Решение № 4029 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 642/2018 г.

Решение № 4029 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 642/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. П. Н. и П. С. Н. против решение № 4741 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11640/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на Ю. П. Н. против заповед № РА-30-216/14.06.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "пристроен балкон от метална конструкция" към южната фасада на апартамент, находящ се на първи етаж -партер, на жилищна сграда, намираща се в УПИ IV-6, кв. 382 по плана на гр. С.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, който видно от приложените по делото доказателства е упълномощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от IV до VI категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство, а именно пристроен балкон към южната фасада на сградата без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателката Н. Фактът, че в предходно производство по установяване на незаконен строеж е съставен констативен акт, но не е издадена заповед за премахване на незаконен строеж, не обосновава незаконосъобразност на издадена заповед. След като не е издадена заповед, то не текат срокове за постановяване на административния акт, тъй като незаконното строителство може да бъде констатирано във всеки един момент, а сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни, а не преклузивни. В случая е съставен нов констативен акт, с който е констатирано наличие на незаконно строителство и въз основа на него е издадена оспорената заповед. Давността на която се позовава жалбоподателката е свързана с изпълнението на влязъл в сила административен акт, а не с издаването му. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесния балкон представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния незаконен строеж няма издадени строителни книжа и същият е незаконен. Строежът е изпълнен през 2010 г., поради което нормите на § 16 и § 127 ПЗР ЗУТ са неприложими и същият не е търпим. Твърдението на жалбоподателката, че строежът е изпълнен през 1999 г. е недоказан. В констативния акт и в заповедта изрично е посочено, че строежът е изпълнен през 2010 г. по данни на живущите в етажната собственост, като тези констатации не са оборени. Съдът дава подробни указания относно доказателствената тежест на страните, но Ю. Н. не ангажира доказателства, установяващи, че строежът е изпълнен през 1999 г. Правилно съдът заличава допусната до разпит свидетелка, тъй като представената епикриза, установява, че същата е лекувана за периода 21.02.2017 г. - 25.02.2017 г., а съдебното заседание, на което следва да бъде доведена и разпитана е проведено на 29.06.2017 г., за която дата липсват доказателства свидетелката да е възпрепятствана да се яви. Представената в настоящото производство декларация от същото лице, не е доказателство в съдебното производство по смисъла на закона, поради което не следва да бъде обсъждана. Независимо от това следва да се отбележи, че в декларацията се излагат факти относно метална ограда откъм двора на кооперацията и метална ограда на балкона към кухнята, но не и за строежа, предмет на оспорената заповед, който представлява балкон, изграден пред кухнята на ап. ... на първи етаж на югозападната фасада на сграда - етажна собственост, изпълнен от метална конструкция и прикрепен във вътрешната си част към фасадата на сградата, а от външната си част чрез три стоманени колони стъпва върху терена. Изпълнен от метална конструкция с плътна част от метални плана и метални решетки в горната си част. Пода е от рифелова ламарина, положена върху метална скара, а покрива от вълнообразен ондолин. За този незаконен строеж, предмет на оспорената заповед, жалбоподателката не ангажира доказателства, установяващи твърденията й, че същият е изграден през 1999 г. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че в случая е приложим чл. 147, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно, тъй като цитираната норма регламентира, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за изброените в нея строежи, като в случая не е налице остъкляване на балкон, не е налице и издадено разрешение за строеж. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно разпределя доказателствената тежест и указва същата на страните, проверява оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на съвкупната им преценка са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Ю. П. Н. и П. С. Н. да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,