Решение № 14039 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2012 г.

Решение № 14039 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител юрк. Милена Стоянова, против решение № 91 от 29.08.2012 г. по адм. дело № 165 от 2012 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Подробно изяснява същността на създадената интегрирана информационна система, която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". Оспорва извода на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК. Твърди се, че актът е мотивиран, като конкретните данни за разликите в площите са посочени в Таблица, както и в извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол. Що се отнася до чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, се възразява, че цитираната разпоредба не намира приложение в съдебния процес, поради липса на грешка. В касационната жалба се претендира за присъждането на юрисконсулт и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по жалбата Хюсеин Алиев Салиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор по делото, чрез процесуалния си представител адв. Сиво Петров Сивов, оспорва изложените в касационната жалба доводи. Претендира за присъждане на направени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че актът е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновани са изводите на съда за допуснати нарушения по чл. 24, § 2, чл. 28 и 30 от Регламент 2004/796/ЕО, както и на чл. 26, 28 и 34 - 36 от АПК. Земеделският производител не е бил уведомен за започнатото производство за издаване на АУПДВ и не е могъл да депозира възражения и да представи доказателства. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 226 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК и чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32135 от 25.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Хюсеин Алиев Салиев, с. Въглен, общ. Сливен, обл. Сливен е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 1177,58 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 20/260609/39988. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на конкретни мотиви и към преписката липсват данни за причините, поради които части от заявените парцели са останали извън допустимия за подпомагане слой. Поради това не е възможно да се извърши проверка доколко са спазени критериите за допустимост на площите за подпомагане. Актът е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство и не му е дадена възможност да изрази становище и представи доказателства. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, критериите, въз основа на които е намален размера на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. След преценка на оспореното решение, настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Допустимо е те да се съдържат и в съпътстващи акта документи. Но по делото не е установено, че представените таблици са били връчени на земеделския производител и той е имал възможност да се запознае с тях. Още повече че самите касационни жалбоподатели твърдят, че данните от таблиците са налични в електронен вид в ДФ "Земеделие" и те по никакъв начин не са достояние на земеделските производители. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. По отношение на претендираните от ответника разноски, касационният жалбоподател своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е основателно. Предвид характера на правния спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, както и с оглед непротиворечивата съдебна практика по този вид дела, претендираният размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен. На основание на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат, претендирано от ответника по касационната жалба, следва да бъде намалено на 450 (четиристотин и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,