са придобили животните по време на брака. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба А. Д. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на 13 броя крави с посочени номера на ушни марки, порода и дата на раждане. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. М. иск за делба на 13 броя крави и вместо това е допуснал делбата между съделителите А. Д. М. и Б. М. М. при равни квоти. Прието е, че след като в списък на отглежданите от Б. М. животни, издаден от Р. - област Р. на 08.09.2009 г. и в документи, издадени от Н. като собственик на животните е посочен Б. М., като животните са родени в периода от 2001 г. до 2003 г., т. е. преди настъпване на фактическата раздяла между страните, то следва да се приеме, че същите са придобити по време на брака му с А. Д. в режим на СИО, тъй като Б. М. не е оборил установената в чл. 19, ал. 3 СК презумпция. Прието е, че представеното по делото свидетелство за собственост на името на бащата на Б. М. не оборва установената в чл. 19 СК презумпция, тъй като няма пречка животните да сменят собственика си - не е установено баща му да му е дарил тези животни, нито да е придобил собствеността им по наследство. И тъй като последните документи за собственост на животните сочат за такъв Б. М. е прието за ирелевантно кой е бил собственик на същите в предходен момент. За безспорно е прието в този смисъл, че животните да придобити по време на брака и не е оборена презумпцията за съвместен принос. По въпроса необходимо ли е установяване факта на придобиване на имущество по време на брака в резултат на съвместен принос, за оборването на презумпцията, установена в чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) и за разграничението на това имущество от вещите, които са лична собственост на всеки от съпрузите в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/1989 г. на II ГО на ВС е прието, че лична собственост на съпруга е всяко имущество, придобито през време на брака без принос на другия съпруг, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г., като изброяването в тази разпоредба не е изчерпателно. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВС и в решението, постановено от Русенския окръжен съд по поставения въпрос на основание чл. 290, т. 1 ГПК, приема за правилно становището, изразено в решение № 241/04.04.1989 г. на II ГО на ВС по гр. д. № 143/1989 г. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, като лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Изброените в тази разпоредба вещи, права върху вещи и парични влогове са изключени от приложното поле на установената в чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) презумпция. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) не намира приложение по отношение на вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити преди сключването на брака или по време на брака, но по наследство, дарение или по реда на ГПК, когато принудителното изпълнение за личен дълг на единия съпруг е насочено върху вещи, които са в режим на съпружеска имуществена общност. За да се приеме, че вещта принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност по делото следва да бъде установено по категоричен начин, че същата е придобита по време на брака посредством възмезден придобивен способ, като при наличие на спор доказателствената тежест за тези обстоятелства е на съпруга, който е предявил иска за делба. Само при наличие на възмездно придобивно основание намира приложение презумпцията за съвместен принос, като възмездността на придобивното основание не може да се предполага именно с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), която установява критериите, въз основа на които следва да бъде проведено разграничаването между имуществото, представляващо лична собственост на всеки от съпрузите и имуществото, което същите притежават общо в режим на съпружеска имуществена общност и която, както вече беше отбелязано, установява като основни критерии за това разграничаване момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 20, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.)./ Между страните по делото е съществувал спор относно способа, посредством който е придобито правото на собственост върху кравите, предмет на делбата и относно момента на придобиване на собствеността, като доказателства животните да са били придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ не са представени в представените по делото ветеринарномедицинска здравна книжка /паспорт/, списък на отглеждани животни № 92544 и № 92545 и талон за промяна на собственика на животновъден обект № 71590007 не са посочени нито момента на придобиване на собствеността, нито способа, посредством който това придобиване се е осъществило. Освен това списъците на отглеждани животни са съставени на 08.09.2009 г., т. е. след прекратяването на брака, с оглед на което неправилно въззивният съд е приел, че тези писмени доказателства удостоверяват наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) - списъците удостоверяват принадлежността на правото на собственост към момента на съставянето им, но не и към предходен момент, нито съдържат данни за придобивното основание. Неправилно е прието също така, че обстоятелството, че животните са родени преди настъпване на фактическата раздяла между страните сочи на придобиване по време на брака, т. е. неправилно е прието, че раждането на животните има за последица придобиване на собствеността. Раждането на животните би имало такава последица само в хипотезата на чл. 93 ЗС, но в настоящия случай по делото не е установено съделителите да са притежавали правото на собственост върху животните, чийто прираст са процесните крави. Неправилно е прието също така, че не е установено Б. М. да е придобил кравите по наследство, след като е налице идентичност на ушните марки, порода и година на раждане на част от кравите, предмет на делбата, с посочените в свидетелството за собственост на едър добитък № 091605/11.02.2003 г. на името на М. Б., баща на съделителя Б. М., както и на част от кравите, предмет на делбата с посочените в талон за промяна на собственика на животновъден обект. След като по делото не съществува спор, че М. Б. е починал и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН Б. М. има качеството негов наследник по закон /доколкото по делото не се твърди друго лице да е било назначено от М. Б. за наследник по завещание/, следва да се приеме, че след смъртта на М. Б. правото на собственост върху посочените в свидетелството за собственост и в талона животни е преминало в патримониума на Б. М. и неговата майка Н. М., преживяла съпруга на М. Б. Обстоятелството, че кравите са принадлежали на М. Б. е потвърдено и от показанията на Н. М. При наличие на доказателства, че кравите са придобити по наследство, т. е. посредством способ, който съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) сочи, че същите представляват лично имущество на съделителя Б. М., неправилно съдът е приел, че между страните е налице съсобственост, а оттам и предпоставки за допускане на делбата. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният от А. Д. М. иск за делба на 13 броя крави бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Б. М. М. следва да бъде присъдена сумата 705 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение